Драга редакция,

Четохме във вестниците, че 40 процента от жилищата у нас нямат бани и тоалетни. Вярно ли е това? Тези помещения били ли са задължителни през миналия век и по-рано? Какво гласи нормативната уредба по проектиране и строителство?
Сърдечно ви благодарим!”

арх. Йордан ГЕОРГИЕВ и граждани
,

Драги колеги,
За да подготвя отговор на запитването ви, прегледах нормативните документи, които са били в сила от Освобождението досега и най- важното - задължителни.
Вие питате били ли са в миналото задължителни в жилищата баните и тоалетните, както понастоящем. Да, разбира се! Те са били и са задължителни наравно със спалните и кухните, още от първите нормативни изисквания досега. Един от първите нормативни актове от 1897 г.1 третира въпроса за броя и задължителността на помещенията в жилището. В него се казва, че "подземните жилища" и "землянките" следва да се приведат към изискванията на закона. Освен стая и кухня, жилищата следва да имат санитарно помещение. Следващите изменения на Закона за благоустройството от 1901 г., 1905 г., 1907 г. и 1911 г. потвърждават тази тенденция.
В периода след Първата световна война са публикувани и излизат няколко Наредби-закони и правилници. Така например, съгласно чл. 40, т. 1 от Строително-полицейския правилник за сградите в столица София от 1924 г.2 "във всяко жилище трябва да има поне един нужник", а по точка 2: "нужниците и баните трябва да са проектират така, че да не се познават от улицата".
В чл. 52 от Наредбата-закон за застрояване на столицата от 1934 г.3 се посочва, че: "Всяко жилище трябва да има най-малко една стая, кухня (7,00 кв. м), антре (2,50 кв. м) или вестибюл, клозет (1,15 кв. м) и избено или таванско помещение с подходящи размери. Коридорите трябва да имат широчина най-малко 1,00 м."
Законът за благоустройството4 е добил нова редакция през 1941 г. В чл. 209 от него се посочва, че: "Всяко жилище трябва да има най-малко преддверие, стая, кухня, клозет и избено помещение". Това се отнася и за други обекти. В чл. 211 от закона се изисква: "Всеки магазин, работилница, локал и други да имат отделен клозет". Още по- взискателен е чл. 240: "Всички клозети трябва да бъдат свързани с градската канализация - където има такава, а където няма - с добре покрита шахта, която да бъде лесно достъпна за чистене, да не пропуска води в съседните сгради и да не издава миризма. Шахтите трябва да бъдат разположени най-малко на 3 (три) метра от регулационните линии".
В публикуваните Закон за планово изграждане на населените места и Правилник за прилагането му5, тенденцията се запазва. В чл. 57 от ЗПИНМ се говори за водоснабдяване и канализация за всички населени места. Те трябва да се изграждат въз основа на "подробни изпълнителни водоснабдителни и канализационни планове". В чл. 58 се доуточнява: "Канализацията има за цел подземно отвеждане на нечистите и дъждовни води извън строителните граници на населените места, след пречистване, обезвреждане и използване".
Едновременно със ЗПИНМ и ППЗПИНМ са били в сила и Строителни правила и норми за изграждане на населените места от 1960 г.6. В СПНИНМ се казва ясно и просто: "Всяко жилище трябва да има най- малко: стая за живеене, кухня или кухненски бокс, клозет, помещение за душ или баня, преддверие, дрешник, килер или шкаф, зимник или складово помещение (Редакция в ДВ, бр. 13 от 25.02.1965 г. - б.а.).
От 01.06.1973 г. влизат в сила Законът за териториално и селищно устройство (ЗТСУ) и Правилникът за прилагането му7. В чл. 119, ал. 6 от ППЗТСУ се посочва: "Клозетът трябва да се намира в самата жилищна или вилна сграда". При липса на водоснабдяване в населеното място или на съответната му част, се разрешава временно клозетът да бъде извън жилищната сграда. Водеща е водоснабдителната мрежа, защото ако тя липсва, за отпадните води се прави септична (попивна) яма в двора, на три метра от регулационните линии.
Едновременно със ЗТСУ и ППЗТСУ е в сила и Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ от 1977 г.8 Съгласно чл. 54: "Жилището трябва да има помещение за клозет, за баня, за пране и сушене на прането и др., които се обзавеждат съгласно действащите изисквания за тях". При жилища за един и двама обитатели клозетът може да бъде в едно помещение с банята. В жилища за 5 и повече обитатели се предвижда и втори клозет. Влизането в тях трябва да бъде с преддверие (чл. 55, ал. 2 от Наредба № 5 от 1977 г.).
Същите изисквания има и в Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ от 1995 г.9 В чл. 95 от нея се посочва: "По правило се проектират самостоятелни бани и клозети в жилищата. По изключение се допуска при едностайните и двустайните жилища, при вилите и при реконструкция или подялба на жилища, банята и тоалетната да се обединяват в едно помещение. При тристайните жилища се препоръчва да се проектира и изгражда и втора самостоятелна тоалетна или тя да се разположи в банята. Във всички разпоредби се допуска санитарни помещения (мокри помещения) да се разполагат над жилища, над кухни или килери за съхранение на хранителни продукти, само ако обслужват съответното жилище.
В заменилата я Наредба № 5 за правила и нормативи по устройство на територията от 2001 г.10, тенденцията се запазва. В чл. 93, ал. 3 се посочва: "Всяко жилище трябва да има най-малко по едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение в или извън жилището". Допуска се кухнята или кухненският бокс да бъдат свързани пространствено с дневната.
Буквално същият текст е преписан и в чл. 40 от ЗУТ11. Всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което да бъде в жилището или извън него. Във второто изречение се допуска "помещенията да бъдат пространствено свързани, с изключение на тоалетната и банята- тоалетна."
Повторение на тази разпоредба има и в чл. 131 от Наредба № 5 за правила и нормативи по устройство на територията от 2001 г. В чл. 133 от Наредба № 5/2001 г., също се допуска "помещенията в жилището да бъдат свързани пространствено, с изключение на тоалетните и баните-тоалетни."

