РЕДАКЦИЯ: София 1504, ул. Христо Георгиев Nо 8,
Вх. А;
тел./факс: (02)+ 444-871; (02)+ 467-031Отговорност за публикуваните материали носят авторите им.
Десетина дни ни делят от настъпването на новата 2000-а година. И макар че вече сме наясно, че новият век и новото хилядолетие идват чак подир година, магическите цифри 2000 пощуриха планетата. В общата еуфория на честването анкети от най-различен вид и стойност за непреходните неща, станали през нашия многострадален и все пак красив век, заливат медиите. В този смисъл и "Арх и арт борса" като вестник, изцяло посветен на архитектурната мисъл и дело, се нагърби с нелеката задача да представи пред колегията десетте български архитекти с най-голям принос за развитието на родната архитектура и приобщаването и към общочовешките културни ценности. Обърнахме се към стотина наши архитекти от София и страната, представляващи различни поколения, работещи в различни области на архитектурната практика и наука с молба да определят своите "топ-архитекти" на нашето столетие.
2. Станчо БЕЛКОВСКИ и Иван ДАНЧОВ
3. Иван ВАСИЛЬОВ и Димитър ЦОЛОВ
5. Златка КИРОВА и Никола МУШАНОВ
7. Петко МОМЧИЛОВ и Йордан МИЛАНОВ
арх. Александър Баров /1931 - 1999/
Само седмици не стигнаха на арх. Баров да прочете лично резултатите от тази анкета и да получи и това признание на колегията. "Неговите рожби - сгради ще намерят място в историята на българската архитектура от ХХ век като постижения на майсторство, възторг и подем" - писа във в. "Арх и арт борса" след кончината на големия майстор проф. арх. М. Тодорова. "Александър Баров е архитект на големия жест, на експресивните пластични решения ... Като се започне още със зала "Универсиада" цял един период е белязан с неговото респектиращо присъствие."-добавя във в. "Култура" арх. Л. Попов. Едва ли има някой от колегията, който би оспорил тези оценки.
арх. Станчо Белковски /1891 - 1962/ арх. Иван Данчов /1893 - 1972/
За творческото кредо на двамата архитекти, работили спорно и задружно в средата на века, е показателно откровението на арх. Белковски: "Никога не се е строила някоя сграда за нейния формален образ. Красотата на сградата се определя по-малко от художествената разработка на отделните форми и много повече от нейното естествено оформяне в разпределения, фасади и от доброто групиране на масите в хармонично тяло."
Плод на творческото им съдружие са: Хотел "Балкан" /1935-1937, бившия Младежки театър/, Телефонна централа - София /1942-1947/, Германска гимназия - София /1932, сега Консерваторията/, Фондова борса на пл. "Гарибалди" /1939/, Административна сграда на бул. "Стамболийски"1 /1940, сега Американско посолство/. Най-известната тяхна сграда е Комплексът "България" - хотел, ресторант, концертна зала. С изграждането му те доказаха възможностите на зрелия рационализъм в архитектурата от средата на века.
арх. Иван Васильов /1893 - 1979/ арх. Димитър Цолов /1896 - 1970/
Културната ни общественост свързва съвместната творческа дейност на Васильов и Цолов с понятието "осъвременен и модернизиран ренесанс" / проф. арх. Б. Стоянов/. Майсторството на талантливата двойка проличава с особена сила в сградата на Българската народна банка - обект с голямо градоустройствено, функционално и художествено значение. В общото обемно и фасадно решение на сградата се чувства отражението на различни направления и школи. По особено убедителен начин е решена връзката със старата Бююк джамия - подходяща, съобразена с джамията етажност, ритмично редуване на малки прозорци и изящна аркада. Много вкус личи в часовниковата куличка, фигурата на Св. Никола, както и в "дантеленото" балконче. Арх. Иван Васильов и арх. Димитър Цолов са автори и на: реконструкцията на черквата "Св. Неделя" /1928-1930/, Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" /1939-1953/, Университетската библиотека /1930-1932/.
арх. Тодор Златев /1885 - 1977/
Арх. Златев е пионер в проучването и опазването на националното архитектурно наследство, един от първите професори по архитектура. Автор е на двете фундаментални изследвания "Българската къща в своя архитектоничен и културно-исторически развой" и "Българската национална архитектура", по които поколенияархитекти изучават изворите на националната ни самобитност. По негови проекти са изпълнени много жп гари, Военно-почивен дом в Банкя /1927, в съавторство с арх. Д. Коев/, къщата на Куюмджийски на ул. "Оборище" 27 /1928/, Институт по епидемиология и микробиология /1932, с композицията "Майка" на Ив. Фунев/, разширението на черквата на Драгалевския манастир.
