Забележителен паметник на българската архитектура, изградената в манастирския комплекс на Батошевсикя мъжки манастир Черква "Успение Прасвятие Богородици" е един слабо известен шедьовър на синтеза между църковна архитектура и каменна пластика от епохата на късното Средновековие и Възраждането.

От този манастир са запазени три фрагмента от каменен надпис от ХIIIв., които за съжаление не могат да бъдат свързани в едно цяло, поради липса на някои късове от мраморната плоча. Според съдържанието на надписа през време на царуването на Михаил II Асен (1246 - 1256 г.), по нареждане на търновския патриарх Василий II, върху гористите склонове на планинския масив "Разлатец" се изгражда черковен храм, посветен на Богородица и Йоан Богослов. По покана на патриараха Царят поема манастира под свое покровителство, става негов ктитор и го издига в степен царски ставропигален манастир.
След поробването на България от турците, Батошевският манастир запустява и постепенно се расипва до основи. Векове наред тук расте гора...
През 1836 г. със съдействието на родолюбиви севлиевски граждани от майстор Константин от Пещера, е изградена сегашната триапсидна, трикуполна каменна църква (10 м на 22 м) с открита, аркирана нартика - един забележителен паметник на българската възрожденска архитектура.
През четиридесетте години на ХIХ век е направен и дърворезбеният иконостас, който е истински шедьовър на резбарското изкуство и е дело на местни майстори - Никола Матеев и сина му Йонко, марангозчията от Ново село, Троянско.

Екстериорът на църквата "Успение Богородично" в Батошевския манастир е едно от най-високите постижения в областта на каменната зидария в българската църковна архитектура.
Декоративната структура на самите стенни плоскости е осъществена посредством ритмичното редуване на слабо вдлъбнати ниши с арковидни завършеци в горния край. По-голямата част от тези слепи арки са маркирани чрез пластични изображения, въплъщаващи религиозни и митологични внушения, идеи и настроения. Виртуозното изпълнение на каменната зидария и майсторски изваяните релефи от този екстериор правят от него един шедьовър на синтеза между църковната архитектура и каменната пластика от епохата на Българското Възраждане. Те допълват екстериора на църковната постройка, съхраняват и предават на поколенията традиционни духовни ценности, които не само допринасят за оформяне самобитността на националната ни култура, но и осигуряват приемственост в културното развитие на България. По своята художествена същност тази пластика е в органично единство с общата архитектурна композиция на църковната постройка и илюстрира творческото начало, обогатено и доразвито в опита на поколенията.
Поетическите средства на майстор Константин като фантастиката, символа, алегорията, тук се съчетават с архитектурно-декоративната задача и определят живописната свобода на ваятелството върху камъка. Ето защо, като явление на взаимното проникване между архитектурата и каменната пластика от епохата на Възраждането, църковният екстериор на "Успение Богородично" от Батошевския манастир заема респектиращо място в историята на българската църковна архитектура. Анализът на изпълнените релефни изображения илюстрира това както в естетически, така и в историко-културен план.
За каменоделците и за условията, при които те са осъществявали своите творения през епохата на Късното Средновековие и Възраждането за съжаление ние знаем твърде малко, но ако съдим по самите им творби можем да установим, че в тяхното изкуство продължават своя живот древните езически остатъци, съхранени в митологичния пласт на народните представи. През епохата на Възраждането те отразяват в голяма степен и внушенията на християнската митология. По примера на старите книжовници и майстори на щампата възрожденските каменоделци пресъздават мотиви от християнското предание. При изпълнението им важно функционално значение добива темата за ангелоподобното същество, какъвто е случаят и екстериора на Батошевската църква "Успение Богородично".
Според християнските религиозно-митологични представи ангелите заемат мястото на езическите божества - демоните и гениите на човешкия живот и природата. В християнската митология йерархията на ангелските чинове включва девет степени, образуващи три "триади", считано от горе надолу. Първата триада е характерна с непосредствена близост до Бога - серафими, херувими и престоли. Втората триада отразява принципа на божественото владичество - господства, сили и власти. Третата триада е характерна с непосредствена близост до света и човека - начала, ангели и арахангели. Тази класификация има библейски източници и различни варианти на приложение. Думата "ангел" произхожда от гръцката дума "вестител". Условното тълкуване на тези изображения от фасадите на църквата "Успение Богородично" позволява доста голяма свобода за възприемането им като символи.
Многобройните изображения на серафими по фасадите на батошевската църква "Успение Богородично" могат да се различат по техния най-съществен белег - шестте крила. Тяхното описание според новозаветната книга на Исай е следното: "всеки от тях има по шест крила. С двете закрива лицето си, с двете закрива краката си, с двете лети... Названието серафими произхожда от еврейския език и означава огнени, пламтящи. В християнската митология това са ангели, особено приближени до Божия престол и прославящи го. По-едри и по- дребни по мащаб изображения на серафими са изпълнени релефно многократно от юг, изток и север в горната част на църквата. Подобно на серафимите, херувимите и престолите отразяват древни близкоизточни представи за крилати, свърхестествени същества с охранителни функции. Макар и по-малки по мащаб, множество техни пластични изображения намират място върху полукръглите очертания на слепите арки и по корниза от всички страни на църковната постройка.
В ограничените рамки на настоящото изложение не бихме могли да си позволим изчерпателен коментар на всички изброени символи върху фасадите на църквата "Успение Богородично" в Батошево, ето защо тук ще спрем вниманието си на някои от тях, употребени многократно в пластичната украса на църковния екстериор предимно върху ключовите камъни на слепите арки като изображенията на шестолъчната звезда, вписана в окръжност. Вариантите на нейното изпълнени са разнообразни и това допринася за живописното въздействие на църковния екстериор.
Изображението на шестолъчната звезда от южната страна на църковната постройка е разположено върху ключовия камък на сляпата арха. Включена е в окръжност, изпълнена от въжеобразен орнамент, а в средната й част е изваян миниятърен двуглав орел. Предимно розети с различни детайли изпълват средното поле на останалите шестолъчни звезди от екстериора на "Успение Богородично". Шестолъчната звезда - "хексаграм", е съставена от два равностранни триъгълника, наложени един върху друг. Първият е с връх нагоре, вторият - с връх надолу така, че се образува звезда с шест лъча. Тази звезда е универсално символно изображение. В Индия се открива под името Янтра, за евреите, християните и мюсюлманите това е "печатът на Соломон". Съществува и в глиптиката на средноамериканските цивилизации. Във философията на херметизма фигурата представя синтеза на еволютивните и инволютивните сили чрез взаимното проникване на двата триъгълника. В нея индийската традиция вижда съюза на Шива и Шаити - с други думи фундаментална йерограмия. Това в крайна сметка е "съюз на душата с Бога" - цел на всички религии.
Изключителното богатство от релефно изпълнени символи на християнската религия е защитено и от изображенията на змията, едното от които е "птица убива змия", рибите, змея и уникалното изображение на "Рангел - душевадец" от северния корниз на църквата, представен като ангел, който държи в лявата си ръка току-що извадената душа (представена като миниатурна човешка фигура, а в дясната - една голяма сабя). Изображението на змията се ползва с най- голяма популярност в българската църковна каменна пластика от късното Средновековие и Възраждането. То намира място както върху порталите и фасадите на църковните сгради, така и по ъгловите места, прозоречните отвори и корнизите. И макар че предназначението на змията във всички изброени случаи е да "охранява" храма, нейните релефни изображения не са били канонизирани. Възрожденският каменоделец ги е изпълнявал непринудено в различни композиции и форми, в някои случаи съвсем натуралистично както например върху корнизите от северната и южната фасада на "Успение Богородично".

