Книгата "Урбанизация във вътрешните райони на Тракия и Илирия през VI-Iв. пр. Хр." е дисертационен труд на д-р Христо Попов издаден 2002г. от "NOUS Publishers" в 378 страници. Младият автор е роден през 1971г. в Ловеч, 1995г. завършва СУ "Св. Климент Охридски", специализира стара история и археология, работи в Археологическия институт с музей към БАН. Занимава се със селищна археология. Работи пет години в проучването на Емпорион Пистирос край с. Ветрен - Паазарджишко и седма година изследнва с колектив селището Копривлен южно от Гоце Делчев.
Публикуваният труд съдържа проучвания по селищна археология и проследява процеса на генезиса и стратифицирането на селищната мрежа. Въпроси свързани както с античната архитектура, така и със стопанските сектаори и с търговските контакти, установени в по-далечното минало в тези земи. Ученият проследява в сравнителен план процеса на формиране на градски центрове през желязната епоха в две значими области на Балканите намираащи се в периферията на Средиземноморският свят - Тракия и Илирия. Този процес,както и създаването на първитедържавни структури там, по негово мнение е повлиян от гръцката колонизация по Егейско море. В изследвааните региони се установява стройна и трайна стопанска система, свързана с оживена пътна мрежа.
Йонко БОНОВ
"Добро или лошо, създаденото трябва да влезе в научно обръщение, за да се дадевъзможност на хората, които работят в конкретната област, да вземат отношение по изледваните проблеми, независимо дали са съгласни или не с паписаното" - пише в предговора д-р Христо Попов. - Тъжна практика в родната археология е проучването на редица важни обекти да остане на нивотона теренните археологгически разкрития и разкопки - резюмета от доклади на ежегодните отчети в Археологическия институт. Други важни и стойностни работи остават нанезавършенатастепенавтореферат."
Целите и задачите на изследването се обособяват в три групи - теоретични, методически и конкретни проблеми свързани с анализа на емпиричния материял. Отговорите които се дават в това научно изследване, отразяват, според автора, съвременното състояние на проучванията в областта на селищната археология за периода на желязната епоха и подлежат на дискусия и дори на евентуални корекции в бъдеще. Във всеки случай това е един добросъвестен труд, в който се анализира последоваателното устройство на множество селища в двете балкански области.
Книгата съдържа в края си и резюме на немски език. Илюстрирана е с 14 карти и 91 други образа, ситуационни планове, страатиграфски разрези и други.