арх. Никола Мушанов /1927/
Без арх. Златка Кирова и арх. Никола Мушанов България нямаше да познава своята архитектурна история... Тази оценка прозвуча при честването на 50-годишния творчески юбилей на двамата архитекти /септември 1999/, отдали целия си живот и професионална дейност за съхраняване на нашето архитектурно наследство. Работили по всички крайща на България, по паметници от всички епохи и целия спектър като типология и характеристика, може да се твърди без преувеличение, че те създадоха българска школа в областта на консервацията и реставрацията. По-значителни техни реализации са: реставрация на сгради и градски ансамбли в Копривщиза, реконструкция и съхранение на уличните ансамбли "Пълдин" и "К. Нектариев" в Стария Пловдив, Реконструкция на костницата и възрожденския двор в Бачковския манастир /1971-1980/, Веляновата къща и къщата-музей на Неофит Рилски в Банско, Болярската къща в Мелник, Байрякли джамия /1961/, Митрополитската черква /1963/ и Синагогата /1967/ в Самоков, Античния резерват Диоклецианополис в Хисар /1978/, Червената черква край Перущица /1967/, Имарет джамия /1977/ и Мевлеви хане /1975/ в Пловдив, Бизистенът /1974/ и Ески джамия /1978/ в Ямбол, Ибрахим паша джамия в Разград /1981/, черквата "Св. Петка Самарджийска" /1980/, Роженския манастир и редица други културно-исторически обекти. Носители са на тазгодишната награда за християнска архитектура и изкуство "Св. Пимен Зографски".
арх. Никола Лазаров /1870 - 1942/
Арх. Никола Лазаров е основател на първото в България частно проектантско бюро. Проектира редица обществени и частни сгради, в които успешно налага синтеза между архитектурата и монументалните изкуства. Свой колорит и характерен изказ носят Доходната сграда на Балабанов и къщата на братя Фархи, Българска кооперативна банка /1910/, Двореца "Врана" /1912/, трите сгради на Гендович /1914/, Читалището в Казанлък, Военния клуб в Шумен, Драматичния театър във Варна /1913/. По негов проект е построен българският павилион на на Световното изложение в Париж /1899/. Участва в архитектурни конкурси за Княжеския дворец в София, Окръжната палата, Университета, Съдебната палата.
арх. Йордан Миланов /1867 - 1932/ арх. Петко Момчилов /1864 - 1923/
Едва ли има българин, който да не познава емблематичните сгради на София от началото на века - Централната минерална баня, Синодалната палата, черквата "Св. Седмочисленици", Централната поща, къщата на инж. Миланов /Нотариата/. В тях авторите изповядват творческото си кредо за създаване на архитектура с български национален облик, претворяване на най-добрите образци на националната архитектура от времето на Втората българска държава и Възраждането. Творчеството им е голямо по обем, разнообразно по замисъл и форма, с орижгинален архитектурно - художествен образ и синтез на архитектурата с монументалните изкуства.
Въпреки днешните превратности на съдбата, Софийската градска минерална баня /1910-1911/ за времето си е била една значима и функционална обществена сграда със свой характерен облик. В архитектурна Европа ласкаво се отзовават за композиционното умение, с което са решени фунционалните проблеми на този голям и сложен обект. Композицията е симетрична и напълно съобразена по мащаб Баня баши джамия. Съзнателно е търсено единство между функция, конструкция и форма - нещо, което днешните софийски общинари не трябва нито за миг да забравят. Незаслужено са позабравени и достойнствата на други техни обекти, реализирани в провинцията. Сградата на Девическата гимназия с пансион във Варна /1901-1902/ има чистите форми и очертания на една внушителна по обем затворена квадратна композиция, в която активно присъстват ренесансови форми: рустикално изпълнение на фасадните мазилки, силно изразени хоризонтални членения чрез многобройните главни и второстепенни корнизи, наддаване на средните и ъглови елементи на сградата и т.н.
арх. Никола Николов /1924 - 1996/
"Опитайте вашата архитектура да се срасне с околната среда, да израстне от скалата, да се свърже с водата , с дърветата, с въздуха. Нека пусне дълбоки корени, да стане незабележима част от цялото. Тогава тя ще живее по-дълго." Това не са слова на поет. Или по-точно - те принадлажат на архитект, възприел работата си не като досадна тегоба, а като изкуство. Архитект Никала Николов е точно такъв творец. Проектите му се отличават със стремеж към съвременни конструктивни решения и функционалност, с творческо пресъздаване на принципи и форми от традиционата българска архитектура от периода на Възраждането.
