Светогорецът Паисий ни завеща да знаем своя род и език! Но ние се гордеем и с азбуката Кирилица, макар да не знаем КОГА, ЗАЩО И КАК Е БИЛА СЪЗДАДЕНА!? Вероятно подведени от името й, грешим когато отговаряме на горните въпроси.

Евразия е неделима територия, по която хилядолетия наред по различни причини, пътища и епохи се придвижвали колосални човешки маси. Разделяли се или сближавали племена, народи, даже раси и така бил подпомаган напредъкът на общочовешката цивилизация. През ранното Средновековие с първите вълни на Великото преселение отначало в Европа, а впоследствие и в Балканския полуостров проникнало, пречупено през светогледа и собствената, специфична култура на азиатските пришълци, влияние и от големите цивилизации на Изток - Китай, Иран, Кушан, Индия, за да влезе във взаимодействие с културата на заварените народи.
През късната античност населението на Балканския полуостров се състояло главно от гърци, траки, илири... След периоди на елинизация, романизация и християнизация, последните - един от основните компоненти на българската народност - били усвоили в определена степен гръцката реч и писмо. Първи от азиатските пришълци тук нахлули в нач. на V в. хунобулгарите(1). След редица набези същите заели Поморавието от Сирмиум и Кастра Мартес до Наисос. След 453 г. синове на Авитохол-Атила се разселили със своите хунобулгари в Илирия, Поморавието и обратно в Подунавието и в Малка Скития и към ранните поселища на булгарите в Предкавказието. На места южно от Дунав те се заселили и с разрешение от Цариград, както и кутригур-булгарите към средата на VI в. южно от Балкана. Втори по ред, най-вече през VI в., тук се заселили славяните. След разпадането на Приазовската "Велика Булгария" трети южно от Дунава преминали две племенни групи булгари с кхановете Исперих и Кубер. Първите се заселили в Добруджа и Североизточна България, като превзели Одесос, наричайки го Варна, а вторите в Керамисия, южно от р. Аксиос, която преименували на Вардар (Вар-даря).
Съвместното съжителство на булгари и славяни логично ще да е довело впоследствие и до прояви на билингвизъм сред старобългарите, като единици от тях са усвоявали чрез контакти със заварените жители в определена степен и гръцкия език и писмо. Пример в тази насока е кан Куберовият сановник Мавър, който знаел "ромейски, славянски и (пра)български".
Науката не е открила доказателство за наличието на писмо у славяните до заселването им в полуострова. Известно е обаче, че смятаните за "номади" булгари са използвали още в централноазиатската си родина два вида писмо: собствено идеографично и китайското иероглифично. С трето, азбучно, част от тях се запознала на Кавказ, след като покръствалите ги сирийски мисионери в нач. VI в. изучили "хунския" им език и им превели на него Писанието.

