Черквата "Св. 40 мъченици" - извън международните норми за опазване на културните паметници

 

Графична реконструкция, 1973 г.

 

Историята на близо 300-годишното съществуване на черквата "Св. 40 мъченици" следва в общи линии съдбата на средновековния Търновград - периоди на съзиждане и разцвет се редуват с периоди на разрушения. Булото на забравата обаче никога не е покривало спомените за старата българска столица и през вековете всред обезличаващите се руини се раждали легенди и предания.

Едва в началото на ХХ век започва дейността по проучването на търновските старини - най-напред с иманярски привкус, а по-късно и с методите на съвременната археология и консервация.

Но колкото и успешно да били допълвани белите петна в средновековната история на града, някои обществени кръгове оставали неудовлетворени. Така закономерно и у нас, подобно на редица европейски страни, но там два века по-рано, се оформило противопоставяне, което и до днес не е преодоляно. От едната страна на "бариерата" са специалистите, чиито схващания за запазване и експониране на паметниците са синхронни с утвърдените международни норми. От другата считат, че археологическите руини не са достатъчно комуникативни и за да въздействат за патриотичното възпитание, трябва да бъдат по-смело възстановявани, независимо от липсата на данни за техния първообраз. Така още през 30-години на миналия век в Търново бил формиран инициативен комитет, чиято активност стигнала до реконструкция на т. нар. Балдуинова кула и част от първата порта на крепостта Царевец.

 

   

        Северно лице, 1968 г.                                                                                                                                     Северно лице, проект, 2000 г.

 

Привидно удовлетворителното състояние на черквата "Св. 40 мъченици", а вероятно и респектът пред историческо-документалната й стойност я оставили извън тези програми за реконструкции. Турската джамия, издигната върху останките на черквата, била преправена в първите години след Освобождението в "Гарнизонна черква". Тя станала и един от центровете на тържественото обявяване на независимостта на България. Частичните разрушения от земетресението през 1913 г. били поправени с подръчни средства, така че сградата не загубила основните си елементи - ограждащите я стени и покрива, наследени от джамията.

През 60-те години бе учреден Общонароден комитет за развитието на Търново. Чрез дарения и с помощта на средства от държавния бюджет бе организирана широкомащабна акция за ново строителство. Старинната част на града бе запазена, а на Царевец бяха проведени археологически разкопки. Структурата на крепостта до голяма степен бе изяснена, а разкритите руини - консервирани.

Още в началото на тази акция се оформиха противоречията между застъпниците за по-смели реставрации и схващанията на професионалистите. Всъщност истински "битки" нямаше. Обществениците, с чиято помощ се осигуряваха средствата, имаха решаващ глас. "Професионалистите" излагаха своите виждания, но наложените изисквания в крайна сметка бяха приемани с пълното съзнание, че без компромиси рискуват най-малкото да бъдат отстранени от терена. Така, без сигурни документи за техния първообраз, бяха реконструирани черквата "Възнесение Христово" на Чан тепе, част от крепостната система на града и черквата "Св. Димитър". Консервираните и експонирани руини на Царевец и реконструираните черкви изиграха своята патриотично-възпитателна роля и до днес туристическият интерес към тях не е стихнал. Не стихна обаче и скептицизмът на професионалните кръгове, чиито гласове  както и тогава, така и днес звучаха "под сурдинка".

Черквата "Св. 40 мъченици" и тогава остана малко встрани от амбициозните програми на Общонародния комитет. Основна причина за това бяха продължаващите почти 20 години археологически проучвания както на самата черква, така и на манастира "Великата Лавра". Резултатите от тези проучвания са добре известни и те допълниха историята на този терен с още много данни.

Но това, което земетресенията и разрушенията бяха нанесли на Асеневата черква, не можеха да бъдат възвърнати от проучвателите - археолози и архитекти. Образът на средновековната чеква в нейния "горен строеж" остана само хипотетичен, като дори нейният тип - базилика или кръстокуполна сграда, остана спорен.

