Oбектът е открит при разкопки, проведени от археологически екип на Българската академия на науките. Благодарение на финансовите средства, отпуснати от фондация "Развитие на българската наука", през пролетта на т.г. започват археологически проучвания на голямата военна база - аул, намиращ се в столицата на Втората българска държава. Той е имал изключително значение за тогавашното състояние на военното дело, но е бил разрушен при преместването на престолнината от Плиска във Велики Преслав. Неотдавна върху останките на тази сграда археолозите се натъкват на останки от по-нов градеж.
Разкритият храм е липсващата досега част от дворцовия архитектурен ансамбъл във Велики Преслав. Разположен е на централно място във Вътрешния град и е свързан с двореца на царя с права улица, дълга 35 м. Храмът има подчертан представителен характер, за което говорят внушителните му размери 21 на 40 м. Специалистите го датират от X век и по тяхното мнение той е свързан пряко със строителната дейност на един от двамата царе - Симеон I или Петър. Градежът е от специално издялани еднакви по размер блокове от варовик с дължина над един метър. Предположенията за височината на сградата са за около 20 м.
Храмът е с две преддверия, подовата настилка на които е от мозайка от мрамор и керамични плочки в бяло, зелено и червено. Първото преддверие има странични помещения, за едно от които се предполага, че е параклис за владетеля. От украсата на пода на централния кораб са намерени шест мозаечни плетеници, изработени от мраморни и керамични блокчета.
В северната част на притвора под вдлъбнатина в подовото покритие са разкрити християнските погребения на трима знатни покойници - двама мъже и една жена, царски особи или боляри. Предстои отварянето на всички намерени гробове и продължаване на изследователската работа по разкритите погребения и намерените предмети.

A & A

| Към начало| Предходна страница | Към титулна страница |