Небесните покровители на Балканите
Наред
с дълбоко почитаните Св. Иван Рилски, Св. Гавраил Лесновски и Св. Йоаким
Осоговски, в съзнанието на българите и другите народи на Балканите заема своето
място и Св. Димитър Бесарбовски.
Скалният манастир "Св. Димитър Бесарбовски" се намира в непосредствена близост до Русе, в землището на село Бесарбово, в скалите край река Русенски Лом. Това е единственият действащ скален манастир в съвременната територия на България. Той е функционирал през вековете наред с близките и прочути скални манастири край село Иваново, също по поречието на река Русенски Лом, както и скалните манастири край близкия средновековен град Червен. Край Русе се е намирала и скалната черква "Св. Петка", която е засипана и унищожена при строителство на мост над река Русенски Лом преди 40 години. Други скални манастири и черкви в България има в околностите на Провадия, "Аладжа манастир" край Варна, в района на Карлуково, на Трън, на Видин, в Хасково и др. Действащ в съвремеността манастир, който съчетава скална черква и по-нови постройки, се намира в Калище на брега на Охридското езеро, както вече беше отбелязано в бр. 10 на в. "Арх & Арт борса".
Скалният манастир "Св. Димитър Бесарбовски" е обявен за археологически паметник на културата от местно значение през 1978 г. Но неговото значение далеч не се изчерпва с археологическите следи от миналото, а има стойността на действащ манастир, ценност от архитектурна, културна и поклонническа гледна точка. Населението на Балканите почита дълбоко светеца и го поставя сред своите небесни покровители.
Своето начало скалният манастир край село Бесарбово води от XIII в., когато множество скални манастири се изграждат в територията на Втората българска държава. Разцветът на скалните обители в българските земи е бил през XIV век и е свързан с религиозните движения на епохата, стремежа към отшелничество и пречистване, както и с дарителството от страна на царския двор във Велико Търново. През периода след падането на Втората българска държава под турска власт в края на XIV век подобни манастири продължават да съществуват скромно с по трима-четирима монаси.
Най-ранните исторически сведения за съществуването на манастира на това място датират от XV век в турски документи за Никополския санджак, където той е отбелязан като "манастир Бесараба" - имот с 14 домакинства от селото. Възможно е да става дума за домакинства на селяни, които са обработвали земите му. Същевременно манастирът е отбелязан като "тимар на великия войвода", вероятно отстъпен му от турския султан. Има се предвид влашкият войвода Иванко Бесараб, тъст на цар Иван Александър, баща на неговата първа съпруга Теодора. Според други предания Иванко Бесараб се счита за дарител на манастира, станал причина за неговото основаване и дал името на селището Бесарбово в близост до обителта. В първите векове на своето съществуване манастирът е имал друго посвещение, което не ни е известно със сигурност. Според едно от сведенията за житието на светеца, черквата първоначално е носела името "Св. Йоан", като обаче не е ясно дали става дума за скалната черква или за черквата в село Бесарбово.
