Воинитe светци
УВАЖАЕМИ
ЧИТАТЕЛИ,
Народността си един православен народ осмисля предимно чрез вярата. С нея нашите прадеди са осмисляли и живота, и смъртта си. Неподвластна на "духа на времето", православната духовна традиция е запазила българската идентичност през вековете. В 870 г. е утвърдена Българската църква. Седемдесет са българските исторически личности, които нашата църква е удостоила с най-високата степен на слава и величие - светостта! 12 са канонизираните патриарси и епископи, 4-ма - царе и князе, трима воини. Общият брой на българските светци (наричаме ги още и "праведници"), канонизирани за мъченици, е 61.
Първият български светец е свети мчк. Боян-Енравота, княз Български - син на хан Омуртаг и по-голям брат на хан Маламир. Любопитно е, че първият канонизиран български светец е живял преди официалното приемане на християнството и изграждането на църковната институция. От "изворите" български воини-светци са Михаил Воин Български "що уби змея", Ангел воин и Никола воин.
Сред светците воини особено популярни у нас и почитани в целия православен свят са св. великомъченик Георги Победоносец, св. великомъченик Димитър Солунски, патрон на славянството и св. великомъченик Мина, чудотворец.
Св. вмчк Георги Победоносец е роден в Кападокия в богато благородническо семейство. Той живее по времето на император Диоклетиан, един от най-яростните гонители на християните. Благодарение на способностите си, съвсем млад Георги получава висока воинска длъжност. Очаква го блестящо бъдеще. Пренебрегнал земната слава, той предпочита открито да заяви своята вяра в християнския Бог. След неуспешния опит на императора да го накара да се откаже от християнството, е подложен на жестоки мъчения, които с Божията помощ понася мъжествено. Виждайки непоклатимата му вяра, мнозина от императорския двор се покръстват. Сред тях е и съпругата на Диоклетиан Александра. Разгневен, владетелят заповядва Георги да бъде обезглавен. На 23 април мъченикът напуска земния свят. Легендата разказва, че недалеч от мястото, където бил погребан (Бейрут, Ливан), в тамошното езеро живеел страшен змей. Всеки ден змеят излизал и изяждал по едно от децата на жителите на близкия град. В деня, когато дошъл редът на царската дъщеря, ненадейно се явил светецът на бял кон и с Божието име на уста ранил смъртоносно чудовището. Спасената девойка, заедно с цялото си семейство и мнозина граждани, приели християнството.
След падането на Византия в духовен център на Православието се превръща Русия ("Нова Византия"), която поема и знаковите традиции на Християнски свят. Така първото изображение със св. Георги за герб на град Москва е още от 1514 г. В 1781 г. Екатерина II утвърждава герба, а от 1881 г. с малки промени той е утвърден и от Александър III.
На Балканите в Света гора двадесетте атонски манастира от началото на XIX век се утвърждават като основно средище на Православието. Българският манастир се именува "Св. Георги Зограф". През Възраждането особено се засилва култът към християнските светци (в това число и светците воини).
Ден на храбростта и празник на Българската армия - 6 май
Денят на храбростта, 6 май, започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от първи януари 1880 г. княз Александър Батемберг учредява военния орден "За храброст" - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. Орденът е създаден в нарушение на решенията на Берлинския конгрес, според който "васална" България няма правото на висши държавни отличия - символ на национална независимост. Орденът за храброст е в четири степени плюс войнишко отличие. Първа степен се нарича Велик Кръст на Ордена и е връчена в знак на признателност на руския цар Александър II. Носител на най-високата ни военна награда е и Българското опълчение от Руско-Турската освободителна война, с него е отличено и Самарското знаме. А с Указ № 5 от девети януари същата година се постановява честването на празника.
В началото отбелязването на празника е скромно. Церемонията включва панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена "За храброст", ограничени военни паради, главно в София. По-късно цар Фердинанд придава по-голямо значение и пищност на честването. През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия, празникът се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена "За храброст". Тържеството завършва с военен парад. До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година). През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на българската войска. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря.
