В навечерието на националния ни празник 6-ти септември - Деня на
Съединението, в Етнографския музей (Партенона на българската
къща), разположен на Трихълмието в Пловдив (Културния акропол на
българското Възраждане) - все определения на арх. Матей Матеев), се
проведе мило тържество - представяне на новия капитален труд на
видния пловдивски архитект, неуморен творец и дългогодишен
изследовател на хилядолетната стара архитектура и
археологическото наследство на Пловдив и на старата родопска
архитектура от предвъзраждането. След чудесната програма,
изнесена от хор "Детска китка", пред многобройната публика с живо
слово и цветист език арх. Матеев представи новата си книга
"Пловдив - столица на българския барок", достойно продължение на
делото на двете обаятелни личности - арх. Христо Пеев и проф. арх.
Милко Бичев, допринесли най-много за документирането и
изследването на архитектурното наследство на Пловдив.
Завършвайки работата си по книгата, арх. Матей Матеев е записал:
"Книгата е като икона! Дали успях да й вдъхна мъдрост, благородство
и красота?". Аз смея да му дам своя отговор: - Успял си, майсторе!
Бъди жив и здрав, за да ни обогатиш и с останалите недорисувани от
теб икони!
арх. Славчо МЕРДЖАНОВ, Пловдив
Предизвикателстото арх. Матеев да напише тази книга е
Европейският месец на културата в Пловдив през 1999 г. Различни
причини отлагат отпечатването й с цели четири години. Но това
дава възможност авторът да проучи на място много от
съществуващите документални извори и примери, илюстрирани в
тази книга, както и за издирването на нови материали и отразяване
на най-новите публикации и техните приноси, отнасящи се до
третираните в нея проблеми.
И още едно, може би по-важно предизвикателство за появата на тази
книга, е продължаващото пренебрежение, умишлено или неумишлено
заобикаляне на изключителния по своето културно-историческо
значение факт на българския барок. Тази книга разказва за
присъствието на Пловдив в историята на архитектурата и
културата на Европа и за присъствието на Европа в историята на
архитектурата и културата на Пловдив и България от ХIХ век. Но
това не е книга само за Пловдив, тя е за уникалното явление български
барок, чиято столица е възрожденският Пловдив.
След приносите на видните двама наши учени, арх. Матеев би искал
неговата книга да е едно продължение на тяхното дело и "тя да
прозвучи като един апотеоз на българския барок. Ние нямаме право
повече да скриваме от Европа и света творческото съпичастие на
българите в една голяма архитектура, каквато е архитектурата на
европейския барок и на барока в света. Българския барок е последният
му затихващ на изток огън."
В следващата част на книгата, след подробно разглеждане на труда на
проф. Бичев, авторът ни представя една лекция за възникването и
пътя на стила "барок" в Европа - неговите отличителни черти и най-
важни принципи, особено по градацията на пространствата и
достигане на кулминацията в подреждането им. Отбелязва, че във
всяка страна той има специфични белези и затова, към
прилагателните към стила "барок" - италиански, френски, испански,
немски, чешки, австрийски (виенски), британски, белгийски, холандски,
балтийски, полски, руски и др. проф. Бичев доказа и добави
БЪЛГАРСКИ БАРОК.
За написване на своята книга, проф. Бичев е разполагал със съвсем
ограничен материал за изследвания. Днес, при наличието на обилен
проучвателен материал и данни за възрожденската архитектура, е
възможно по-пълно да се докажат тезите му. И арх. Матеев е
направил това - в обширен материал, не само за Пловдив, а и за
останалите селища в България той доказва и доразвива изводите на
проф. Бичев, допълвайки ги и със свои приноси. С най-характерни къщи
от всяко селище, той доказва бароковите им елементи - в
пространствено-тектоничната им система и градация, в
пластичността на фасадите, в детайлите и т. н.
И като заключение на анализите за отделните селища, арх. Матеев ни
поднася описанието на Копривщенската стая в Рилския манастир,
която проф. Бичев определя като "блестящ връх на българското
изкуство", а арх. Матеев - като "храм на българския барок", а таванът
й като "бароковото небе на българина".
Значително място в книгата си арх. "Матеев отделя за част "Трибуна
на архитекта". В нея са поместени материали от полемиката с арх.
Петър Кантарджиев по повод студията на арх. Матеев за
бароковите влияния на Пловдив върху родопската архитектура през
1961 г. Ще ви приведа само днешния лаконичен епилог на автора по
случая: "И гаснещите въглени участват в ореола на огъня!"
Следва "Задължителен коментар", който предизвиква една книга:
"Пловдивската симетрична къща" от проф. Г. Кожухаров и арх. Рашел
Ангелова, издание 1972 г. За заключението на книгата коментарът е:
"Тотално неразбиране спецификата на българския барок".
С многобройни цитати от проф. Бичев и свои изводи за отделните
паметници - черкви, той разширява обхвата на изследването с нови
примери от страната и най-вече от забележителните творения на
нашите първомайстори - Уста Колю Фичето и Уста Генчо Кънев, в
които установява един особен "генезис на барокови идеи".
Последната част на книгата е посветена на духовната сила на две
големи личности - архитектите Милко Бичев и Христо Пеев.
В страниците за арх. Христо Пеев, освен биографични данни, са
поместени още: Паметно слово за арх. Хр. Пеев, произнесено от проф.
Бичев през 1959 г.; писмо на арх. Пеев до проф. Бичев, паметна
страница за него от арх. Емил Момиров, статии от арх. Матеев.