Северозападно от град Исперих, на територията на резервата Сборяново, се е намирала столицата на държавата на тракийското племе Гети, все по-уверено твърдят археолозите от Софийския университет "Св. Климент Охридски", от Археологическия институт при БАН, както и от Националния институт за паметниците на културата след проучванията през последния археологически сезон.
Ръководител на проучванията на тази тракийска столица е доц. Тотко Стоянов от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Заместник-ръководител е археоложката от Историческия музей в Исперих д-р Живка Михайлова. В разкопките участва редовно археоложката д-р Даниела Стоянова, която е специалист по монументалната архитектура в Тракия. Резерватът Сборяново е същевременно база за учебна практика на студенти. Проучването и възстановяването на архитектурната част на гетската столица е грижа както на археолози, така и на архитекти. От три години там се изпълнява програма за поетапно консервиране на крепостните стени по проект на арх. Людмила Маркова. Специалисти от НИПК консервираха южната порта и част от западното крило. За археолозите, решени да разгадаят скритите в далечното минало знаци за обемно-пространственото мислене на траките, много ценни се оказват консултациите на арх. Малвина Русева.

Този градски център е възникнал вероятно през последната четвърт на IV век пр. Хр. Това е един от най-големите обекти на тракийската ни археология. За това говорят следите от много добре развитата му укрепителна система, защитавала площ от около 100 декара, която се простирала върху плато, чиито три страни са отделени от плавателната по онова време река Крапинец.
През миналата година бяха открити три керамични пещи до южната порта. Били са свързани с производството на трапезна керамика. Намерени бяха следи от друга крепостна стена, която се е спускала към река Крапинец. Учените предполагат, че става дума за крепостна стена на по-ниско ниво, извън платото, ограждала и предпазвала градски жилищен район от неочаквани нападения.
Основната крепостна стена е широка около 3,60 метра и е с линейна дължина около 1 400 метра - изясни ръководителят на проучванията доц. Тотко Стоянов. - Външните и вътрешните лица са изградени от големи, грубо оформени, блокове от местен варовик. Пълнежът е от различни по големина камъни и спойка от добре омесена глина. Установихме, че за да се увеличи здравината на спойката, глината е била изпичана до степен на отухляване. Стените са запазени на височина от 0,40 до 1,50 метра. Само в североизточния ъгъл основната крепостна стена е запазена до около 2,2 метра в осем добре оформени хоризонтални реда. Градежът, ширината и разсипите дават възможност да се реконструира височината на стената поне до 7-7,2 метра, а с парапета - поне до девет метра. Значителната ширина на куртината давала възможност за свободно преминаване или дори за струпване на повече войници, в която и да е точка на крепостта. Затова освен при портите кули са изградени само в особено важни пунктове. Една от тях е документирана източно от южната порта. Детайлното проучване на укрепителната система предстои.
Крепостта има монументални входове от север и от юг - продължи описанието си доц. Тотко Стоянов. - Открита беше и вътрешна крепостна стена, обхващаща над 50 декара. Вероятно е пресичала града в западната му част. Към източната крепостна стена са били долепени две преградни стени с отделни входове. Тази допълнително защитена площ също била използвана за обитаване и за стопански нужди. Ядрото на града имало площ над 7,5 хектара. Този план и система на фортификации няма паралели в ранноелинистическа Тракия. Укрепителната площ е била гъсто застроена от сгради и съоръжения с жилищен, стопански и друг характер. Жилищната архитектура следвала местната традиция - уточни доц. Тотко Стоянов. - Сградите били със здрава дървена конструкция, обмазана двустранно с дебел пласт от омесена глина, изпечена до отухляване. Това осигурявало добра топлоизолация и влагоустойчивост. В основното помещение се намирало глинобитно огнище с украса, имащо вероятно ритуални функции.
В околностите на крепостта се разграничават основи на външни жилищни квартали. Изобщо при теренните наблюдения напоследък се разкри голяма концентрация на селища и некрополи в радиус от около 30 километра.
Добре укрепената гетска столица е разрушена не от завоеватели, а от силно земетресение, поразило жестоко района около 250 година пр. Хр. Според проф. д-р Людмил Христосков от Геофизичния институт на БАН разрушителният земетръс бил със степен 7,5 по скалата на Рихтер. Следите от природното бедствие личат предимно в деформираните основи на крепостните стени и в широките до 7-8 метра разсипи от градежа. Оцелелите жители напуснали завинаги това място. Хипотезата на доц. Тотко Стоянов е, че столицата на гетите била преместена в района на село Борово, Русенско, където се намирала и преди това.
Досега са разкопани и проучени едва 7 процента от площта на тракийския град в резервата Сборяново. Затова пък все по-бързо расте броят на иманярските изкопи. Надеждата на доц. Тотко Стоянов е в ускореното завършване на консервацията поне на изследваната част от обекта. Така ще бъде включен в туристически маршрут заедно с известните гробници край село Свещари, които са в района на резервата. Общинската управа на Исперих има дългосрочна програма за развитие на туризма в региона.

Не съм привърженик на лансираната идея да се дават археологически обекти на концесия - категоричен беше доц. Тотко Стоянов, - защото това няма да гарантира опазването им. В Гърция например държавата не е отпуснала на концесия нито камъче от обект с археологическа стойност. Освен това често пъти у нас са напластени културни следи от различни епохи, което възпрепятства допълнително реализирането на идеята за концесии. Вярно е, че в Западна Европа се продават свободно замъци, но такива средновековни сгради все пак не са полузаличени антични средища, които се нуждаят от много внимателни изследвания.
Освен това предлаганият проектозакон за паметниците на културата е толкова лош, че е по-добре да се препрочете отново и да се преработи основно. Така е прекалено опасен за културното ни наследство. Според доц. Тотко Стоянов частта за опазването на паметниците на културата е много слаба. В нея изобщо не личи, че държавата е решена да се бори с иманярите и с трафикантите на антики. Според него археологическата колегия не приема този проектозакон. Логично изглежда предположението, че държавата ни се опитва да се освободи от грижата за опазването на паметниците на културата. Тогава какво остава? Нищо друго освен негласен опит за приватизация на това наследство, което си е чиста саморазправа с културното богатство на цял народ, напълно объркан и обезверен в битката за физическото си оцеляване.

Йонко БОНОВ

| Към начало| Предходна страница | Към титулна страница |