An Untitled Web Page

9.МАНАСТИРЪТ "СВ. ЙОАН ПРОДРОМОС" НА ОСТРОВ СВ. ИВАН

Останките на манастира "Св. Йоан Продромос" се намират на южния бряг на големия остров срещу град Созопол. Островът носи същото име, вероятно го е получил от името на манастира
Патронът на манастира - Свети (Пророк, Предтеча и Кръстител Господен -) Йоан Продромос - на старогръцки означава - (тичащ или бързащ напред, предвестник) подготвя и кръщава юдеите за очаквания Месия - Христос. Различава се от всички пророци по това, че е имал предназначението да посочи с ръка Христос. Йоан е най-почитаният пророк от източното православие, много черкви и манастири носят неговото име, един от които е Созополския.
Не е изключено манастирът да е раннохристиянски и дори под него да се намира езически храм (може би и известния храм на Аполон, както предполага Божидар Димитров). Всичко това са хипотези макар и много логични, но не доказани още с теренни проучвания. Остров "Св. Иван" е най-големият по българското черноморие и това е сериозна предппоставка за предпочитането му като място за строеж на кулотви постройки, като място за извършване на религиозни обреди през всички исторически епохи.
Много често култовите постройки от различни епохи и религии са строени върху основите на по стари храмове (свещенни места). Тук би могла да се повтори схемата за свещенността на мястото, поддържана от известният изследовател на свещенните места, покойният Иван Андреев. В подкрепа на това съждение са архитектурните елементи от миналото вложени вторично в строежа на манастирските сгради на острова.
Съборната черква на манастира е построена от южната страна на острова, останките и се виждат от града. Стените са запазени на значителна височина. Градежът е типичен за архитектурата на средновековните български храмове от времето ХII - ХIV век в така нареченият живописен стил съчетаващ художествено камък и тухли. Украсата на сводестите ниши се постига с тухли чрез различният им начин на подреждане. Отвън на някои места все още не е изпадала външната облицовка от квадри бигор. Храмът е куполен, триконхален, триабсиден с тристенни отвън стените страничните конхи и малките абсиди. Дължината й заедно с нартекса е 1880 см., ширината 1140 см., централната абсида е издадена със 190 см., при ширина 473 см. Дебелината на стените е около 100 см. Градежът е смесен - полуобработен камък на хоросанова спойка изравняван с пластове от по три реда тухли. Апсилата е петостенна, нещо характерно за Цариградската архитектура, в която от VI век абсидите са тристенни или петстенни. *1 Около съборната чреква има останки от трапезарни, жилищни и стопански сгради, които още не са разкопани. От северната страна на храма има останки от сгради, основите на която сега са закрити от високи трънаци.
В течение на годините и вековете новата съборна черква се променяла в архитектурно отношение. Според един от изследователите на манастира Божидар Димитров разкопките през 1985 година са показали, че тази черква "е голяма триконхална с 5 входа в стила на Търновската школа." *2 Двете чрекви са били обградени със зид откъм морето. Тук се намира мраморен фронтон с растителна украса с кръст в средата, но от коя от тях произхожда още не е установено.
Другата черква на манастира е по-ранна, вероятно това е първия католикон построен в периода Х-ХI век и посветен на Света Богородица. Тя е трикорабна, триабсидна базилика с широчина 1080 см. и дължина 1870 см., заедно с нартекса, който с дълъг 220 см. Зидът е с дебелина около 90 см. Абсидите са полукръгли. Централната апсида с широчина 380 см. е издадена с 280 см., страничните апсиди са широки само 170 см. Пространството на наоса е разделено от зидани с тухли колони, които образуват корабите - 4 колони по 2 в ред. Страничните кораби са се осветявали през прозорци. Има запазени останки от стенописи в северните части на наоса и от мраморен фриз, от подова настилка черкават е изградена с ломен камък на хоросан и тухлени изравнителни пояси. Фасадите са оформени с взаимно редуващи се фризови полета, от облицовъчни квадри и тухли, които са разчленени от ниши, дъги, арки и пластични керамични елементи. Олтарът е бил мраморен стените в наоса - изписани. Отвън черквата има остатъци от керамична настилка от четвъртити керамични плочи.