Неправилно булгарските идеограми се смятат за руни и поради това не са разчетени и днес. Засвидетелсвани са в богат археологически материал - останки най-вече от столиците Плиска, Велики Преслав, манастира Равна, скалните черкви до с. Мурфатлар (днес в Румъния) - врязани в камък отделни знаци и свързани текстове - сложно за разчитане логографично писмо. Именно лесното за усвояване гръцко азбучно писмо на местното население е било важната предпоставка то да се възприеме към нач.IХ в. заедно с гръцкия език и от старобългарите. Свидетелства затова са стотината надписи в камък - древна хунобулгарска традиция, най-знаачима проява на която е пространният надпис на гръцки с гръцки букви около Мадарския конник(2). Обаче по-нататъшното усвояване на гръцката азбука от старобългарите е било спънато от обстоятелството, че тя е била създадена за фонетично беден език, в който отсъствали характерни и необходими за тях съгласни. Но заради нейните иначе големи преимущества логично са последвали опити за приспособяването й. Свидетелства в тази насока са някои от споменатите каменни надписи. Повечето от тях са на гръцки с гръцки букви. По-малко са на булгарски, но също с гръцки букви, очевидно дълбани от старобългари- булгари. И ето, че в един от тях - "мадарския инвентарен надпис", съобщаващ за зачислени на няколко войскови командири ризници, между гръцките букви на булгарския текст, извън отделните думи се срещат непознати на гръцкото писмо знаци. Изследвачите не ги превеждат, но ние ги откриваме сред най-ранните иероглифи от епохата на китайската династия Шан-Ин, при това със значение на бойна секира и копие, напълно в съгласие с общото съдържание на надписа. Най-вероятна причина за тяхното вмъкване в текста са били невъзможни за изписване с гръцки букви звуци в булгарските думи за секира и копие. Затрудненията са били тук и другаде са преодолявали с използването на известни по значение на всеки старобългарин- булгарин-воин иероглифи. С това малко известният даже и на специалисти мадарски инвентарен надпис се явява изключителен културен паметник и начален етап на приспособяване на гръцката азбука от и за нуждите на старобългарите булгари. Втори етап е бил използването пак от тях на отделни иероглифи вече като букви. За трети етап приемаме ограничена употреба и доразвитие от тях на някаква протокирилица, която е имала локални варианти и в Плисковско-Преславския и в Охридския книжовен център. Врязаните по стени на скалните черкви до с. Мурфатлар надписи - няколко глаголически, кирилски, гръцки и над 60 булгарски логографически и протокирилски, са запазили по наше мнение данни за хода на адаптиране на гръцката азбука през протокирилица до кирилица, чрез различни негръцки букви и надредови букви и лигатури.
Що за писменост са носили със себе си булгарите и откъде са им били известни китайските иероглифи? За езиковеди, археолози и антрополози, булгарите са били участници в хунските племенни съюзи и в Центр. Азия (III в. до Хр. - I в. сл. Хр.) и в Европа (IV - V в.). На науката е известно, че още в прародината си те са притежавали писмо. Това свидетелстват както китайски писмен извор от III в., споменаващ за "хунска писменост", така и будийска сутра, която покрай хунска държава - "Ху-на", споменава и хунско писмо - "Хунай ий- ге". Свидетелсттва в тази насока са и знаците, открити в хунския некропол Цаган-гол в Монголия и в събраните на нейна територия тамги за собственост(3). На учените е известна още, че хунобулгарите използвали и иероглифното писмо на китайските си съседи. В тази насока свидетелства и арабски хронист, който съобщава вече пряко за булгарите, че на Кавказ те "използвали китайски писмена, а хазарите - еврейски". Знаците за секира и за копие в Мадарския инвентарен надпис са от най-старите китайски иероглифи, датиращи от 1528 - 1028 г. до н.е. В по-късните опити за приспособяване на гръцката азбука старобългарите са използвали и по- късни иероглифи, известни и от съвременното китайско писмо. Очевидно преносители на ранни и по-късни иероглифи в Европа са могли да бъдат само народи, изпитвали продължително време китайското културно влияние. Съгласно историческите данни, това са могли да бъдат хунобулгарите. Сравнението на част от хунските и китайски знаци със сходни и подобни старобългарски "руни" дава основание да затвърдим, че част от последните са от източен произход. Такива са откривани и в места по пътищата на Великото преселение, някои от които като Хумаринското градище, крепостта му и остатъците от писмо учените свързват с булгарите "езичници". След гореказаното не сладва да учудва положителният резултат от опита ни, да сравним допълнителните негръцки кирилски букви с китайски иероглифи и хунски тамги. По-важна от графичното им сходство или подобие обаче, е възможността да установим, че възприетите иероглифи са били избирани от множеството такива, според началния звук в китайската дума, която означават - т.е. на принципа на акрофонията.
Посочените по-долу примери изискват и някои обяснения. Б-то няма точно съответствие сред тамгите и иероглифите, но между последните намира своето подобие. Между старобългарските идеограми то се среща вече в съвременната му форма.
Ранният буквен състав на кирилицата търпи промени, засягащи и гръцките букви. Означаващата първоначално звука "и" гръцка буква Н става впоследствие белег за звука "н", заменяйки ранната. На пръв поглед причина за замяната няма, но ние смятаме, че и тук действа акрофонията - изговорът на подобния на Н-то китайски иероглиф се изговаря "нян". Единственото което можем да констатираме за И-то е, че вероятно не случайно то е огледален образ на отпадналия знак който се среща и сред тамгите и сред иероглифите, но акрофонията и заемането му за звука "ч" подсказват, че в случая е бил взет под внимание хуноалтойският му булгарски изговор "чатал"! Късното кирилско "ч" - Ч се среща само сред тамгите. Възможно е знакът да има също чужд произход - част от отчетливото индийско влияние, достигнало Централна Азия към средата на III в. до н.е., заедно с будизъм, санскрит и изображения на слон, лъв, еднорог и Гаруда (царят на птиците и изтребител на змии в индийската митология), познати не само на местното, но и на старобългарското изкуство. Като цифра Ч-то се среща в някои писмености в Суебконтинента и в Готската азбука (вж. по-долу).
Ж-то и Л-то са показателни за третия етап от приспособяването на гръцката азбука и от старобългарите славяни. Така китайското съответствие на Л-то, което се изговаря "жен" и означава хора, т.е. люде, поради което става буква и получава името "людие". Друг ранен иероглиф се изговаря "ми" и означава житно растение - "жито", според което се възприема за буква Ж с име "живете". Сдвоените букви, с които се изписват дифтонгите са също непознати на гръцкото писмо. Според нас те са конструирани по модел на знаците от голяма група иероглифи, състоящи се от детерминант + иероглиф. Твърде интересна е късната замяна на буква с китайския иероглиф, който се изговаря "я". За първи път в Европа Я-то се появява преобърнато за звука "б" в Готската азбука на Улфила, създадена в края на IV в. в Северна България. Приема се, че и тази азбука има за основа гръцката, допълнена с "руни", произходът на които обаче не се определя. Съществено е в тази насока, че нито сред скандинавските и орхонските руни, нито сред тамгите, знак даже подобен на Я-то не съществува. В случая е важно, че съгласно писмените данни, Улфила създава азбуката си след доказаните контакти на готи с хунобулгари през IV в. в Северното Причерноморие. Макар и кратък, този период е бил достатъчен, както проличава, готите да възприемат от хунобулгарите не само Я-то, но и други знаци за азбуката си, често сходни и с хунски тамги. Знакът като главна буква, подобие на Я-то се появява в курсива на реформираната руска кирилица от 1710 г., с интересен, незатворен горен край. Наподобява го, макар и по-ранен, знакът за числото 90 в една византийска астролабия от ХI в., съхранявана в Музео Чивико на г. Бреша, Италия. Със съвременната му форма обаче, Я-то се среща в надпис, приписван на Григорий, "архиепископ на българите" в притвора на черквата "Св. София" в Охрид, също като цифра в датата от надписа 6825/1317 г. Случаите по-горе на използване на Я-то като буква у Улфила - преобърнато, или като цифра в охридската черква ни насочват и към други примери, в които прототипи на "кирилски" букви - изправени, легнали или преобърнати, се използват също за цифри. Те свидетелстват за определени недостатъци на съществувалия в средновековна Европа способ за означаване на цифри, с помощта на букви, белязани с диакритичен знак. Самото възприемане по-късно на индийско-арабските цифри към ХIV в. показва, че при отсъствието на словоразделяне в текста, този способ е бил неудобен и за упражнен четец. Установени са различни "гръцки букви" и "apices", използвани в европейски съчиненя, астролабии и абакуси (сметалки), датиращи от IХ - ХII в., сред които обаче срещаме и "кирилски" букви: Ъ, Ь, (9), Ц, Ч(5), (4), И, (3). Една любопитна подробност - на санскрит, за чието ранно влияние в Центр. Азия споменахме по-горе, на хинди, маратхи, гуджарати и непали, знакът Ч е именно цифра 5! До появата на арабските цифри, тези "кирилски" букви са позволявали ясно разграничаване на числа и дати в даден текст. Те и преди създаването на Дунавска България са били пренесени от хунобулгари в Източна и Средна Европа, а в Италия, Франция и Испания - от готи и булгари. Употребата на "кирилски" букви са цифри завършва с появата на съвременните на цифри, съпътствали арабската културна експанзия в Средиземноморието.
Във връзка с гореказаното е интересен и въпросът за твърде разпространения старобългарски знак Y. Опитите за разчитането му като титла "Сюбиги", теоним "Тангра" или родово име "Дуло" са очевидно недостатъчно обосновани. След примери от археологически и етнографски материали (каменна стела от Добруджа и от родопски работи), в които същият се среща и легнал, или преобърнат, имаме право да го сравним и по значение с китайското му съотвествие огън. Известно е, че отначало руните ,както вероятно и тамгите, са имали магическо значение. В тази връзка е важно, че сред орнаментите в българските килими известните като котленски, чипровски и пиротски, както и в различни шевици, срещаме тамги, идеограми и иероглифи вероятно като заклинания за дълголетие, здраве, плодородие и др.

