Цонев, Младен.
Дейци на Българското инженерно-архитектно дружество 1893 - 1949.
Енциклопедичен справочник. С., Академично издателство "Професор Марин Дринов", 2001, 240 с
Един от белезите за цивилизоваността на дадена държава и нейната принадлежност към глобалното информационно общество е наличието на справочна литература за нея и по-специално на библиографски справочници. Едва през последните двадесет години в България се забелязва активен стремеж за преодоляване на вековното изоставане в тази област от напредналите страни. Ценен принос в запълването на тази празнина е изданието, посветено на членовете на най-голямото сдружение на българската техническа интелигенция в периода от Освобождението до края на Втората световна война. Негов автор е един от историците на техническите науки в България доц. д-р Младен Цонев, а редактори са видните учени академик Васил Сгурев, председател на Федерацията на научнотехническите съюзи в България, академик Димитър Мишев, както и архитект Явор Банков.
ст.н.с. д-р
В този първи по рода си у нас енциклопедичен справочник са включени имената на 775 представители на инженерната мисъл в България за период от 56 години. Имената в него са подредени в азбучен ред по фамилия, като статиите включват биографични данни за лицето, както и библиография със списък на по-важните му публикации и литература за него.
Като приветстваме и оценяваме огромната изследователска работа, извършена за съставянето на този справочник, бихме искали да отбележим някои несъвършенства с цел неговото по-добро и оптимално използване от читателите.
На първо място това е липсата в множество статии на данни за точните дати или изобщо на дати за раждането и кончината на биографираните лица. Естествено, че в някои случаи тяхното издирване е било затруднено или даже невъзможно, но според нас съществуват вече доста справочници, които дават богати възможности за набавяне на необходимата информация. В тази връзка в литературата за тях би трябвало да се посочат тези източници, много от които са краеведска литература. Такива са например краеведските енциклопедии за Ловешки окръг (в 6 тома), за Пиринския край (в 2 тома), за Странджа, за Благоевград, за Кюстендил и редица други подобни издания, посветени на историята на отделни селища в България. Те не винаги са известни на широката публика, но са абсолютни необходими и незаменими за специалиста. В някои случаи това води не само до липса на дати, но и до отсъствието на отделни лица, които са емблематични за развитието на инженерната теория и практика в България. Като типичен пример може да послужи биографският справочник "ХХ век. Личности и съвременници. Врачанска област" (Враца, 1999, 284 с.). В него не само откриваме точните дати на раждането и кончината на изтъкнатия архитект Петър Христов Дограмаджиев (06.07.1891 - 15.05.1951), но и пропуснатия в справочника "Дейци на БИАД" строителен инженер Никола Новоселски, възпитаник на Пражката политехника, съдружник в известното архитектурно-инженерно бюро "Дограмаджиев - Новоселски" и строител на паметника на Ботевата чета на връх "Околчица" (открит на 26.05.1937 г.). Този пример ни показва как бихме могли да допълним липсващите данни и за много други лица. Други по-важни липсващи имена са това на проф. Иван Темелков Иванчев, електроинженера Йордан Йорданов, инженер Любомир Николов Тулешков и много други. Забележката, че някои от тях може да не са били членове на БИАД (или евентуално изключени, невъзстановени и пр.) влиза в противоречие с факти, че в справочника са включени, макар и по изключение, и други лица, които не са били формални членове на дружеството.
Друг важен недостатък е слабо развития справочен апарат на изданието, където липсват основни показалци, и индекси с тяхната незаменима система от препратки. Азбучният показалец на личните имена е абсолютно задължителен за такъв род издания, независимо от азбучната подредба по имена на основния корпус, тъй като не само се откриват по-лесно включените лица, но и се правят препратки към основната фамилия (при известност на бащино име). Показалецът на географските имена е също абсолютно необходим, а така също и азбучният показалец по специалности на биографираните лица. Наличието на такъв помощен апарат с посочените индекси би увеличило информационната стойност на справочника.
Въпреки тези малки забележки бихме искали да препоръчаме горещо това уникално издание като основен библиографски извор за историята и развитието на техническите науки и инженерната практика у нас.
Никола Р. КАЗАНСКИ