От началото на ХХ век идеите за града, респективно за неговите квартали, получават бързо развитие на базата на вече очерталите се проблеми на големия индустриален град. Един телеграфен преглед би могъл да изглежда така: в 1898 г. излиза книгата на Хоуърд "Tomorrow, a Peaceful Path to Real Reform" и поставя началото на идеите за град-градина. Впоследствие се появяват множество предградия тип град-градина към големите градове. "Карл-Маркс- Хоф" във Виена от 1920 г. е един пример за масирана градска програма за жилищно строителство със социална насоченост. Майсторите на модерното движение също се занимават с проблемите на града. Валтер Гропиус развива идеите си за организация на квартала в последователно проектираните от него квартали "Тьортен" - 1926, "Даменщок" - 1927, "Сименсщадт" - 1930 г., а Корбюзие разработва множество градоустройствени планове за периода 1930 - 1938 г., които са по-скоро "архитектурни картини в градска или природна среда и основният им принос е, че показват смело мащаба на новото време и непригодността на старите системи за новите изисквания на индустриалния град"¹. През периода 1925 - 1931 г. във Франкфурт на Майн се реализира мащабна жилищна програма, като се изграждат квартали, които са органично свързани с града и снабдени с необходимите обществени съоръжения, което е до голяма степен лична заслуга на Ернст Май. След 1933 г. националсоациалистите в Германия развиват "зидлунгите" като любима форма. Те разполагат тези квартали винаги изолирано, на големи разстояния един от друг в периферията на градовете, къщите се строят често с лично участие на собствениците, а в архитектурата им се интерпретират селски или псевдосредновековни форми, като към тях неизменно има парче земя за обработване.
През 20-те и 30-те години в цяла Европа градоустройството се обособява като самостоятелна научна дисциплина и се поставя на научни начала.² Времето след Първата световна война е активен период на оформяне на съвременните български градове. В България градоустройствените проблеми са широко дискутирани. Все повече се дефинират проблемите на града и започват да се предлагат различни варианти за техните решения. На преден план са изведени идеите за хигиена на градовете, за зониране на промишлеността и отделяне от жилищата, за вкарване на зеленина в градовете и осигуряване на възможностите за отдих и спорт; решаване на комуникациите и транспорта и т. н. Но най-коментираните проблеми са въпросите за решаването на жилищната криза и подобряването на самите жилища. Постепенно обхватът се разширява и от проблемите на жилището се преминава към търсенето на решения за организация на квартала и към проблемите на целия град.
Резултат от това развитие е обявяването през 1925 г. на първия в България общ градоустройствен конкурс от управлението на държавни мини "Перник" за "благоустрояване и застрояване на мина "Перник", местността Твърди ливади с една миньорска колония". "Общо проектът напомня строените тогава в Германия работнически градински селища "зидлунги"³. В 1927 г. се провеждат конкурси за железничарска жилищна колония край София, за железничарска жилищна група на ул. "Козлодуй" - София, а през 1928 г. - за жилищна колония към военната фабрика в Казанлък. Това са първите градоустройствени конкурси и същевременно първи стъпки към осъществяване на организирано жилищно строителство в квартали с цялостен градоустройствен и архитектурен облик.
На този етап държавата не се включва пряко в решаването на жилищния проблем и тези първи единно замислени квартали са изградени на ведомствени начала. Някои от кварталите са осъществени от кооперативни сдружения, какъвто е случаят с колонията от типови къщи-близнаци на ул. "Авицена", 1928 г., изградена от Професорското коооперативно сдружение. Градинският квартал, който представям, също е построен от кооперация "Бездомнически възход", а на подобен принцип са реализирани и т. нар. “Еврейски вили” - типови еднофамилни къщи по бул. "Бъкстон". Едва по-късно след приемането на плана "Мусман" и като част от неговата реализация столичната община построява образцовия квартал на бул. "Клементина" и се включва активно в осъществяването на работническия квартал "Захарна фабрика", строен от Института за обществено осигуряване.
Като пример, който продължава и развива идеите на първите квартали, ще посоча "Нов градински квартал", изграден през 1935 г., от архитектите Я. Якимов и Л. Костов (сп. "Архитект" 4-5, 1935 г.).
В представянето на квартала от авторите му се забелязват характерни моменти, свързани с икономичността, рационалното и хигиеничното, демонстиращи разпространените към момента идеи.
"Градинският квартал, строен от кооперация "Бездомнически възход" с безлихвени заеми от спестовно-строителното дружество "Подслон", осъществява за пръв път у нас идеята за градински редови къщи в по-голям мащаб и при едно изпълнение - главно в благоустройствено отношение - доближаващо се до това в другите европейски страни. Веднага обаче трябва да се добави, че е работено при "български условия", сиреч на разположение сме имали не една обширна девствена площ, която може да се парцелира и застрои, както иска проектантът, а един тесен неправилен парцел със съществуваща вече регулация."
