Излезлият наскоро от печат сборник "Градът: символи, образи, идентичности" на Издателство "ЛИК" със съставител Светлана Христова съдържа 222 страници текстове на различни
автори - Райна Гаврилова, Мила Сантова, Светлана Христова, Веска
Кожухарова, Дияна Петкова, Добрина Желева-Мартинс, Искра
Дандолова, Свилен Стефанов, Дмитрий Варзоновцев, Дафина Дичева,
Петер Цанев, Мария Вълкова, Елена Тачева и Дора Каменова.
Обединяващото звено е отношението на авторите към българския
град - София, Банско, Мелник, Благоевград, или към отделни елементи
на съвременното градско пространство - например Софийския център
и скулптурната украса на Благоевград.
арх. Здравка НЕНОВА
Сборникът е структуриран в две части:
- Градът: граници, идентичности, и
- Градът: образи, знаци, символи.
Илюстрациите - 41 на брой, са групирани в края на книгата и
предхождат кратките резюмета на текстовете на български и на
английски език.
Във въведението на сборника съставителката Светлана Христова
обяснява предисторията на този труд. Замислен като представяне на
емпиричното културологично изследване "Културата на малкия град:
Мелник в края на века", спонсорирано от фонд "Научни изследвания"
към Министерството на образованието и науката, той прераства в
настоящото издание, защото градът като феномен се оказва
привлекателен терен за изследвания, атакуван едновременно от
антрополози, архитекти, социолози и културолози. Градът
едновременно се ражда в човешките възприятия, но и ражда децата на
модерността, принудени непрекъснато да прекосяват издигнатите от
тях граници, счита съставителката, самата тя автор на текст за
идентичността като граница на съзнателния избор в града.
Сред авторите на текстовете срещаме и две добре познати имена в
архитектурната гилдия - тези на Добрина Желева-Мартинс, която се
представя с текста "Структурен анализ при изследване на
историческите градове", и на Искра Дандолова, автор на текста "От
колективизъм към индивидуализъм: нови знаци и символи в
жилищната архитектура на 90-те години в българския град".
Несъмнено с тяхното участие е свързана и архитектурната
насоченост на илюстрациите в сборника.
Същевременно можем да интерпретираме града с неговите
натрупващи се един върху друг образи като палимпсест - текст, писан
върху друг текст, писан върху друг...и така нататък, убедени са
авторите, представени в това издание. За неговите читатели-
архитекти, свикнали да гледат на града предимно като инвеститори,
проектанти, администратори и строители, несъмнено ще е
интересно да погледнат на града и през очите на съставителите на
сборника.