След всичко казано дотук, необходимо е да дадем задоволително обяснение и на текста от "Охридската легенда", в която главата на Българската архиепископия в Охрид, Димитри Хоматиан съобщава, че Св. Климент "измислил други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил". На основа на този текст у нас 'Св. Климент често се счита за автор на Кирилицата. Мнозина учени не приемат буквално тази възможност. Настоящето изследавне е в тяхна подкрепа, макар да сме уверени, че Хоматиан е сравнявал именно букви на Кирилицата и Глаголицата. Тогава как да обясним сведенията му?
Изтъкнахме данни, според които в районите на съсредоточаване на Испериховите и Куберовите булгари вероятно са били създавани локални варианти на адаптиране на гръцката азбука, чрез допълването й с тамга и иероглифи. Обстоятелството, че символът дълголетие и Я-то се срещат само в паметници от средновековна Югозападна България, подкрепят предположението ни. Смятаме, че Св. Климент е могъл да бъде най-вече УНИФАКТОР на резултатите от създаваните до него в тези центрове протокирилици. Участник в подготовката на Моравската мисия на Първоучителите, техен сътрудник и следовник в Моравия и в България, запознат с опитите за адаптиране на гръцкото писмо както в Плисковско-Преславския, така и в Охридския книжовен център, именно Св. Климент е бил в състояние да обобщи и унифицира създаденото до него и да подреди новите букви по фонетичния ред на тези от Глаголицата - една вече осветена азбука. Вероятно той сам е нарекъл новата азбука на името на своя патрон и пръв е писал с нейна помощ.