От направения кратък преглед на нормативната уредба досега се вижда, че никога не се е толерирало изграждането на санитарни помещения извън жилищната или вилна сграда.

Ръководейки се от изискванията на свободната пазарна икономика и волеизлиянието на възложителите (собствениците), няма правни и технически пречки едно жилище или вила да има една, две или повече тоалетни. За комфорт и лукс се счита освен тоалетната за гости до входа на жилището да се предвиждат и изграждат бани-тоалетни за всяка отделна стая. Няма ограничение и в размерите на помещенията. Когато при изграждането на санитарното помещение се предвижда малък плувен басейн, голяма вана, душове, мивки и др., размерите му могат да конкурират и размерите на спалните.
Недоумение и смущение ни обзема, че след като от 1878 - 1890 г. в нормативните актове винаги се е изисквало тоалетна и баня в жилищата, статистиката от 2001 г. посочва, че 40 процента от нашите жилища са без тоалетни и бани! В градовете тяхният брой е незначителен - само 13 процента, но в селата броят им е 75 процента (3/4), което е вече много. Данните се отнасят за 3 681 000 жилища, от които 533 000 са необитаеми по различни причини.
За сравнение в страни като Швеция, Република Ирландия, Люксембург и други няма жилище без санитарно помещение.

Източници:
1. Закон за благоустройството на населените места в Царство България - приет с Указ № 93 от 30.11.1897 г., изм. многократно, посл. на 24.02.1911 г.
2. Строително-полицейски правилник за сградите в София - ДВ, бр. 255 от 13.02.1924 г. (в сила до 1934 г.).
3. Наредба-Закон за застрояване на столицата - ДВ, бр. 65 от 22.06.1934 г., посл. изм. бр. 237 от 1947 г.
4. Закон за благоустройството на населените места в Ц. България - ДВ, бр. 117 от 31.05.1941 г.
5. Закон за планово изграждане на населените места - ДВ, бр. 227 от 01.10.1949 г. (в сила до 01.06.1973 г.).
- Правилник за прилагане на ЗПИНМ - ДВ, бр. 76 от 20.09.1960 г.
6. Строителни правила и норми за изграждане на населените места - Изв. бр. 75 от 18.09.1959 г.
7. Закон за териториално и селищно устройство - ДВ, бр. 29 от 1973 г. (в сила до 31.03.2001 г.).
8. Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ - ДВ, бр. 69 и 70 от 1977 г.
9. Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ - ДВ, бр. 48 от 1995 г., изм. и доп. бр. 30 от 1996 г., бр. 7 от 1998 г.
10. Наредба № 5 за правила и нормативи по устройство на територията - ДВ, бр. 51 от 05.06.2001 г.
11. ЗУТ - Закон за устройство на територията - ДВ, бр. 1, от 02.01.2001 г., изм. бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г.

| Към начало| Предходна страница | Към титулна страница |