Излезе от печат книгата на ст. н. с. д-р арх. Николай Тулешков “Архитектурното изкуство на старите българи, том 1 - Средновековие", от поредицата “Българско архитектурно наследство” на ИК “Арх & Арт"”. Книгата е издадена съвместно с Академичното издателство на БАН “Проф. Марин Дринов"” и е предназначена за специалистите архитекти, историци и изкуствоведи, както и за всички, които се интересуват и ценят постиженията на средновековната българска архитектура и художествено изкуство.

Книгата "Архитектурното изкуство на старите българи" се появява на силно ограничения през последните години архитектурен книжен пазар дванадесет години след нейното завършване - един факт, който не може да учуди привикналия към подобни нерадостни констатации любопитен читател. Може би именно затова излизането от печат на един толкова задълбочен труд, за съставянето на който са използвани значителен брой исторически, етнографски, краеведчески, изкуствоведски и дори журналистически изследвания от български и чуждестранни учени, разнообразни пътни бележки и документи от последните петстотин години от български, гръцки и османо-турски източници, представлява значимо културно събитие в издателската практика.
Книгата е сполучлив опит да се изследват основните явления при формирането на българската архитектура и нейното развитие през превратностите на хилядолетното й съществуване. По думите на автора неговият стремеж е бил това да се постигне с изследване на въпросите, свързани с художествения процес, с движението на творческите сили, с утвърждаването на традициите, с взаимопреливанията на идеи от един в друг географски район. Направените изследвания са представени в три големи дяла.

В първия дял “Византия и България - два антипода на една строителна идея"” се проследяват корените на проучваните явления - ранновизантийската художествена култура, връзките на прабългарите с кавказкия художествен кръг, архитектурно- художественият свят на прабългарите, славяните и завареното от тях на Балканския полуостров местно население, като основа за възникването и развитието на уникалната архитектура и на живописния стил в художественото изкуство на Първата българска държава.

Във втория дял “Първоизточниците"”, както уместно отбелязва ст. н. с. д-р арх. Христо Генчев в своите бележки за книгата, предположението на автора, че “древните се оказват наши съвременници, и дори по-надарени от нас"”, се превръща в убеденост, а защо да не го кажем направо - в научен факт, след направения анализ на “Шестоднев"” на Йоан Екзарх. Съдържащите се в него описания на конструкциите и материалите на старобългарските градежи, на прилаганите строителни похвати, на същността на монументалните изкуства на Първата българска държава дават основания на автора да приеме, че книжовникът Йоан Екзарх е бил и архитект и че архитектите-”земемери” са били учени-монаси и чиновници- библиотекари и калиграфи.

Третият дял “Създателите"”, както и двете приложения - “Средновековни български строители"” и “Средновековни български зографи"”, са посветени на създателите на древната българска архитектура и монументални изкуства - архитекти, строители и декоратори. Проследено е и тяхното движение из Балканския полуостров извън българските земи - Византия, Влахия, Сърбия, а също така в Русия, Полша, Унгария, в резултат на което живописният стил, характерен за художественто изкуство на Първата българска държава, прониква в архитектурата на тези страни.

Богато илюстрирана със снимки, чертежи, таблици и рисунки, книгата е изящно оформена и стилно представена от художника Георги Деведжиев. Крачката, която тя прави към историческата истина благодарение на усилията на своя автор, вече с много по-голяма лекота след изминатия от него път на изследовател и учен, можем да направим и ние - нейните читатели. Книгата заслужено очаква нашия интерес и непредубедената ни оценка.

арх. Здравка НЕНОВА

Основната теза на арх. Тулешков е много привлекателна: на българската древна архитектура да се гледа не като само част от византийските културни събития (с което тя се осъжда неизбежно да бъде съдена като провинциален факт), а в далеч по-широкия евроазийски обхват. Този разширен поглед се подготвя от натрупаните хипотези в последното десетилетие, лансирани както от професионалисти като арх. Слави Дончев, така и от ентусиасти като Йордан Вълчев.

За пръв път в нашата литература евроазийската строителна традиция се представя като равностоен партньор на византийската. Това добре си проличава в терминологичните изследвания, към които арх. Николай Тулешков има влечение. Показателен за рецензентът е преводът на архитектон веднъж като земемер, но и като зодчий, което не е русизъм, а е производен от зид (= зод, древно български). Задълбочаването на тази тема е основно важно за дефинирането на този културен и географски ареал, от който българите са черпили, а и сами - обогатили със своите идеи и практика.

Авторът най-пълно от всички досегашни опити тълкува писмените източници и съумява да ги преведе на понятен, съвременен архитектурен език. Така той гради своята хипотеза за изграденото от древните българи не само въз основа на веществените следи (археология и графични възстановки), както е обичайното засега. Този подход е и очарователен с това, че ни предлага не само по- аргументирани архитектурни факто, но и начина, по който те са били възприемани от древните българи - със захлас, прехлас,... - поведение, което очевидно е било желано и търсено. Това изгражда неочаквани мостове между древното и днешно тълкуване на архитектурата, което се оказва на дело непроменено. Древните се оказват наши съвременници, може би по-надарени от нас. Това предположение се превръща в убеденост след направените тълкувания на "Шестоднев". Включените в него строителни съвети, разбирането на архитектурния смисъл, а и всеобхватността на световъзгледа представят Йоан Екзарх като архитект и то в най-добрия негов съвременен смисъл.

Неочакваният за рецензента принос на автора се развива в главата, посветена на създателите на древната българска архитектура. Това са майсторите, калфите, чираците. Това са техните посветителни обреди, техните сдружения, опорните точки и посоките на строителната миграция. Това обяснява не само очудващите познания за света и деловитостта на част от българското общество в по-късни времена, но и стиловата отлика и интелектуално превъзходство на българската строителна школа до Възраждането ни над архитектурата на близките ни съседи: сърби, власи, гърци и турци. Не напразно и у гърци и у турци е налице стремежът създаденото у тях от българи и български гурбетчии да се представя като гръцко, съответно като турско.

| Към начало | Предходна страница | Към титулна страница |

ПОТЪРСЕТЕ НИ:
София-1504, ул. Христо Георгиев Nо:8, вх. А;
тел./факс: (02) 444-871; (02) 467-031;
e-mail: arch-art@techno-link.com

INTERNET SOLUTIONS - арх. Миломир Богданов; тел.: 048+785-928; (02)+95-25-037; факс: (02)+95-25-605; e-mail: mpb_eu@yahoo.com