Кирилицата е в състояние да запише почти всяка реч, дори монголската! Ще рече съвършена? Затова по-късно чрез трудовете на старобългарските книжовници, само след броени десетилетия тя, старобългарският език и написаната с тяхна помощ литература прехвърлят гриниците на обширната тогава Българска империя, разпространявайки се в близки и далечни страни като принос в Общочовешката цивилизация.

Арх. Слави ДОНЧЕВ

(1). Названията Пра-, Прото-, Тюркобългари са изкуствени, неточни и объркващи читателя при използването им в по-широки географски и хонологически граници. Тук използзваме названието Булгари, с което те са известни на съседи и хронисти и в Азия и в Европа. За периоди на общата им история с другите хунски народи, когато не се назовават пряко, използваме срещаното в литературата име Хунобългари - у нас Хунобулгари. Населението на I-вото Българско царство ще наричаме старобългари, като различаваме потомци на булгари и славяни.

(2). През 1979 г. бившият Комитет за култура възлага на С.Дончев да изготви по негови публикации доклад за представяне на Мадарския конник в Комитета за световното културно наследство.

(3).Тамгообразните знаци отдавна очакват своя изследвач и интерпретатор. Сред тях виждаме не само пикто- и идеограми на доколумбовите американци, символи на светилата, египетският кръст, свастиката, китайски иероглифи и симвла Ин Ян, гръколатинските букви, но дори знаците от съвременните карти за игра.

Статията е резюме от публикации на автора в български и чуждестранни научни издания, печатано и на английски в. Balkanmedia, 1992, 3.

| Към начало| Предходна страница | Към титулна страница |