Според житията преподобният Димитър Бесарбовски, наречен още Св. Димитър Нови, е живял през XVII век в близкото село Бесарбово, отглеждал е овце и е имал лозе край река Русенски Лом. Пословично било неговото отношение към живите същества, за което пример е обетът му да ходи бос с единия крак, с който е стъпкал по невнимание малки пиленца. Той водил скромен живот и решил да постъпи в манастир. Житието разказва, че Димитър тръгнал по река Лом и намерил пещера с манастир. Там той продължил своя отшелнически живот в скалите. Димитър Бесарбовски живял до края на живота си на това място. Когато станал много стар и изнемощял, за да не се изкачва високо на скалите, построил колиба близо до реката, а в съседство до нея - кладенец, който считали след това за лековит и чудотворен. В края на живота си легнал между два камъка и починал, а тялото му останало нетленно дълго време. Придошлите води на река Русенски Лом отвлекли тялото поради разположението му в близост до коритото на реката, а мощите били открити 33 години след това по чудодеен начин на дъното на реката и поставени в черква в селото, изградена на мястото на бащината къща на светеца, а по-късно в скалния манастир. Мощите на Св. Димитър Бесарбовски сега се намират в Патриаршеската черква "Св. Св. Константин и Елена" на хълма "Дялул Патриашией" в Букурещ. Те са пренесени там в 1774 г. по време на първата Руско-турска война. Счита се, че Букурещ е избран като град, близък до Русе и свързан с българското население. Легендата разказва за много предишни опити мощите да бъдат пренесени, но които са се оказвали неуспешни по чудодеен начин. Мощите са високо почитани от населението на цяла Румъния, като светецът се възприема като неин небесен покровител. Неспирна е върволицата от хора, изкачващи няколкото стъпала в храма, които водят до мощите на светеца, целуват ръката му, кланят се и се молят. Паметта на Св. Димитър Бесарбовски сега се чества на 27 октомври особено тържествено и в Букурещ, и в Бесарбово.
Един от първите изследователи, които проучват манастира, е Карел Шкорпил в 1912 г. Резултатите от своите проучвания на района той включва в книгата си "Опис на старините по течението на река Русенски Лом", С., 1914 г. Там са поместени подробни схеми и описания на помещенията и документални фотоси, които дават представа за автентичната атмосфера от началото на ХХ век.
Черквата на манастира е издълбана високо в скалите, като до нея водят каменни стъпала. Непосредствено пред входа й се намира скалната ниша, на която е лежал преподобният Димитър Бесарбовски. Южната стена на черквата е изградена от каменни блокове. Това дава представа как са изглеждали и останалите черкви в скални манастири, когато са били съхранени в тяхната цялост. По същия начин вляво от нея е изградено жилищно помещение, състоящо се от две килии, понастоящем украсено отвън със съвременни стенописи. За съжаление, в черквата няма запазени стенописи, а и няма достигнали до нас сведения за такива. Има иконостас с икони от средата на ХХ век - от 1940 г., изработен в град Русе. Най-ценното в черквата сега е възрожденска икона с изображение на Св. Димитър Бесарбовски и житийни сцени от 1803 г. Не е известно кога манастирът е бил изоставен напълно и останал без монаси. Но в средата на ХХ век той е бил възобновен от отец хаджи Хрисант. Тогава са изградени нови жилищни помещения, за скромния вид на които можем да съдим от документални фотографии от 1937 г., възобновена е черквата. Строителните работи се извършват от "Комитет за постройка на параклис Св. Димитър Бесарбовски" - град Русе, а средствата се набират от дарения. Летописната книга на манастира от тези години съдържа данни за обновлението.
В отделна тясна пещера се намира гробът на отец Хрисант, издълбан от самия него и релефно портретно изображение, изработено през 1957 г. от художника Петър от Разград. В съседно скално помещение - някогашната костница на манастира, е разположена документална експозиция, съдържаща фотоси, сведения за проучванията на манастира в миналото и църковна утвар. В подножието на скалите се намират две стаи и трапезария, издълбана в скалите. На мястото на някогашните жилищни помещения високо в скалите сега се намират укрепени тераси, достъпни за туристи. При проучвания през 80-те години на ХХ в. върху скалите са открити интересни средновековни графити, изобразяващи елени, конник, коне и други. Съвременните настилки, кладенец, чешма, стенописи, стълби и парапети са изградени със средствата на Сдружение за българска култура "Св. Димитър Бесарбовски" - град Русе. Със съдействие на сдружението са издадени материали за историята на манастира, сред които особено ценната книга на архимандрит Виктор Мутафов "Преподобни Димитър Бесарбовски и неговият скален манастир до Русе", Дунав прес, Русе, 2002 г., съдържаща задълбочено изследване на житията на светеца и изворите за историята на манастира.