Макар и отлаган като непосредствено решение, въпросът за опазването и експонирането на черквата назряваше. През 1977  и 1979 г. бяха проведени два конкурса, чиято цел бе по-скоро проучвателна. На отделните участници бяха зададени различни направления за изследване - имитативна реконструкция, защитна сграда и обемна реконструкция със съвременни изразни средства.

 

План, проект, 2000 г.

 

 

През 2000 г. бе проведен общ конкурс между българските архитекти за защитата и експонирането на черквата. В проектното задание на конкурсната програма бяха формулирани обаче и ограничители:

- Решението да не предвижда реконструкция на църковния обем с имитативна техника,

- Начинът на защита да бъде в максимална степен необвързан с оригинала в конструктивно отношение и да осигури запазването на автентичната и документалната му стойност.

В изпълнение на тези условия представените проекти бяха различни по форма и конструкия защитни халета, по-голяма част от чиито ограждащи повърхности бяха остъклени. Нито един от представените проекти обаче не можеше да стане основа за реализация. Така в края на 2000 г. съдбата на паметника продължаваше да бъде неясна.

Като един от дългите проучватели на паметника се почувствах задължен да търся решение на проблема, без да спазвам изискванията на проектното задание на проведения конкурс. Бях убеден, че основното решение е неутрална по изразни средства защитна сграда. Нейното вътрешно пространство трябваше да създаде с най-общите си параметри мащабирана, близка до оригиналната среда за най-важния и запазен елемент на черквата - шестте й колони. От друга страна архитектурните  елементи на "Гарнизонната черква" трябваше да участват в оформянето на обема. Външната архитектура на защитната сграда трябваше да бъде в архитектурен синхрон с добре запазените стени на западната пристройка към черквата, като се използват съвременни изразни средства и материали.

Не без забележки и корекции проектът бе одобрен от НИПК и НСОПК и през 2001 г. започна неговото реализиране. Ограничените средства и усложненията от разчистване на вторичните наслагвания, както и сложната геоложка обстановка не позволиха строежът да напредне особено и през следващата година.

След свличането на част от пътя, минаващ непосредствено до черквата, изпълнението на проекта бе спряно. Вниманието на обществеността отново се насочи към паметника, а заедно с това се активизираха и кръговете, за които проектът не бе задоволителен. Главна причина за това бе, че той не възстановява действаща черква, а показва старината като археологически експонат. Изготвена бе нова концепция от Министерството на културата, която бе подкрепена от общината и областната управа на Велико Търново.

"На черквата трябва да бъде върнат последният исторически познат образ, за да се възстанови идеята за принципа на непрекъснатост, за да бъде върнато достойнството й на паметник на историята и културата." Това изискване бе свързано с възстановяване на образа на паметника, който той имаше преди започването на археологическите проучвания. Такова решение водеше до обратно засипване на разкритите останки от двете странични галерии на черквата, до връщане на оригиналните капители на шестте колони към функцията им на поставки на диреците, които крепяха северния навес на джамията. Трябваше да се възстановят дървените наставки над колоните, които поддържаха дъсчения таван на джамията. Поставено на обсъждане, това предложение не просъществува повече от два часа.

Изискванията черквата "Св. 40 мъченици" да бъде действаща черква сега бяха трансформирани и влязаха в познатото русло на реконскрукцията, въпреки липсата на данни за нейния първообраз.

 

х х х

 

Каква ще бъде съдбата на черквата "Св. 40 мъченици"? Ще се повторят ли реконструкциите на Патриаршията и черквата "Св. Димитър", които с времето все повече изглеждат като кич, спомен от едно отминало време? Ще бъде ли заличен споменът за "Гарнизонната черква", играла важна роля в новата ни история? Не се ли  ангажира нашата страна с решение, считано  за анахронизъм от международните  институции - ИКОМОС  и ЮНЕСКО? Не трябва ли, успоредно със стремежа към синхронизиране на нормите на целия ни живот с тези на страните от Европейския съюз, да помислим за по-верен и съвременен подход към решаване на съдбата на големия български паметник?

 

арх. Боян КУЗУПОВ