След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определен 9 септември, а след 1953 г. - 23 септември, която остава до промените у нас през 1989 г.
В най-ново време Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август - денят на боевете при Шипка. Две години, 1991 и 1992, българските воини честват този ден като свой празник. През 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари 6 май отново е в празничния календар на армията като Ден на храбростта и празник на Българската армия. За утвърждаване на празника и ритуалите, свързани с него, трябва да отдадем заслуженото на кръга ентусиасти около Хр. Дерменджиев и Н. Даскалов, както и атрактивното присъствие на директора на Военно-историческия музей. Разбира се, има какво да се желае и по осъществяването на ритуала. Прокрадват се фалшиви нотки, с конюнктурен политически привкус, а свещенническият клир все още не може да излезе от миманса.
Издадена е и серия от четири изключително изящни пощенски марки за четири от най-значимите български ордени от Третото българско царство (1878-1944 г.).
Светците в
българската история олицетворяват християнските добродетелии и очевидна е
невъзможността днес да бъдат канонизирани нови светци.
ЗАКОН ЗА ОРДЕНИТЕ
И МЕДАЛИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
(обн., ДВ, бр.
54от 13 юни 2003 г.)
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Предмет
Чл.1. (1) Този закон урежда условията и реда за награждаване с държавни награди - ордени и медали, на български и чужди граждани.
(2) Президентът на Република България награждава с ордени и медали по ред, предвиден в този закон.
Ордени и медали
Чл.2. (1) Държавните награди на Република България са ордени и медали.
(2) Ордените, подредени по старшинство, са:
1. "Стара планина";
2. "Св. св. Кирил и Методий";
3. "За гражданска заслуга", "За военна заслуга", "Мадарски конник".
(3) Орден "За храброст" - извън подреждането по старшинство.
(4) Медалите са "За заслуга".
Статут
Чл.3. (1) Ордените и медалите имат лента (носач) и миниатюра за всекидневно носене - умалено копие на съответната степен.
(2) Ордените и медалите имат статут, който включва:
1. описание на формата и лентата на ордена и на медала за всяка степен;
2. описание на звездите на ордена;
3. описание на миниатюрите за всекидневно носене;
4. определение на заслугите, за които се награждава;
5. правила за носене на ордена и медала.
(3) Награждаването с ордени и медали се извърша в съответствие със Закона за държавния протокол.
(4) На наградените лица заедно с ордените и медалите се връчват орденски и медални книжки, подпечатани с държавния печат.
(5) Наградените с ордени и медали лица се вписват в "Дневник-регистър на наградените" към Президента на Република България.
Орден "За храброст"
Чл.9. (1) С орден "За храброст" се награждават военни и граждански лица за проявена храброст и героизъм в полза на българското общество и държава.
(2) Орденът "За храброст" е със синя лента, има три степени - първа, втора и трета, и две категории - с мечове (връчва се на военни лица) и без мечове (връчва се на граждански лица); носи се на гърди:
1. първа степен: златен кръст, покрит с емайл, в средата на лицевата страна - медальон със златен лъв и надпис "За храброст", на обратната страна медальонът е с българския национален трибагреник и надпис "Република България";
2. втора степен: сребърен кръст, покрит с червен емайл, в средата на лицевата страна - медальон със златен лъв и надпис "За храброст", на обратната страна медальонът е с българския национален трибагреник и надпис "Република България";
3. трета степен: бронзов кръст, в средата на лицевата страна - медальон с лъв и надпис "За храброст", на обратната страна медальонът е с българския национален трибагреник и надпис "Република България";
4. първа, втора и трета степен са със синя лента, носят се на гърди и имат категория с мечове.
(3) С орден "За храброст" с мечове се награждават военни лица:
1. с първа степен - висши офицери - генерали и адмирали; <
2. с втора степен - офицери;
3. с трета степен - сержанти и войници.