Зографът Мануил Панселинос е сред основните фигури в православното изкуство. Той е считан за създател на Атонската живописна школа, Македонската художествена школа и един от най-големите художници на Палеоговия Ренесанс. За съжаление, познанията за него и за творчеството му са недостатъчни, което го превръща в почти митична фигура.
Художникът Мануил Панселинос е роден в Солун в края на XIII или началото на XIV век, както гласят оскъдните сведения за живота му според Дионисий от Фурна в неговата прочута "Ерминия" от 1730 г. Според същия източник, Мануил Панселинос създава стенописите на съборната черква на "Протата" в Карея, столицата на монашеската република. Тя е първата, най-главна черква на общината в Карея, седалище на протоса, председател на Светата община (Агиос Кинотис), избиран ежегодно от представители на всичките 20 манастира. Протата е била построена по всяка вероятност през Х в., като първият протос е бил избран в 908 г. Тя е базилика с трансепт, доста архаична за времето си с този архитектурен план. Има открита галерия от север и висока кула, разположена недалеч. "Протата" е имала по-ранни стенописи, които вероятно са били повредени, което е станало причина тя да бъде основно обновена и изписана през 1290 г. при управлението на император Андроник II Палеолог (1282 - 1328 г.), основен покровител и ктитор на Атонските манастири. По негово време се наблюдава разцвет на живописта тук. В "Протата" Мануил Панселинос и помощниците му са разполагали със значително пространство, върху което са разположили 40 основни композиции в четири тематични цикъла и 288 фигури. Тези стенописи с право са считани за едно от най-значимите произведения на Палеоговия Ренесанс (1261 - 1453 г.).
В "Протата" Мануил Панселинос представя Христологичен цикъл, който включва 12-те празници, Страстите Христови, Петдесятница, както и Богородичен цикъл. Композициите се отличават с монументалност, те са сложни и многофигурни, балансирани и симетрични, като всяка фигура има строго премерено място и роля в действието и разказа. Фигурите са раздвижени, драпериите се развяват, фоновете са заети от сложен архитектурен декор. Особено впечатление прави изразителността на лицата и пресъздаването на човешки чувства с особена дълбочина. Това се отнася както за персонажите от композициите, така и за фигурите на апостоли, пророци, библейски персонажи, отци на църквата, светци, отшелници, воини, които изграждат една истинска галерия от индивидуални образи. Проникновени са образите на Богородица с младенеца и Христос Пантократор, чиито изразителен поглед проследява зрителя. Особена изразителност носят сцените "Оплакване" и "Слизане в Ада".
Монументалната живопис на Мануил Панселинос от "Протата" е сред най-значителното, създадено от художника. Това са едни от най-старите и най-ценните стенописи в Атон, реставрирани в периода 1950 - 1960 г. и предизвикали всеобщ интерес, като в публикациите се отбелязва стиловата прилика с творчеството на двама други изтъкнати майстори от същия период - Михаил и Евтихий, работили в Охрид в черквата "Богородица Перивлептос" - "Св. Климент" - 1295 г. Знае се, че Мануил Панселинос работи също така във Великата Лавра "Св. Атанасий" в Атон, но там в съборната черква (католикона) е запазен само един фрагмент от стенопис от края на XIII век, съдържащ особено изразителната глава на Св. Никола. Атрибуция като произведения на Мануил Панселинос и екипа му са получили и стенописите от екзонартекса на католикона на манастира "Ватопед" от Атон, стенописите на параклиса "Свети Евтимий" в Солун, както и четири икони, съхранявани във Великата Лавра и във "Ватопед".