Мястото се намира на втора линия от бул. “Бъкстон”, с посока север - юг. Дължината му е около 600 метра, а широчината 50-70 м. В горния край мястото излиза на самия булевард. Архитектите подробно обясняват типовете къщи и видовете жилища, които са избрали, както и своите мотиви за това. Проектирани са три типа къщи, едните от тях - в два варианта: близнаци и единични, като е възприета "идеята за двуетажни постройки по следните причини:
1. двуетажните постройки имат по-хубава пропорция и дават по-красив вид на квартала;
2. по-евтини са, понеже се спестява половината от основите и тавана; общата разделителна стена също дава известни икономии и 3. получава се по-голям свободен двор."
Авторите демонстрират стремеж да съчетаят икономическите изисквания с естетическите критерии, като на първо място е поставена естетиката.
"Постройките са ориентирани към юг, макар че мястото налагаше може би ориентировка към изток. Това се прави:
1. за да се получат южни стаи;
2. за да се създаде по-справедливо разпределение на жилищата между двата съседа на един близнак, защото ако къщите са ориентирани източно, единият от съседите ще има южната, а другият - северната част и
3. да се запази гледката към Витоша."
Прави впечатление, че архитектите се стремят да включат съображения от различен характер - изискванията за осветяване и ослънчаване, отговарящи на съвременните виждания; желанието да се осигури добро разположение за всички жилища, както и естетически отправни точки, и по този начин да постигнат възможно най-добър резултат.
При разработване на плановете на отделните типове жилища е наблегнато както на икономичността, така и на вариантността. Проектирано е жилище на два етажа с обща площ 28 кв. м., което е уникално като решение на социално жилище. Състои се от кухня-трапезария с тоалетна, антре и стълба на единия етаж и стая с баня и стълба към тавана на втория етаж. Вторият вариант жилище е разположен на 43.50 кв. м. - отново на два етажа, и се състои от кухня, дневна-трапезария, две спални на горния етаж и обслужващи помещения, като е включено и гардеробно и черно антре. Третият тип жилище се състои от дневна, две спални, два вестибюла, две входни антрета, кухня, клозет, баня, една тераса към кухнята и лоджия в горния етаж и стълбище и разполага с 58 кв. м. площ. При последния тип разпределението е същото, като вестибюлите стават по-големи, а луксът се явява една общирна тераса 6 метра дълга и 1.80 м. широка, която обвива цялото предно лице на постройката, а над нея - един просторен балкон със същите размери. Така, макар всички жилища да са икономични, се предлагат различни варианти за избор - 28, 43, 50, и над 58 кв. м. - според нуждите и възможностите на обитателите.
Набляга се и на благоустроеността и завършеността на квартала, който освен канализация, водопровод и елекрическа мрежа ще има и улично осветление и електрифицирани кухни. Специално трябва да се спомене предвиденият басейн, макар и да не е реализиран. "В долния край на селището е оставен един площад, в който ще се построи басейн за къпане, като се използува дренажната вода." Това демонстира стремежа в квартала да се включат други дейности освен обитаването, да се осигури на живеещите допълнителна възможност за отдих и спорт. При предшестващите примери на квартали няма замислени или изградени обществени съоръжения, докато в близост до заселището на бул. "Клементина" е осъществена именно лятна къпалня. Става видимо едно развитие в идеята за жилищния квартал - изходна точка е необходимостта да се осигури жилище, съобразено със съвременните изисквания за хигиена и здравословен живот, а впоследствие се достига до стремежа за предлагане на по-пълно задоволяване на нуждите на обитателтите.
Кварталите на ул. "Авицена" и на бул. "Бъкстон" представляват само многократно повторение на едно типово жилище върху разполагаемия терен, като се е търсило задоволяване на определени нужди на сравнително ниска цена, без обаче да е на лице идеята за организиране на квартала и живота на неговите обитатели. В представения "градински квартал" са разработени повече варианти на жилища, с определена социална насоченост и същевременно е очевидно желанието са създаване на благоустроена среда, предлагаща добри условия за живот и отдих. Така този квартал е стъпка към осъществените по-късно с участието на общината образцов квартал на бул. "Клементина" и работнически квартал "Захарна фабрика", които, макар и различаващи се един от друг, по замисъла и предназначението си продължават развитието на идеята в посока към "жилищен комплекс".

1. Benevolo, L. Geschichte der Architektur, Band 2, 1984
2. Л.Тонев, "Градоустройствени планове /1878-1944/", Архитектурата в България 1878-1944, 1978
3. Пак там

Весела Попова,
докторант в Центъра по архитектурознание към БАН

| Към начало| Предходна страница | Към титулна страница |