Вторият живот на една стойностна художествена творба, сътворена преди векове, се създава също така трудно и мъчително, както и първообраза й - убеден е преподавателят в Художествената академия и секретар на секция "Реставрация" към СБХ, реставраторът Стефан БЕЛИШКИ

- Г-н Белишки, за разлика от художниците и скулпторите, които създават автентични произведения на изкуството - разбира се, с различна художествена стойност, трудът на реставратора сякаш остава в сянката на известна анонимност. И въобще, какво всъщност е за вас реставрацията като специалист, който вече 20 години професионално е свързан с това занимание: творчество, занаят, определена сръчност в една специфична дейност или някакво романтично влечение към стари и истински неща?

- По-малко от всичко, което изброихте, рреставраторът носи в себе си. Неговата творческа мисия е само и единствено да възстанови добросъвестно и професионално една художествена творба, покрита с патината на времето и изгубила автентичния си блясък. Като специалист реставраторът ясно осъзнава, че борави с конкретни реалности, създадени от друг човек и не може да си позволи да развихря творческото си въображение. Прибавете към това безкрайно търпение, воля, упоритост и дори физическа издръжливост - не е лесно с часове да висиш на скелетто понякога в студ, друг път - в зной или на постоянно течение. Това е от сферата на емоцията. А в сферата на професионалния поглед към специалността добавете и познанията, които реставраторът трябва да притежава в областта на архитектурата, изкуството, историяята, химията, строителния занаят. Не без значение е и умението да работиш в екип - творческата самота на художника за нас е непознато състояние...
Ненапразно днес, в началото на ХХI век, в епохата на глобализацията, човечеството все повече се връща към своите корени и национални културни традиции. В Европа към нашата специалност се предявяват все по-големи изисквания за фундаментална подготовка и разностранна научна дейност. Минималното изисквания е бакалавърска степен и се върви все по-нагоре.

- Имате ли все пак усещането, че това, с което се занимавате, вече е създадено от друг творец и вашата роля е второстепенна: просто да възвърнете към нов живот наранената творба?

- Да върнеш към нов живот една стойностнна творба, сътворена преди десетилетия или преди векове, е труден и мъчителен процес. Но и удовлетворение от успешно свършената работа е прекрасно чувство! Твърде много естетически послания от най-различни творци, похабени по една или друга причина във времето, именно чрез умела и сериозна професионална възстановка идват отново при нас.

- Вие лично на какви обекти сте работили?

- От няколко години с моите студенти в ррамките на учебната практика реставрираме стенописите в известната черква на Колю Фичето "Св. Никола" в Дряново. Ръководил съм реставрационен екип за възстановяване стенописите в черквата в с. Хърлец край Козлодуй. Участвал съм в групи, занимаващи се със същата дейност в черквата "Св. Стефан" в Несебър, в черквата в с. Катуница и на други места. Сериозна част от моята практика като реставратор е свързана и с кавалетни произведения на живописта - картини и икони.

- Имаме богато културно-историческо минало, г-н Белишки. Много неща от нашата културна история трябва да се възстановят в автентичния им вид. Каква е практиката във вашия занаят: работите за този, който ви наеме или съществува някаква своеобразна скала на културните ценности, която определя приоритетите в тази дейност?

- Засегнахте един действително деликатенн въпрос. Все още в нашата професия, а смея да твърдя - и в цялостната дейност по опазване на културно-историческото ни наследство, се работи без ясна и дълговременна перспектива, без осигурени и точно разчетени средства по един или друг поект и т.н. Реставрационната дейност, освен че е вид изкуство, е и вид услуга. Така че който инвестира пари в нея, получава и резултати. А инвеститорите могат да са най- различни: общини, музеи, фондации, музеи, наши и чужди университети, богати хора - меценати. Твърде често самият реставратор, когато има сериозна творческа цел и е амбициран да я реализира, хуква сам да иницира финансирането на започнатата или предстоящата работа. Много боли обаче, когато поради изчерпването на средствата, работата замира наполовина без да се знае кога пак ще продължи.

- Г-н Белишки, виждам че сте извадили от чантата си за да разговаряме по него, проекта на Закона за паметниците на културата, който наскоро бе внесен от Министерския съвет в парламента. Не е ли малко рано да се реставрира документ, който дори още не е влязал в сила?

- Реставрира се нещо, което е стойностноо. А този закон, извинете ме за резките думи - те са позиция на цялата ни творческа общност - е далеч от определението за стойностен и добре направен закон. Няколко творчески организациии - СБХ, САБ, ИКОМОС, ДОКОМО излязохме с обща позиция пред Министерството на културата, че законът не е читав в много направления. Направихме и конкретни предложения, но както се разбира, чиновниците от министерството са глухи към тях.

- Какво точно в постановките за реставраторската дейност не е ви харесва?

- Текстовете, регламентиращи нашата пофеесия са размити и неточни, с много общи и неизчистени дефиниции. А това дава възможност за най-различни и дори противоречиви тълкувания на същностни неща от нашата професия и за правилата на упражняването й.
Има още време да се отстранят тези недомислия, ще търсим лоби в парламента - дано има умни хора да ни чуят!

- Като преподавател в катедра "Реставрация и консервация" какво ще ни кажете: има ли интерес към вашата специалност?

- За моя радост и удовлетворение - интеррес към реставраторското дело има. На фона на постоянно намаляващия наплив към други специалности, при нас през последните години кандидат-студентите запазват броя си. Очевидно младите хора са направили правилния избор.

- И последен въпрос, г-н Белишки. Какви са творческите ви планове - в обозримо бъдеще и в перспектива?

- През зимния сезон имам ангажименти къмм възстановяване на творби от кавалетната живопис - картини и икони. Догодина през лятото, живот и здраве, продължаваме със студентите реставраторските работи в черквата "Св. Никола" в Дряново. Този сезон успешно завършихме реставарацията на първия балкон на черквата с разкриване на оригиналния живописен слой от ХIХ век и до голяма степен възвърнахме автентичната стенопис в западната част на северния кораб над балкона. Що се отнася до плановете ми в перспектива - подреждам нещата за някои по-значими начинания. Все още е рано подробно да ги разкривам, нека първо работата стане.

Разговаря
Ленко ПЕТКОВ

| Към начало| Предходна страница | Към титулна страница |