Уважаема редакция,
Драги граждани,
По първия въпрос
По втория въпрос
По третия въпрос
_____________________________
1. Закон за териториално и селищно устройство - ЗТСУ - ДВ, бр. 29
от 1973 г.; в сила до 31.03.2001 г., заменен със Закона за устройство на
територията - ЗУТ.
В нашата етажна собственост се изпокарахме и се получи объркване.
Молим да изясните следните правно-технически въпроси:
1. Собственикът на най-горния етаж се оплака, че от покрива му тече
в жилището. Вярно ли е, че на когото му тече, сам трябва да си
оправя покрива?
2. Какво означава вземане на съгласие "по установения ред" за
преустройство на жилище в здравен кабинет?
3. Има ли значение къде и на кой етаж се намира жилището, което ще
се преустройва? Благодарим за отговорите!
Семейства: ПЕТРОВИ, КЮЧУКОВИ, ДРАГОВИ и др., София
Поставените въпроси се отнасят до хиляди етажни собственици,
особено в жилищните комплекси. Те са по-сложни, той като са
едновременно от имуществен, технически, градоустройствен,
юридически, стопански и друг характер. Основен отменените ЗТСУ и
ППЗТСУ *1, 2, в тези случаи следва да се прилагат още и ЗДД *3, ЗС *4,
ЗДС *5, ЗОС *6, ЗПКМ *7, ПУРНЕС *8 и много други. Следва да познаваме
и съдебната практика, която "отваря очите" на специалистите в
тази нелека и объркана материя на сложни човешки взаимоотношения.
Конкретно на зададените въпроси:
Абсолютно не е вярно, че "на когото му тече от покрива", той следва
да го ремонтира и поддържа. В това отношение Законът за
собствеността е много ясен и точен - съгласно разпоредбата на чл. 38,
общи части на сградата са: земята, върху която е изградена
етажната собственост, дворът, всички конструктивни елементи,
включително основите, ограждащите стени, стоманобетонните
елементи (греди, колони, плочи и др.), покривът, вертикалните и
хоризонталните комуникации, комините, вертикалните общи
инсталационни клонове, терасите за общо ползване и всичко друго,
което по естеството си или по своето предназначение служи за общо
ползване. По принцип решенията в етажната собственост се вземат
от общото събрание (ОС). Правилата за поддържане на реда и за
надзора по използване на сградата са уредени по-подробно от
ПУРНЕС. Всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е
задължен да участва в разноските, необходими за поддържането и
възстановяването на сградата, които се считат за "полезни разноски"
и за извършването на които е взето решение от общото събрание (чл.
41 от ЗС).
Когато се извършва промяна на предназначението на сгради или
помещения в една сграда под режим на етажна собственост, в
съответствие с чл. 38, ал. 3 и ал. 4 от Закона за устройство на
територията - ЗУТ*9, се иска съгласието на останалите етажни
собственици, взето по установения ред. Когато обектът се
преустройва от жилище в офис, кабинет за здравни нужди, ателие и
др. с неограничен брой посещения от външни лица, следва да се вземе
решение от общото събрание, ако обектът се намира по етажите.
Непосредствените съседи пък трябва да дадат своето съгласие с
нотариално заверени подписи. По начало обектите за масово
посещение на хора следва да бъдат разположени в първия (приземен)
етаж, с отделен вход от този за обитателите на по-горните етажи.
Как се вземат решенията от общото събрание е посочено подробно в
чл. 43 и 44 от Закона за собствеността и в чл. 4, чл. 11 и др. от
ПУРНЕС.
Разбира се, че има значение точно на кой етаж се намира жилището,
което ще се преустроява в обект с друго предназначение. След като
обектът е в приземния етаж, се иска съгласието на собствениците -
непосредствени съседи. Когато се отнася до магазин или обект с друго
обслужващо действие с изключение на кабинет за здравни нужди, офис
или ателие за индивидуална творческа дейност, условието е
осигуряване на отделен вход от този на живеещите в сградата под
режим на етажна собственост, а по изключение може да се допусне
разполагането на посочените по-горе кабинет, офис или ателие и в по-
горните етажи, само въз основа на решение на общото събрание, с
изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици -
непосредствени съседи на обекта. Когато например се преустройва
магазин в приземния етаж пак в обект за нежилищни нужди (кафене,
клуб, офис, ателие и други), не е необходимо да се иска съгласието на
непосредствените съседи. Въпросът е уреден в чл. 38, ал. 5 от ЗУТ -
това се решава по общия ред. Общият ред означава да се изготви и
одобри архитектурен проект, да се съгласуват конструктивни и
инсталационни проекти, да се издадат разрешение за строеж и други
строителни книжа. Не следва обаче да се взема съгласието на
непосредствените съседи. Защо? Защото в указанията на МРРБ,
дадени в писмо № 90-04-1177 от 2001 г., публикувано във в. "Арх & Арт
борса", бр. 1(529) от 3-9 януари 2002 г., стр. 18, се посочва, че след като
помещенията са нежилищни и се преустройват пак в нежилищни,
съгласие не се изисква. То е било получено още при изграждането на
сградата или по-късно и не следва за втори път да се иска. Последното
би се превърнало в съседски рекет, което ще влоши отношенията
между обитателите. Тези изисквания трябва да се знаят от
специалистите в общинската администрация, които следва да
прилагат законите и наредбите точно и законосъобразно.
2. Правилник за прилагане на закона за териториално и селищно
устройство - ППЗТСУ - ДВ, бр. 62 от 1973 г., отм.
3. Закон за задълженията и договорите - ЗЗД, ДВ, бр. 275 от 22.11.1950
г., посл. изм. ДВ, бр. 34 от 2000 г.
4. Закон за собствеността - ЗС - Изв. бр. 92, от 1951 г., посл. изм. ДВ,
бр. 34 и 59 от 2000 г.
5. Закон за държавната собственост - ЗДС, ДВ, бр. 44 от 1996 г., изм.
много посл. ДВ, бр. 38 от 2001 г., бр. 45 от 2002 година.
6. Закон за общинската собственост - ЗОС, ДВ, бр. 44 от 1996 г., изм.
много, посл. ДВ, бр. 26 от 2000 г., бр. 34 от 2001 година.
7. Закон за паметниците на културата и музеите - ДВ, бр. 29 от 1969
г., посл. изм. бр. 50 от 1999 г.
8. Правилник за управлението, реда и надзора в етажната
собственост - ПУРНЕС - Изв., бр. 101 от 1951 г., изм. много пъти,
посл. ДВ, бр. 21 от 1991 г., бр. 87 от 13.09.2002 г.
9. Закон за устройство на територията - ЗУТ, ДВ, бр. 1 от 02.01.2001
г., изм. бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 26.04.2002 г.