арх. Георги Овчаров /1889 - 1953/
За арх. Георги Овчаров тази година се писа немалко във връзка с неговата 110-годишнина и сградата на Мавзолея. Конюнктурните писания не могат да обезличат едно богато и достолепно творчество, намерило своето място в съвременната българска архитектура. Арх. Георги Овчаров е един от самобитните български архитекти между двете войни, творили с чувство на монументалност и склонност към пластично оформяне чрез съчетание на плоскости с богата светлосянка, с контрастни съпоставяния. По нагови проекти са изградени забележителни обществени сгради: Работническа болница /1926, днес ИСУЛ/, Агрономически факултет /1927-1930/, Министерство на вътрешните работи /1936/, Общината в Бургас /1936/, Борсата на труда в Пловдив /1938/, Военното издателство /1940-1944/, Държавен музикален театър /1938/, хотел "Севастопол", Мавзолея на Георги Димитров /1949/, Моста на Дунав при Русе-Гюргево /1953/.
арх. Антон Торньов /1868 - 1942/
Арх. Антон Торньов е от онези български архитекти от началото на века, които както в проектантската си практика, така и в обществената си дейност отстояват принципите и разбиранията си за приемственост и развитие на родната архитектура. "Да създадем типично български стил, апелира той през 1927 година в сп. "Архитект", като взаимстваме не от другите страни, а от собственото ни наследство. По тоя начин със няколко поколения ще възникне оригинална българска архитектура, която с чест ще ни представи пред външния свят." Тези свои схващания архитект Торньов развива в своя труд "Архитектурни мотиви из България"/1925/. Една от най-забележителните му работи е черквата "Св. Параскева". Според специалистите този храм притежава определени архитектурни достойнства. С него, както и с черквата "Св. Николай Софийски" на ул. Пиротска и със спечеления конкурс за катедрала в Плевен, арх. Антон Торньов се утвърщдава като един от авторитетните специалисти за своето време. Арх. Антон Торньов е първият председател на обществото на инженерите и архитектите на частна практика.
Дължим известно обяснение на читателите. Нашата анкета не е академична разработка с научен принос, не следва плътно законите за социологически изследвания. Тя е един скромен опит да се отдаде дължимото на онези наши предшественици и съвременици, които с труда, таланта и дързостта си проправиха онзи път към Европа, който ние чак сега поемаме. Не очаквайте при представянето на лауреатите градация при подреждането - то е по азбучен ред на фамилните им имена. И още нещо. Сумирайки резултатите от анкетата приехме, че тези от колегите, чието творчество е неразделно свързано, поставяме и тук редом един до друг.
Прочее, нека бъдем извинени, че далеч не всички достойни български архитекти намериха място в класирането. Защото всеки от тях е сътворил сгради, донесли му признанието и уважението като строител на съвременна България.
Арх. Баров е проектант на: Зала "Универсиада" /1961 - с колектив/, Олимпийски спортен комплекс в Акра, Гана /1961/, Сградата на българското посолсство в Москва /1977/, Хотел "София" /1969 - с колектив/, Резиденция "Бояна" /1974/, редица мемориални комплекси.
Най-значимата работа на арх. Баров е Националният дворец на културата /1978 - с колектив/. Времето доказа, че НДК не само се вписа удачно в публичното пространство на столичния център, но и се утвърди като уникален многофункционален комплекс с разностранно обществено и културно предназначение. Смъртта завари арх. Баров в момент, когато работеше над адаптирането на Дом №1 на боянската резиденция в експозиция на Националния исторически музей.
Архитект Николов е автор на комплекса "Слънчев бряг", на редица хотели по Черноморието. Негово дело е резиденция "Арбанаси", съхранила неповторимия облик традиционата българска къща. Паметникът на незнайния воин /1981/ и реконструираната в галерия бивша държавна печатница /1985/ придадоха нов образ на духовния център на София.
"Архитект Николов бе един истински рицар на българската архитектура! При него бе доведено до силно силно емоционално преживяване преклонението пред българщината, историята, красотата, оригиналността, самобитността на народното творчество." Така проф. арх. М. Тодорова характеризира душевността и делото на този голям български архитект.
Екип на в. "Арх и Арт"
РЕДАКЦИЯ: София 1504, ул. Христо Георгиев Nо 8,
Вх. А;
тел./факс: (02)+ 444-871; (02)+ 467-031
Отговорност за публикуваните материали носят авторите им.
© INTERNET DESIGNE - Milomir Bogdanov M.Sc./arch./, B.Bdg; phone: (359-2)+543-476;fax: (359-2)+529-185; e-mail: mbogdanov@hotmail.com