Сред най-интересните средновековни експонати от постоянната
експозиция във Врачанския исторически музей е издълбаната върху
камък грамота на цар Асен. Владетелят я е предоставил на Вратица,
както се наричал градът през Второто българско царство. Това е
първият писмен паметник, в който се споменава името на древното
селище. Интересната находка удостоверява названието на града
далече преди османското владичество.
Ценният каменен надпис е открит преди шейсет и две години от
учителя по рисуване в местната мъжка гимназия, един от
създателите на Врачанския исторически музей Димитър Бучински.
Във вестник "Врачанско слово" от седми април 1941 година той
известява за археологическия паметник. През последния съботен ден,
седмица преди публикацията, Димитър Бучински започнал разкопки с
група свои ученици в прохода Вратцата край града. Ентусиастът имал
намерение да проучи средновековната крепост, където според
преданието Радан войвода отбранявал съгражданите си от
османските нашественици. Желанието му било да направи подробен
план на крепостта.
Неочаквано в една пещера над Лудото езеро изследователят попаднал
на някакъв зид. Наблизо учениците се натъкнали на основи от
четиристенна постройка. Оказало се, че става дума за останки от
старинна черква, която била свързана със зида в пещерата.
"В пещерата открих множество изпочупени плочи, кости, глинени
съдове и една плоча със старобългарско писмо" - пише Бучински.
Очевидно новината за археологическото находище се разнесла бързо.
На следващия ден на обекта пристигнали и други учители от
гимназията. В дейността се включил и главният инспектор по
история във Враца Андрей Цветков. Открити били още няколко
парчета от плочата с уникалното писмо.
Надписът от седем реда е разчетен от учителя по история Иван
Ангелов с помощта на негови колеги. Той има следното съдържание:
Думите са слети, а старобългарските букви са високи между два и
четири сантиметра. "Вратица" е умалителна форма на славянската
дума "врата", от която са се получили производните "вратца" и
"враца". Названието вероятно идва от живописния проход, през който
минава река Лева. На това място преди османското нашествие се е
издигала крепостна стена.
Вероятно през средновековието в прохода Вратцата е имало
манастир, където се е съхранявала грамотата. Навярно изчезналият
манастир, разположен на стратегическо място, в подножието на
градската крепост, е бил важен духовен център.
Музейните специалисти предполагат, че пещерата е изпълнявала
функция на гробница, която е разбивана и ограбвана неведнъж.
Йонко БОНОВ