Тук не бихме могли да отминем и най-масово представеното изображение в разглеждания тук църковен екстериор - това на орела, едноглав и двуглав. Като продължение на многовековни културни традиции, изображението на орела заема особено важно място в българската каменна пластика от ХVIII - ХIХ век. Безспорно този толкова разпространен мотив има своя специфика в иконографията, която се дължи както на хронологическото му развитие, подчинено на общите стилове в изкуството, така и на определени технически възможности и изразни средства в зависимост от личните предпочитания на майстора-каменоделец.
Изображението на орела и по-специално на двуглавия в средните векове е имало значиеното на държавна емблема. Отдавна той е предмет на изследвания. Прието е, че Византия е главният център на разпространението му в Европа. Заимстван от Изтока през ХI в., този мотив отначало се развива само като орнамент върху тъкани и релефи, а при последните Комнини (втората половина на ХII в.) се превръща в династична емблема.
Изображението на орела, свързано с идеята за величие и държавна власт, се среща често в българските средновековни паметници. Мощта на птицата в тези случаи е подчертана и чрез удвоената глава. Тези изображения често са придружавани и от други символи - корони, кръстове, саби. Особено голями са ролята и мястото на орела в каменната пластика от ХVIII и ХIХ в. По това време - след 1860 г., изображенията му се отъждествяват с църковно-националната борба, с възраждането на българската политическа и обществена мисъл, с културната автономия на българската националност. Като продължение на световните културни традиции българските възрожденски майстори изобразяват орела върху църковните фасади и портали, по чешмите и надгробните паметници.
Пластични изображения на орли украсяват всички фасади на цъквата "Успение Богородично". Орелът тук е ангажиран с религиозно- митологическата семантика, освободен от случайното, временното, преходното, за да се подчертае в него проявата на закономерното, трансцедентното, вечното. Ако се вгледаме в пластичните изображения на тези орли ще констатираме, че в тях няма индивидуализация на психическите изяви. В тях доминира каноничното, знаковото, символичното под общия знаменател на религиозно-митологическата семантика. Те са третирани като варианти на един митологически прототип.

Семантиката на всички изброени релефни изображения върху фасадите на "Успение Богородично" не възниква в процеса на сътворяването, а е предварително зададена и неизменна, като на "образ-знак". Малки и дискретно поднесени, те освежават ритмичната структура на фасадите. Този вид ритъм е тясно свързан с музиката - с ритъма на богослужебната поезия.

Елементите на църковната постройка, които се подлагат на пластично моделиране, са многобройни. Това са преди всичко главните конструктивни елементи - арки, корнизи, рамки, колони, конзоли и др. По този начин майстор Константин сътворява чудото на превъплъщението. Неговата каменна пластика е импулс, който постига гениална обожественост - атмосфера с разбирането на архитектура плюс природа като най-благородна кръстоска на човешкото и божественото. Така той удовлетворява духовните потребности на българите - съединява материя и дух в едно. Влиза в съзвучие с дълбоките пластове на душата, събужда първообрази, настъпва неизменно един миг на истината, в който се извършва ритуалът на дълбокото сливане с природата, в чиито уроцивсе оше не сме се вслушали.

проф. д-р арх. Ива Любенова

Към начало

Предходна страница

Към титулна страница

РЕДАКЦИЯ: София 1504, ул. Христо Георгиев Nо 8, Вх. А; тел./факс: (02)+ 444-871; (02)+ 467-031
Отговорност за публикуваните материали носят авторите им.

© INTERNET DESIGNE - Milomir Bogdanov M.Sc./arch./, B.Bdg; phone: (359-2)+543-476;fax: (359-2)+529-185; e-mail: mbogdanov@hotmail.com