Археологическите проучвания на античното селище Копривлен
продължават седмо поредно лято. Обектът се намира на около осем
километра от град Гоце Делчев, в местността Козлука, в
северозападната периферия на село Копривлен и на юг-югозапад от
село Ляски. Разположен е върху висока тераса, която на запад
преминава постепенно към първите склонове на Пирин. В посока
запад-изток го пресича дълбоко сухо дере, върху чиито два бряга са
концентрирани останките от селището.
Йонко БОНОВ
Ръководители на екипа от археолози, заели се с проучването му, са
доц. Петър Делев, декан на историческия факултет на Софийския
университет "Св. Климент Охридски" и д-р Анелия Божкова от
Археологическия институт с музей към БАН. Предстои да бъде
издаден първи том с археологическите проучвания на древното селище
Копривлен. Изданието се финансира от Изпълнителна агенция
"Пътища". Изследва се важен селищен обект за тази част на Тракия.
Вече са установени обитавания през продължителни периоди от
бронзовата епоха до средновековието. Още от края на
къснобронзовата епоха зоната по долините на реките Места и
Тунджа, до крайбрежието на Егейско море е силно контактна в
социално-икономическо и търговско отношение. Част от тази
оживена зона е било и селището Копривлен. Тези контакти са
установени още в края на къснобронзовата епоха и стават много
активни през VII-VI век пр. Хр.
Седемгодишните проучвания на Копривлен промениха представите,
установени до началото на 90-те години на миналия век, според които
тази зона се определяше като затворен регион в онова време.
Копривлен е място, където са се събирали два пътя - единият е идвал
от днешна Драма, а другият - от серското поле. Археолозите
намериха доказателства, че кръстопътят е използван още от
хилядолетия и до началото на ХХ век е имал важно значение за района.
Бяха разкрити две стари каменни трасета, които се събират в района
на Копривлен от римско време. Те са прокарани върху по-стари
трасета.
Селището Копривлен е от къснобронзовата епоха, като се е местило
периодично по околните склонове на Пирин. Стратиграфията му е
хоризонтална, което улеснява проучванията. Според откритите
останки от материална култура се съди, че то е основано и
обитавано предимно от траки. Още Херодот и Тукидит съобщават,
че населението в региона е тракийско.
През този сезон археологът Стефан Александров откри няколко
интересни жилища. Те са с кръгла форма. Основите им са изградени от
големи неправилни блокове, 0,50-0,60 м в дължина. Суперструкцията им
е била съставена от леки паянтови конструкции - предимно
преплетени пръти, измазани с кал. Разкрита беше част от
представителна сграда от края на VI век пр. Хр., която влиза в
сервитута на трасето Гоце Делчев - Драма. Дължината й е 35 м, а
широчината й е над 12 м. Ясно се разграничават четири помещения в
нея, разположени линейно, едно след друго.Каменните зидове на
постройката са с дебелина 0,60 м, като на места достигат дебелина
1,60 м.
Откритите жилищни постройки са ценни, тъй като в Тракия има
много малко образци на жилищна архитектура от края на VI и
началото на V век пр. Хр. "Особено интересни са двете каменни
сгради, разкрити по-рано в рамките на сондаж № 4 - изясни за вестник
"Арх & Арт борса" археологът д-р Христо Попов, участник в
археологическия екип в Копривлен. Зидовете им се пресичат в сложна
система. Наблюденията върху стратиграфията и различията в
дълбочината на фундиране подсказват, че те са съществували
непосредствено една след друга. Солидно изградените зидове са с
дебелина 0,60-0,65 м. Двете лица са оформяни от средни по размери
речни или грубо обработени камъни. Помежду им е използвана спойка
от кал. В някои участъци, предимно на зидовете, се срещат
фрагменти от керемиди, преупотребени като строителен материал.
Двете сгради са имали различна планировка - продължи д-р Христо
Попов. - Зидовете на сграда А са значително по-дълбоко фундирани.
При зид 2, който се намира от югоизток, запазената височина на
стената достига до 1,80 м."
Районът на Копривлен е богат с така наречените култови ями. Там са
разкрити вече около 150 от тях, които са с дълбочина от 0,10-0,15 м
до 1,60 м. "Тази проблематика е все още слабо разработена в нашата
археологическа наука - сподели д-р Христо Попов. - До началото на 90-те години тя беше незаслужено
омаловажавана. Внимателното им изследване може да ни доведе до
важни разкрития, а в Тракия тези култови ями са многобройни. Още
проф. Богдан Филов е проучвал някои от тях. Вътре се намират
обикновено кости, както на животни, така и човешки, монети,
керамика, предмети, свързани с бита на местното население. В някои
от тях се разкриват предмети с много по-ранен произход - бронзови
брадви от къснобронзовата епоха. Вероятно тези по-стари предмети
са свързани с култ към предците и със съхранено чувство за
принадлежност към даден род."
Интересното е, че в Копривлен са най-ранно откритите монети при
археологически разкопки в България. Монетите са сечени от края на
VI век пр. Хр. до Средновековието. "Разбира се, най-многобройни са
керамичните находки - уточни д-р Христо Попов. - Керамиката е
предимно гръцка, не е толкова атрактивна, но е интересна за науката.
За голяма част от тези материали обаче се водят научни спорове
доколко са гръцки и доколко са финикийски. По онова време на остров
Тасос са живели финикийци. Затова е много важно да се направят общи
археологически екипи с колеги от Драма и Кавала. За съжаление това
се отдава засега много трудно."
Ранната употреба на строителна керамика при Копривлен показва
високо ниво на тракийско благоустройство. През втората половина
на VI век пр. Хр. употребата на покривни конструкции от керемиди е
още сравнително рядко явление. Среща се при монументални сгради с
представителни функции, каквито очевидно са били някои в
тракийското селище Копривлен. Стойността на керемидите през
онзи период е значителна, а разпространението им не е широко
разпространено. Едва по-късно, през елинистическия период,
употребата на керемиди се налага като обичаен строителен
стандарт. Наличието на сгради с монументална архитектура от V- V
век пр. Хр. е доказателство, че там са се издигале представителни
сгради в древността. Дали те са обитавани от местната
аристокрация или от елинистическо население, засега е трудно да се
каже.
Работата на археолозите и тук е затруднена от набези на иманяри.
Районът на град Гоце Делчев предизвиква висок интерес сред
незаконните търсачи на антики. И през това лято тук бяха
унищожени с булдозери няколко тракийски могили. Още през пролетта
в района на село Господинци, северно от Гоце Делчев, иманяри
изровили от плосък некропол сребърен тракийски нагръдник, който бе
навреме конфискуван от полицията.