Византийският пълководец Михаил Глава, който отнел Созопол от България през 1263 година намерил на острова само 6 монаси. Със свои средства обновил западналия манастир и построил някои нови сгради.*3 Манастирът е достигнал своя разцвет по време управлението на българския цар Светослав Тертер (1300 - 1321), когато през 1304 година Созопол е в границите на българската държава.
Манастирите имат важна социална функция през средновековието, когато основна е ролята им на религиозни и просветни центрове. Това обуславя и тяхното масово строителство в българските земи след средата на IX век ХII - ХIV век са вековете на масово изграждане на нови манастирски комплекси. В околностите на Созопол през ХIII - ХIV век има 5 манастира, като главен е манастирът "Св. Йоан" от острова. За разцвета му говорят множеството запазени негови книги от средновековието, намиращи се днес в различни библиотеки по света.
Манастирът се е намирал на границата на две култури - българската и византийската, които взаимно се влияят и взаимопреливат, това взаимодействие проличава и от архитектурата на култовите сгради и от културното наследство на манастира. Тук може да се говори за източно православие, но трудно би могло да се говори за чисто българска или чисто византийска традиция. Созопол и остров "Св. Иван", са един от центровете на българо-византийското културно сътрудничество през средновековието до ХV в. Манастирът запазва совята просветна роля до края на своето съществуване.
През ХIV век по време на войните с Генуа, Созопол и манастирите около него са разрушени и ограбени. През 1351 година Созопол е превзет и ограбенот генуезците. *4 Такава е и съдбата на манастира на острова, който е разнебитен. Но веднага след това той отново се издига с щедри помощи. Запазена е дарствена императорска грамота от 1363 година. В края на ХIV век са въстановени черквите на острова, за да бъдат обаче разрушени отново през ХV век, времето, когато българското черноморие е завладяно окончателно от турците. Евлия Челеби в своя пътепис от 1611 - 1683 година пише, че Созопол е завладян от войските на Муса в 1411 - 1412 година заедно с други български черноморски градове. Но в 1413 година е отново византийски. Манастира е подновен и пак връща в полезрението на византийските императори, което се удостоверява от една втора дарствена грамота на Йоан VIII Палеолог от 1437 година. Пълното завладяване на българското черноморие от турците в това число и на Созопол става малко преди окончателното падане на Константинопол в техни ръце през 1453 година *5. Това е времето и на нови разрушения и опустешения на манастира на острова. Един патриаршески сигилий на Дионисий от 8 година даден на манастира показва, че той е бил отново за кой ли път възобновен. Историята на манастира "Св. Йоан Продромос" продължава и в следващите векове на късното средновековие. Запазени са още десет негови патриаршески сигилии от периода ХV - ХVIII век. Известно е, че турците го разрушават в 9 година понеже се бил превърнал в свърталище на пирати-казаци. Днес на острова има множество развалини, които говорят за разцвета на тази обител през средновековието на един фар, служителите, на който са единствените обитатели на острова освен многобройните гларуси и едрите диви зайци.

Даниела Станчева ЦАНКОВА-ГАНЧЕВА

* нотации:
1. Мавродинов, Н., Византийската архитектура, С., 1995 г., с. 124.
2. Dimitrov,B. Sosopol, S. 1887, s. 89 94.
3. Пак там.
4. Гюзелев, В. Средновековна България в светлината на нови извори. С., 1981, 203.
5. Цит. съч., с. 223.

Към начало

Предходна страница

Към титулна страница

РЕДАКЦИЯ: София 1504, ул. Христо Георгиев Nо 8, Вх. А; тел./факс: (02)+ 444-871; (02)+ 467-031
Отговорност за публикуваните материали носят авторите им.