Появата на часовниковите кули по нашите земи през ХVI до XIX в. се свързва с възникването на едно ново, прогресивно за времето си явление в стопанския живот на градовете - занаятчийски и търговски сдружения, наречени еснафи. Тези еснафски сдружения, наименувани според упражнявания занаят и свързаната с него търговия, са дали тласък в развитието и икономическото възмогване на населението. Старата шуменска градка часовникова кула е изградена през 1740 г в приблизителния център на тогавашната градска структура от майстори - македонски българи. Била снабдена с опростен часовников механизъм, който работи безотказно 260 години. Камбанният му звън денонощно отмерва времето за работа, за отваряне и затваряне на дюкяните, което се спазвало строго от всички еснафи. Това е нов елемент в градския "Организъм" и има определена социална подбуда. Почти по същото време на срещуположния бряг на реката се изгражда голямата градка "Томбул джамия". На 50 м от часовниковата кула по същото време била построена "Средната баня", която била топла, уютна и много посещавана. Източно от тези сгради се оформила чаршията "Бит пазар", където работели ковачите, сарачите, железарите, налбантите и коларите. В близкия квартал в източна посока била чаршията на дикиджиите (обущарите), кожухарите и калпакчиите.
Какво представлява старата градска часовникова кула? Това е една квадратна, с размери 4.20 х 4.20 м, белокаменна кула, израснала с височината си от 5.40 м, която завършва с леко наддаден каменен корниз и покрита със стари керемиди. Трит ъгли на каменните зидове, безюго-западния, са окосени по 8 см. от всяка страна, което достига до 3.20 м от терена и завършва с малка йонийска волута. От южната страна теренът е по-висок с 1.20 м, а на 50 см. от западна стена е оформена врата с размери 70 х 1.60 м, с праг от 10 см, от която е достъпна вътрешността на кулата, със стълбище за контрол и поправка на часовникът. Над каменния постамент с изградена с паянтов скелет с пълнеж от тухли, който е приел формата на измазана шестостенна призма, с малки отвори в горната част. Във вътрешността на тази призма в същата форма, подпряна на 6 дървени колони, между които остава открито пространството е поставена камбаната, чийто звън известявал часовете. Най-горнята част на кулата над дървената стреха с форма подобна на кубе, постигната с ламаринена обшивка, пресечена хоризонтално почти по средата. Завършекът нагоре е като полусфера, върху която се издига метален рог на месец. Под каменния корниз на кулата са оформени отвори заптичи гнезда.
На северната стена изместена с 50 см. източно, е вместена правоъгълна рамка с размери 1.30/1.50 м с пластична декоративна украса, акцентираща чешмата, дарена от кожарския еснаф, която е неразделна част от кулата. Над рамката се надвесва корниз, подпрян от 8 канелирани конзолки. Над корниза е очертана плитка полукръгла ниа с диаметър 1.65 м. В средата на нишата е вградена правоъгълна мраморна плоча с надпис "На 35 см. над полукръглата ниша се намират 6 броя отвори, в които имало греди и една над тях, с които се е оформял покрив над чешмата. Правоъгълната плоча изпъква 4 см. над плоскостта на стената. Тя наподобява каменна дантела от геометрична плетеница, растителни мотиви, медалиони, вази с цветя, съд с плодове, свързани с грациозно извиващи се криви на ниши характерни за Ориента. Водата е изтичала в каменното корито чрез чучур. Сега водата не тече, тъй като се е загубила.
Надписът на турски език*, в превод на български, гласи:
" 1. Да бъде благословен Бог! Каква хубава, изградена в изящна форма каменна кула забила знаме в небесния свод!
2. Когато издаде звук от гнездото си, вярвам ще бъде чут от баснословната птица "Феникс" на приказната планина.
3. Колко ще бъде хубаво, когато странникът, покрит с праха на заблуждението, се вслуша в акорда на петте щастливи времена.
4. Бог да озари с радост благотворителя, като приеме неговото благодеяние, тъй като сполучи да създаде такава изключителна работа.
5. Майсторът постави в нея един великолепен и безподобен часовник и си остави такова име, че няма подобно нему!
6. Колко хубаво! Като че ли някое чудо на божия пророк, както всеки ден вика: "О, Юсуфе!"
7. Напущайки манастира, ще дойде в джамията ,когато мюзеинът ще вика призори.
8. Да се озари с щастие и чест животът на съименника на царя на царството на пророците.
9. Удряйки като камбана, часовникът дава на града хубост и изпраща чудна хармония от приятен звук.
10. На този часовник Венера да бъде махало, вселената - колело, божието слънце-звънец.
11. Тази хубава кула-храм, като че ли е взела, като дете в прегръдките си, чешма с грацията на Зюбейда.
12. Животът й да бъде гладък, като датата на "Йетеми", та да разглася пет пъти на правоверните времето за молитва."
* Преводът е направен от Минко Пенков в Известия на ШНМ , т. II, изд. 1963 г. стр. 76.

Арх. Венелин ИВАНОВ

Към начало

Предходна страница

Към титулна страница

РЕДАКЦИЯ: София 1504, ул. Христо Георгиев Nо 8, Вх. А; тел./факс: (02)+ 444-871; (02)+ 467-031
Отговорност за публикуваните материали носят авторите им.

© INTERNET DESIGNE - Milomir Bogdanov M.Sc./arch./, B.Bdg; phone: (359-2)+543-476;fax: (359-2)+529-185; e-mail: mbogdanov@hotmail.com