Панелите, които използвахме, са от истински добре гарантирана модерна нова основа - пчелна клетка от алуминиево фолио, безпределно лека. За качеството й можете да добиете предства, когато разберете, че дори световно известната застрахователна компания "Лойд" приема да застрахова яхта, ако в нейната конструкция е вложен такъв материал. Той не гори, не се деформира, не се влияе от влага, няма опасни коефициенти на деформация.

- А какви са предвижданията ви за експонирането на реставрираните мозайки?
- Мислим, че можем да възстановим за спеециалистите и за интелигентния любител на старини една фантастична по своята композиция мозайка в две части, работени почти едновременно от двама артисти. Ясно се вижда как те са се насложили една до друга. Разлики има и в композицията, и в темата, и в съдържанието, даже и в цветовото изграждане на двете части. Едната е от геометрични форми и е типична за християнските храмове от тази епоха, докато другата е много сложна в композиционно отношение, даже несиметрична в някои свои части. Тесерите и на двете са от една каменна порода. В геометричните форми се преплитат растителни и зверинни мотиви.
Нашето желание като реставратори е тази мозайка да може да бъде наблюдавана от посетителите на храма. Защото след края на реставрацията й неизбежно се появява и въпросът за експонирането й в този молитвен дом. Съдбата на мозайката е такава, че тя се намира точно под и пред сегашния иконостас, там, където са стъпалата. В миналото са правени опити с преместване на сегмент от пода, за да стане видима за посетителите. Моето дълбоко убеждение въобще е, че мозайките трябва да се експонират на мястото, където се намират, както е например в църквата "Свети Димитър" в Солун и на много други места. Преместването им като плочи в музей води до загуби във възприятиято.
Идеята ни, която онагледихме с макет, е мозайките да станат видими под стъклен под, осветен дискретно. По този начин те ще се наблюдават в автентичната им позиция, едно интересно и неповторимо според мен преживяване. Убеден съм, че това е коректният начин да се представи мозайката, той именно съответства на философията на времето, в което живеем. Прекалено много са обаче опонентите на тази идея, въпреки че първоначално тя беше приета с възторг. Съчетаването на функцииите на храм с музей наистина е трудно, но компромисът е неизбежен. Мозайката губи, ако отиде в музей, а църквата губи, ако остане без нея.
Има предложения и за свалянето на мозайката на по-долно ниво, между археологическото и това на сегашния под на храма. В такъв случай обаче тя ще се вижда само от минаващите в подподовото пространство. За мен това е слабо решение. Една подова мозайка се наблюдава перфектно, ако човек е стъпил на нея. Още по-добре е, ако има реставраторска възможност да се гледа от някаква пасарелка или емпоре, има много такива примери в обекти в Северна Африка, Италия, Франция.
Очевидно се намираме в период на вземане на едно доста тежко решение. Реставраторът трябва не само да съхранява и да възстановява, но за добро или за лошо има задължението и да интерпретира и да предпочита, даже да отклони нещо от обекта. И тук именно е неговата голяма драма - нещо трябва да бъде толерирано, а от друго трябва да отстъпи. Според мен мозайката е в идеална позиция за наблюдение точно на нивото, на което се намира. И мисля, че ще се намерят нужната интелектуална сила и малко пари за експонирането й по най-подходящия начин. Надявам се да успеем, защото това е много важно за София.