Край гроба на кан Кубрат в Украйна, в памет на праотеца български, ще се съгради храм на владетеля, приел християнството още през 619 година.
Основният камък на бъдещия градеж бе положен през 2001г.от българската общност в ОНД. Проектант на храма е д-р арх. Николай Тулешков.

През 1912 година в Украйна непосредствено до малкото полтавско село Малая Перешчепина в дюните на левия бряг на река Ворсила случайно е открито погребение с изключително богат и разнообразен инвентар от над 650 златни и 50 сребърни предмета, както и 69 златни монети свързани в колие. Цялата колекция постъпва малко по- късно в Ермитажа и само няколко предмета са задържани в Полтавския музей, откъдето по време на Втората световна война изчезват.

Предметите са изследвани още през 1913 и 1914 година. С тях се занимават някои руски и унгарски учени и по-късно, както преди войната в края на 20-те и началото на 30-те години, така и след нея между 1955 и 1982 година. Всички те определят това погребение (или жертвеник) като принадлежащо на "степни номади". Едва през 1984 година западногерманският учен проф. И. Вернер, изследвайки предметите с помощта на австриеца В.Зайбт открива, че върху единия от запазените пръстени-печати стои името на патриция Кубрат. Чрез анализа на предметите и историческите факти той убедително доказа, че този патриций е именно прославения кан на Велика България - Кубрат. Нещо повече в погребалния комплекс са открити два златни пръстена-печати от византийски тип с кръстовидни монограми, разчетени съответно като:
ХОВРАТА ПАТРIКIОY (КУБРАТ ПАТРИЦИЙ) и ВАТОРХАНОY ПАТРIКIОY (БАТ ОРГАНА ПАТРИЦИЙ).
Ние познаваме уважителното обръщение "бат" (днес бате, батко) от историческите извори, където братът на Аспарух е записан като "Бат Баян". А Органа в същите извори е посочен като вуйчо и регент на малолетния Кубрат. И най- интересното от тези исторически извори са сведенията на бревиария на Никифор (+829), и на архиепископ Йоан от Никиу според които се счита че в 619 година Органа заедно с малолетния Кубрат и цялата си свита при посещението си в Константинопол е приел християнството. И двамата са били удостоени с титлата патриарх патриций давана по това време на съюзни владетели.

Ето от този малко известен, но знаменателен исторически факт, а именно, че великия български кан Кубрат е бил християнин, а не езичник, тръгва идеята на бесарабските българи, до неговата надгробна могила да се изгради православен храм-паметник. И така това свещенно за българите място да се превърне в средище на ежегодни всебългарски събори. През 2001 година над 3 000 българи от Украйна, Молдова, Русия, България, Румъния и дори от наследниците на Волжка България в днешен Татаристан, присъстваха тук, когато се постави основния камък на храма. Този внушителен събор се състоя благодарение на идеите, енергията и денонощния труд на депутата от Украинската Рада, етническия българин Николай Габер и неговия екип, на Асоциацията на българските национално-културни общества и организации в Украйна, на Комитета на българите в чужбина. И именно тогава за първи път беше представен и идейният проект за храм-паметника, дело на "Арх & Арт" с главен проектант арх. Николай Тулешков.

В този проект авторът продължава своите разработки в областта на църковната архитектура в посока на нейното осъвременяване въз основа на националните ни традиции. Но тук е добавил и някои инвенции от руската храмова архитектура, дискретно вписани в обемнопространственото решение. Така храмът ще звучи български, но не в дисонанс с възприятията на българската диаспора в Украйна и на самите украинци.
В план храмът е разработен като триконхален, т.е. от манастирски тип, отчитайки желанието около него в бъдеще да се обособи манастир, който да прерасне в духовно и културно средище за украинските българи, които са на четвърто място по численост сред народите на Украйна.
Нартексът е двуделен без да бъде изявен самостоятелен екзонартекс, което е интересно функционално и обемно-пространствено решение, позволяващо обособяването на служебна и поклонническа комуникационни зони. Достъпът към емпорията е подчертан от две симетрично разположени стълби. В нивото над притвора освен емпория има полифункционално помещение за неделно училище, репетиции на цълковния хор и др. под. От тук се осъществява и достъпът към камбанарията.
В подземното ниво ще има крипта и технически помещения.
Архитектурният образ на храма е решен в духа на типичната за арх. Тулешков пластична архитектура в добре пропорционирани обеми, пирамидално наслагващи се върху централно оформения подкуполен кръст в духа на византийската (като стилово понятие) църковна тектоника. Белите плоскости и обеми, прорязани със стъкло и увенчани с руската позлата на куполите, изграждат един запомнящ се образ, проектиран върху тъмния силует на горския масив с цялата изразителна сила на контраста. Един обем, който ще изненадва посетителя след последния завой на пътя и ще го откъсва от околната среда приобщавайки го към един друг духовен и естетически свят в който ще звучи и непреходното българско световъзприятие.

арх. Здравка НЕНОВА

| Към начало| Предходна страница | Към титулна страница |