През есента на 343 година в Сердика започват заседанията на известния Сердикийски църковен събор. Първоначално съборът е замислен като вселенски, но по-късно остава в общата църковна история като поместен. Той е свикан по инициатива на папа Юлий I и със съдействието на императорите Констанц и Констанций. В работата му вземат участие около 170 епископи, повечето от които са от Запад. На заседанията присъства и свети Атанасий Александрийски. Сведения за работата на събора дават историците Сократ, Созомен, Блажени Теодорит.
Не по-малко интересен е за нас въпросът за мястото на провеждането му. По онова време Сердика е столица на римската провинция Средиземна Дакия. Император Константин Велики издига високо авторитета на града. Известно е, че оцелялата днес ротонда "Св. Георги" е част от пищния резидентски комплекс на императора, наложил християнството като официална религия. Сердика се отличава със силния си християнски дух. Християните тук вероятно се саморазправят безцеремонно с езическите храмове и статуи. За това свидетелстват съзнателно натрошените около 40 мраморни пластики, намерени през 1974 година по време на проучване на късноантична постройка, разкрита при изкопни работи за строеж на Външнотърговската банка на площад "Света Неделя".
В подкрепа на своето становище д-р Иван Велков споменава един рапорт на католическия епископ Богдан Бакшич от 1640 година. В него се споменава, че храмът, в който се водят заседания на Сердикийския събор, се намира до града, на едно високо и хубаво място, наречено Триядица. В друг рапорт на епископ Богдан Бакшич от 1653 година се изтъква, че Триядица е мястото, където се е намирал стар манастир извън София, на юг, в подножието на един хълм, наричан от турците Токмаклия. Според католическия епископ Сердикийският събор се е състоял на това място заради по-голямото удобство, което е предлагал манастирът и заради чистия въздух.
Йонко БОНОВ
В догматическо отношение Сердикийският събор утвърдил учението за Света Троица и Символа на вярата, приети на Първия вселенски събор, проведен в Никея през 325 година.
Реконструкция на плана на базиликата според разкритата й част от д-р Иван Велков, направена от арх. Сава Бобчев
По въпроса за точното място на провеждане на историческия събор мненията на изследователите са раздвоени.
В научните среди се налага тезата, че заседанията се провеждат в сегашния център на София - споделя за вестник "Арх & Арт борса" проф. Тотю Коев, преподавател по догматическо богословие в Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". - Това е пространството около ротондата "Свети Георги", върху което сега се намират бившият партиен дом, площад "Света Неделя", хотел "Рила" и Централната минерална баня. Съборът е открит от западните богослови. Източните, които са по-малко, се колебаят дали да дойдат от Филипополис.
Никола Хаджиев, директор на Църковния историко-археологически музей към Светия Синод, е категоричен, че около сегашната малка черква "Свети Николай, закътана до хотел "Рила", е имало манастирски комплекс, където е станало откриването. Според него такова важно събитие не е възможно да е запокитено извън града. Не случайно близката улица носи името "Съборна", аргументира се той.
Историчката Елинка Бояджиева, работила в Музея на София, предполага, че когато споровете между източните и западните епископи се разгорещяват, източните духовници се преместват в манастирския комплекс на Лозенец. Сигурно е обаче, че след като се засилват пренията, източните духовници се връщат във Филипополис. Още през 1925 година в студията си "Сердикийският събор и неговата догматическа дейност" проф. Михаил Поснов от Богословския факултет изказва становище, че съборът е проведен в централната част на града. Подобно мнение защитава и английският професор Бърнард през 1983 година.
През 1954 година археологът д-р Иван Велков в статията си "Из историята на Сердика", поместена в списание "Природа" на БАН, съобщава за направени сондажи до един обор в района на Горни Лозенец със съдействието на Музея за написване история на София. Тогава е разкрита част от апсида с диаметър осем метра. Открито е и правоъгълно помещение, прилепено до апсидата, с размери 4 на 3.60 м. В останките на тези развалини ще трябва да се очаква една старинна черква - базилика от най-ранна епоха, и то черква от така наречения сирийски тип, с доста големи размери, достигаща до 40-50 м дължина - пише д-р Иван Велков. - Не е изключено в тази черква да е заседавал известният Сердикийски събор.
Момент от археологическите разкопки на базиликалния комплекс
В становището на НИПК от четвърти май 2000 г. до тогавашния министър Емма Москова е отбелязано, че д-р Велков разкрива само североизточния ъгъл на базиликата, включващ част от абсидата, около 20 м от северния външен зид и първата колона до абсидата, принадлежаща на колонадата, отделяща северния кораб от наоса.
По-късно, след като разкопките, извършвани от д-р Велков са неочаквано прекратени, арх. Сава Бобчев прави реконструкция на плана по разкритата част от базиликата. В кн. 7. от 1984 г. на сп. "София" арх. Дафина Василева публикува обстойно проучване на базиликата, като помества обемна реконструкция на плана и конструкциите на храма. Нейни материали по тази тема са отпечатани и в сп. "Техническа мисъл", БАН, кн. 4., 1984 г. С плана и конструкциите си (тричленен олтар и сводово покритие) тя е най-ранният пример между известните досега базилики на нашия континент - уточнява арх. Дафина Василева. - Освен това нейното място в историята на архитектурата по българските земи изяснява и част от общия проблем - строителна техника и знания през късната античност у нас, както и ролята на Сердика като творчески център в тази област.
Твърде вероятно е да е имало църковно общежитие с внушителни по размери зална сграда - базилика с всички необходими условия за провеждане на вселенски събор в Сердика, известна по това време и като един от първите духовни центрове в тази част на империята - изтъква в изследването си арх. Василева.
С писмо 4114 от четвърти октомври 1996 г. НИПК определя базиликата като археологически паметник на културата.
В писмо от 29 май 2000 г. до софийски митрополит и патриарх Максим от протойерей Симеон Минчев, председател на инициативен комитет за възстановяване и изграждане на православен храм "Света Тройца" и от Надежда Мадолева, председател на фондация "свети Патриарх Евтимий, се призовава за авторитетна намеса на българския патриарх да се спре унищожаването на този важен исторически паметник. Останките от базиликата сега попадат в частичен регулационен план на кв. "Лозенец", одобрен от главния архитект на София арх. Стоян Янев.
От няколко години разкопките на късноантичния базиликален комплекс, намиращ се в североизточната част на Южния парк, са възстановени. Проучванията се ръководят от н.с. д-р Методи Даскалов и от археолог Снежана Горянова от Археологическия институт към БАН. Вече ясно са обособени две черкви, датирани между втората четвърт на IV и началото на VI век. Това поражда размисъл, че комплексът е изграден непосредствено преди Сердикийския събор, или пък е издигнат в негова чест, поради което е логично да носи името "Света Троица".
При разкопките в квартал "Лозенец" още не е открита следа от историческия поместен църковен събор.