Териториалността на животните е метафората, до която свеждаме
действията им за обезпечаване на безопасност или ресурси.
Маркирайки ресурсите в естественото им положение, животните
игнорират обемно-пространствения аспект, в който възприемаме
териториите. Ние самите разполагаме според обемно-пространствен
замисъл ресурсите в изкуствената си жизнена среда. Той изпреварва
заинтересуваността на потребителя и с това предопределя
действията.
Териториалността отразява агресивността: обемно-пространствен,
метафоричен аспект на конкуренцията за ресурси. Конкуренцията,
която е изключена в самота, задава характера и на свързаното с нея
сътрудничество. Демонстрационното поведение, с което се маркират
ресурсите, въздейства еротично на другия пол, защото ресурсите
обезпечават размножаването.
Колективната и индивидуалната териториалност е два типа -
подвижна и постоянна - временно и постоянно усвояване на ресурси.
Подвижна територия се маркира с присъствие на животното или
стадото и съответства на номадски живот. Постоянна територия
се маркира и с маркери, и съответства на уседнал живот. Колкото
по-висш е видът, толкова по-съчетани са двата типа. При човека те
са олицетворени от организираното пространство (архитектура,
дизайн), съответно на уседналия живот и парите, съответни на
номадския живот: функционални ресурсни метафори.
За разлика от териториалното поведение при животните - сред
налични ресурси - териториалността при хората е метафорична
буквално: изпреварваща наличието на ресурсите. Отначало ние
построяваме териториалните граници. Едва след това обзавеждаме с ресурси организираната, но неизползваема пустота: за да стане
обитаема. Пространството, организирано в произведенията на
архитектурата - като метафора - съответства на територията,
очертана с маркери. Пространството около произведенията на
дизайна (и изобщо естетически одушевяваните ресурси) съответства
на територията, маркирана от присъствие.
В произведенията на архитектурата контурите се овеществяват от
сградните елементи. Затова при организацията на пространството
като абстрактна ресурсна метафора не са нужни вещи-ресурси.
Архитектурата предоставя пространството вече структурирано - и
безресурсно - за съчетаване с персоналните пространства на хората и
естетически одушевяваните от тях вещи. Така то губи
абстрактност.
Емоционално-оценъчно, пространството е универсална абстракция на
нашата потребностна сфера: живота. Според подредбата, то е
безучастно и пусто за всяко действие, за което е пригодно. Значимите
обекти въплъщават самите потребности, а то ги представлява като
пространство за нашите действия при удовлетворяването им. Но за
разлика от обектите-ресурси, на които не можем да сменяме
предназначението и името, организираното пространство може да
променя (с преподреждане) и предназначението, и името си, защото не
е ресурс, а функционална ресурсна метафора. По това то прилича на
парите: друга функционална - и не по-малко абстрактна - ресурсна
метафора. Тях също можем да предназначим за различни цели.
Парите (както пространството) са също универсална, абстрактна
екстеропроекция на нашата потребностна сфера: живота. И парите,
и пространството нямат своя потребителна стойност. Парите са
абстрактна стока, чиято “потребителна стойност"” е да бъдат
количествен еквивалент - религиозен аналог - на ресурсите, с които
могат да се обменят. Организираното пространство, ограничено от
сградните елементи, на свой ред е количествен еквивалент за
ресурсите, които може да побере (с отстоянията, необходими за
използването им). Както количеството пари определя колко ресурси
можем да купим с тях, така и застроеното пространство определя
количеството ресурси, които можем да поместим в него. От тази
гледна точка парите са метафора на пространството, а то е тяхна
метафора.
Единствените ресурси в изкуствената жизнена среда са природните
обекти и произведенията на дизайна, а организираното пространство
е ресурсната метафора на териториалността при уседнал живот.
Тогава парите са ресурсната метафора на териториалността при
номадски живот. Като абстрактен, функционален еквивалент за
присвояване на ресурси навсякъде парите представляват
подвижността.
При уседнал живот, в пространството, организирано постоянно като
функционална ресурсна метафора, ние се заобикаляме с нужните
ресурси. Използвайки ги, ние ритуално “реализираме"” в живота и
самата метафора. При номадски живот, върху местоположението на
ресурсите се наслагва персоналното пространство на
индивида/колектива, който ги усвоява и отминава.
По същия начин ние купуваме и местните ресурси. С това ритуално
“реализираме"” в живота парите като функционална ресурсна
метафора. Търговията и парите се проявяват паралелно в бита и
религията. Паричният знак представлява разчленения тотем.
Търговията е олицетворявана с хтоничните богове, а първите банки
били храмовете. От своя страна, соларните богове са олицетворявани
с пространството.
Ресурсът е реален обект/материал, докато неговите метафори -
пространството за действие и паричният знак - се свързват с
властта: в частност, управлението на ресурсите. Ритуално
“реализирайки се"” с реалното удовлетворяване на потребностите,
организираното пространство и финансиите предполагат абстрактно
- без конкретност - реални функцционални възможности. Затова
сравнителният анализ на композиционните и финансовите закони
може да се окаже перспективен.
Разликата между ресурс и ресурсна метафора разкрива - според
функционалното в тях - разликата между произведението на дизайна и
на архитектурата. Функционален в произведението на дизайна
(ресурса) е материалът, а в произведението на архитектурата
(метафората) функционално е пространството.
В произведенията на дизайна, функционалният и конструктивният
момент са в материално единство. Ресурс е обектът. Той става
използваем едва след приключване на производството му, което е
отличителна черта на ресурсите. В произведенията на
архитектурата, функционалният и конструктивният момент не са в
единство. Функционално е пространството, а конструктивни са
сградните елементи, организиращи го като ресурсна метафора. Без
тях пространството губи своята функционалност: метафората
изисква постоянно (въз)производство. Затова пространството -
подобно на електричеството - се използва в процеса на неговото
“производство"” от сградните елементи. Ресурси са те - произведения
на дизайна, образуващи произведението на архитектурата -
използваеми след производството им, а не (както организираното от
тях пространство) в мига на метафоричното му (въз)производство.
Въпреки че организираното пространство е ресурсна метафора,
произведенията на архитектурата са ресурси: вместилища на
пространствата, подредени за жизнена дейност. Като ресурси, те
също стават използваеми едва след производството им. Затова
екстериорно сградите са произведения на дизайна, които метафорично
- архитектурно - (въз)произвеждат на сввой ред селищното
пространство.
Приоритет на дизайна са изкуствените обекти, включително
сградните елементи, организиращи пространството като ресурсна
метафора при уседнал живот. Продукт на дизайна са и парите,
организиращи ресурсната метафора при номадски живот. Подобно на
езика, парите също маркират (като местни валути)
етнолингвистичната територия - уседналия живот - но в нея те
отразяват номадската незаинтересуваност.
арх. Тодор ЦИГОВ
Текстът е част от дисертацията на автора “Митът архитектура:
сугестивният потенциал на изкуствената жизнена среда".”