Стенописите от екзонартекса на католикона на манастира "Ватопед" са датирани от 1312 година. Има данни за манастира "Ватопед" от 985 г., за съборната му черква, която е построена в Х в. и пристроявана по-късно. Стенописите представят "Страстите Христови" в 14 сцени, като могат да се идентифицират ръцете на двама художници. Вторият от тях, определян като "Художникът на Съня в Гетсиманската градина", може да бъде отъждествен с Мануил Панселинос. Той е рисувал също така "Тайната вечеря", "Измиването на нозете на апостолите" и "Предателството на Юда", като стиловата близост със стенописите от "Протата" е очевидна. Стенописите на "Ватопед" са почистени наскоро, което дава възможност те да бъдат изследвани.
Параклисът "Свети Евтимий" в черквата "Свети Димитър" в Солун е сред уникалните паметници, представящи творчеството на Мануил Панселинос в родния му град и сред малкото, които са обществено достъпни днес. Параклисът е част от забележителната базилика, посветена на покровителя на града Св. Димитър, която е пристроена през Х век в югоизточната част на черквата като малка базилика с два стълба и три колони в два реда, разделящи я на три кораба. Параклисът е бил изписан и по-рано, но е обновен в 1302/1303 г. със средства на протостратор Михаил и жена му Мария от рода на Комнините, важни фигури във византийския двор, както се разбира от ктиторски надпис. Стенописите са публикувани за първи път през 1952 г. и предизвикват голям интерес. Личат ръцете на двама художници, като единият от тях работи предимно в северния кораб и рисува сцената "Петдесятница", а вторият работи в южния кораб и в Сакрисията. Именно първият от тях се идентифицира с Мануил Панселинос, като стилът на стенописите прави тази атрибуция много убедителна.
Дионисий от Фурна пише в своята "Ерминия" за икони, които са дело на Мануил Панселинос. За съжаление, достигналите до нас икони, датирани преди XV век, са поначало малко на брой, а тези, които могат убедително да се причислят към ръката на Мануил Панселинос и неговите помощници са единици. Една от тях е "Свети Димитър" от "Великата Лавра", а три произхождат от манастира "Ватопед", представящи Свети Георги, Свети Димитър и Христос Пантократор, датирани в 1300 година. Иконата "Св. Димитър" от "Великата Лавра" с право се определя като една от най-важните палеогови икони в Атон, представяна на изложбата "Съкровища на Света гора" през 1997 г. в Солун. Четирите икони с фината моделировка на формите и изразителността на ликовете сполучливо допълват образа на художника Мануил Панселинос.
Творчеството на Мануил Пансенос беше представено наскоро в новия изложбен комплекс "Старото пристанище" в Солун. Изложбата, преминала успешно в този модерен експозиционен център, предстои да бъде показвана през 2004 г. и в други градове на Гърция като съпътстваща проява на Олимпийските игри, организирана от Министерството на културата на Гърция и организацията "Културна Олимпиада 2001 - 2004 г.". Изложбата "Мануил Панселинос - Протата, Карея, Света гора" дава на посетителя уникално, почти реално общуване със стенописите, възможност за вникване в детайлите и запознаване със стила на художника, дава възможност тази почти митична фигура на средновековното изкуство да бъде възприета в реалните й творчески измерения. Чрез голямоформатни фотоси, великолепно експонирани в пространството на изложбената зала и с прожекция на филм, получаваме уникалната възможносст да извършим символично поклонничество в Света гора - Атон и без да е стъпвал кракът ни там, да се срещнем с произведения, които са недостъпни за човешкия поглед, особено за погледа на жена. Защото Света гора продължава ревниво да пази ценностите си, да ги показва рядко, както при уникалната изложба през 1997 г. в Музея на византийската цивилизация в рамките на мащабната проява "Солун - културна столица на Европа". А вярвам, че винаги ще бъде така и Монашеската република никога няма да бъде изпълнена с любопитни туристи. Затова високо ценя всички начинания, които дават реално и дълбоко познание за ценностите, които са съхранени там. Без познанието за тях е трудно, дори невъзможно да се изучава добре и да се познава развитието на православното изкуство на Балканите.
Ралица БАЗАЙТОВА,
Солун - София