Читателите на в. "Арх & Арт борса" имаха възможността да се докоснат до тематиката и интересната област на изследване на този излязъл наскоро от печат труд още в началото на лятото - в брой 23/2002 година на вестника беше публикувана статията на Анна Рошковска "Възрожденската архитектура в печатите от епохата". Сега добре оформената книга от 92 страници на издателство "Графика 19" е факт, който обогатява родното изкуствознание.

Книгата разглежда задълбочено и всеобхватно темата за изкуството на печатите от епохата на Българското национално възраждане. Голяма част от изследваните обекти са създадени в ателиетата на български майстори в наши селища, съхранили традициите на художественото творчество по българските земи в течение на значителен период от време ХVIII и XIX век. Затова по един своеобразен начин във възрожденските печати са намерили отражение както влиянията от наследството на древната глиптика и средновековното майсторство на рязане на геми и сечене на монети, така и църковната графика и леенето на метални печати, привързвани към документите, изписани на пергамент.
Все още недостатъчно изследван дял от българското художествено наследство, изкуството на печатите е благодатна за работа област. "Българските възрожденски печати, създадени в неизброимо множество през XVIII и XIX в. с техните три реализации - оригинал върху метална или полирана каменна плочка, графичен тушов или релефен отпечатък (върху восък или удар), очертават едно уникално явление, което представя паметниците на най-малката графика и пластика, правени по нашите земи. Те представляват и паметници на един неповторим образен народопис, съхранил гордите, достойни символи на борбата за духовна, църковна и политическа свобода на българите", казва авторката в увода на своето изследване.
Трудът е създаден след проучване на повече от 15 хиляди печата, издирени като оригинали и отпечатъци в архивните фондове на Църковно-историческия и архивен институт, Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", Българската академия на науките, Централния държавен исторически архив, окръжни архиви и редица частни колекции;
В книгата са изследвани хилядолетните корени на това изкуство и са посочени връзките му с културата на траките, на древна Елада и Рим, на Византия и средновековна България. Подчертана е неговата при-надлежност към изкуството на модерна Европа и са посочени влиянията, които са му оказали балкански, османски, австро-унгарски и руски образци. Печатите са разгледани по групи:
- църковни и манастирс-ки печати, печаати на цър-ковни общини,
- селищни и общински печати,
- училищни и читалищни печати,
- лични печати.
Богато илюстрирана, книгата показва печати на най-престижните български граждански институции на епохата училищата и читалищата, на известни личности - просветители, преводачи на книги, издатели на първите български вестници и списания, на спомоществователи на развитието на българското книжовно дело и на представител и на духовенството. Множеството изследвани от авторката печати й дават основание да твърди, че те са не само и просто образци на най-малката пластика и графика в нашето възрожденско изкуство. Разглеждането им в контекста на художествената култура на епохата и във връзка със социалния живот на обществото й дават основания да твърди: "Първо, че печатите документират с украсата си извършващото се ново структуриране на българското общество във връзка с хода на историческите събития и второ, че те са едни от най-ярките свидетелства за формиране на българската възрожденска градска култура и присъствието в нея на новобългарската интелигенция".
Изданието е спечелило конкурс на Националния център на книгата. И основателно, защото не само съдържанието му, но и графичното му оформление впечатлява, а илюстрациите респектират с многообразието и изящността на изображението, въпреки че за целта са ползвани предимно архивни материали на БАН и авторката. В книгата могат да се видят и снимки на образци от Самоковския музей и графични възстановки на лични печати, направени от Анна Рошковска.
Ярко балканско и европейско явление, изкуството на печатите от епохата на Българското национално възраждане намери с настоящото издание достойното си място в историографията на националния ни художествен живот, за което авторката заслужава възторжените отзиви на благодарните читатели.

арх. Здравка НЕНОВА

| Към начало| Предходна страница | Към титулна страница |