Скалните църкви край Охрид
Изграждането на скални черкви и манастири е типично за християнството още от зората на неговото създаване. Те са свързани със стремежа към аскетизъм и оттегляне в пустинята за медитация. Такива са скалните черкви и манастири в Египет в близост до някогашната столица Тива и Долината на царете, както и в Сирия, Кападокия и Палестина. В днешните български земи най-известните средновековни скални черкви са разположени по течението на река Русенски Лом в района на село Иваново, средновековния град Червен и село Бесарбово, както и т. нар. "Аладжа манастир" в близост до курорта "Златни пясъци".
Скални черкви са изграждани и на много други места из българските земи, в това число и в района на Охридското езеро. Три такива черкви са разположени в близост до съвременната граница между Македония и Албания, на западния бряг на Охридското езеро. Те са врязани в скалите на 20 км западно от град Струга, между селата Калище и Радоджа. Черквите носят наименованията "Св. Архангел", "Св. Атанас" и "Св. Богородица". Най-популярна и посещавана от трите е черквата "Света Богородица", попаднала на територията на известния модерен хотел "Бисер" на брега на Охридското езеро. Интересно архитектурно хрумване е издълбаването в скалите и на част от постройките на хотелския комплекс, което създава неповторима атмосфера. В ресторант "Бисер" са вградени и видимите варовикови скали с техните живи форми и приятни тонове в охра. А в едно от страничните крила на хотел "Бисер" са стълбището и съвременният вход към черквата "Св. Бгородица".
Предполага се, че скалната черква "Света Богородица" е изсечена високо в скалите в периода ХІV - ХV век. Откъм изток е изградената с масивен тухлен зид видима част от храма, която и сега доминира над хотелските сгради. Ново преддверие води към наоса на черквата. В източната част на стената е издълбана абсидата, вдясно от която се намира входът, а вляво от нея е оформена проскомидийната ниша. Черквата е богато стенописана, като сцени покриват всяко свободно пространство на издълбаните в скалите стени и таван, а сред тях са разположени орнаменти. В абсидата е изписано изображението "Богородица - Ширшая небес", а вдясно от нея - изображението на Св. Симеон Стълпник. В проскомидийната ниша е сцената "Христос в гроба". В зенита на свода е разположено изображението на Христос Вседържител в сияние, придържано от символите на евангелистите. Това изображение е част от сцената "Възнесение Христово", като тя продължава и по горната част на източната стена с изображението на апостолите и Богородица, присъстващи на събитието и вдигнали глави нагоре. На дясната южна стена е сцената "Тайната вечеря", а на лявата северна стена в специално оформена ниша са образите на славянските просветители Св. Св. Кирил и Методий и Св. Климент Охридски, високо почитани от местното население. На западната стена е разположена сцената "Преображение Христово", а под нея - орнаменти и драперии с богата декорация. Горните регистри на северната и южната стени са заети с фриз от светци и светици и Христологичен цикъл, подреден по хронологичен ред и продължаващ от едната стена до другата - "Рождество Христово", "Сретение", "Кръщение Христово", "Възкресение на Лазар", "Влизане в Йерусалим", "Разпятие", "Слизане в ада". Сред тях намират своето логично място сцените "Преображение" и "Възнесение", разположени респективно на източната и западната стена. В западния край на северната стена е добавена сцената "Старозаветна Троица". Пред вратата на черквата е разположено изображението на Св. Никола. На различни нива са издълбани монашески килии и стопански помещения.
Под черквата "Св. Богородица" на брега на Охридското езеро през късното Средновековие е бил изграден манастир, разрушен впоследствие от турците и изграден из основи в най-ново време. Данни за живота на манастира в средновековната писмена традиция не са запазени. Днес в манастира е изградена голяма и нова черква, както и жилищни постройки. Заедно с хотел "Бисер" в скалната черква "Св. Богородица", манастирът в село Калище на брега на Охридското езеро представлява привлекателно място за посещение от туристи и поклонници.
Ралица БАЗАЙТОВА