Драга редакция,
Уважаеми колеги,
По първия въпрос: Въпросите за оградите в населените места се третират в чл. 48 на
Закона за устройство на територията - ЗУТ(*1), в чл. 114 от Наредба № 5
за правила и нормативи по устройство на територията(*2) и Наредба № 7
за системите за физически защита на строежите(*3). Интересно е, че в
Наредба № 5 от 2001 г. нищо не се споменава за Наредба № 7, която е
стара - от 1998 г. Разминаване имаше само в чл. 11, ал. 2 от Наредба № 7
по типа на оградите (стоманобетонови, решетъчни и мрежести) и
местоположението им (в или извън регулация) и отпадна с
изменението, публикувано в Държавен вестник, бр. 84 от 13.10.2000 г.
Височината им зависеше от категориците на строежите I-ва, II-ра и
III-та. В бъдеще ще се позоваваме на чл. 48, ал. 6 от ЗУТ, в който е
посочено, че изключения от разрешаваните огради по чл. 48, ал. 2, 3 и 5
от ЗУТ се допускат от експертния съвет по устройство на
територията в общината, съобразно с предназначението на
урегулираните поземлени имоти (УПИ) и с оглед осигуряването на
архитектурно единство, както и за обекти на културно-
историческото наследство, въз основа на индивидуален архитектурен
проект.
По втория въпрос: Съгласно Наредба № 7 оградите се проектират по индивидуални
проекти с височина от 1,5 до 2,5 м. За строежи, чиято дейност е
свързана с леснозапалими материали, взривни и силнодействащи
отровни вещества, оградите се проектират с височина не по-малка
от 2,2 м.
По третия въпрос: В чл. 114 от Наредба № 5 за ПН за устройство на територията
принципно се посочва, че имотите могат да се ограждат към улицата
или пътя, от които са достъпни, и към съседните имоти. Видът,
фирмата, материалите и височината на оградите се определят от
общинския експертен съвет съобразно характера на населеното
място, теренните особености и предназначението на имотите.
По четвъртия въпрос: В измерването на височините на оградите по Наредба № 5/2001 г. и
Наредба № 7 за СФЗС има съществена разлика. По ЗУТ съгласно чл. 48,
ал. 4, изречение второ, при денивелация на терена между съседни УПИ,
височината на плътната част на оградите се отчита спрямо котата
на по-ниския терен (прилежащия терен), докато по Наредба № 7 за
СФЗС, височината е задължителна по цялата дължина (чл. 12, ал. 3).
*1. Закон за устройство на територията - ЗУТ - ДВ, бр. 1 от 2001 г.,
изм. и доп. бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20 от 2003 г.
Имаме следните въпроси:
1. Важи ли все още Наредбата за защитата на строежите, издадена
от МРРБ?
2. Може ли за имоти извън населените места да се предвиждат и
изграждат плътни огради с височина 3,00 м?
3. Кои нормативни актове уреждат въпросите за плътни или
прогледни огради между имотите, свързани със съответните
строежи в тях? Земеделските земи могат ли да ограждат и как?
4. Ако теренът е стръмен, как се изчислява височината на оградите?
Благодарим!
арх. Мария ХРИСТОВА и арх. Георги ПЕТКОВ
Когато става въпрос за летища и летищно осигуряване, се прилага чл.
341 от Наредба № 14 от 29 септември 2000 г. за летищата и
летищното осигуряване(*4). Съгласно тази разпоредба височината на
оградата на летищата за обществено ползване е най-малко 2,44 м. С
това се осигурява невъзможността на хора и животни да преминават
по пистите на летището.
За поземлени имоти извън населените места също ще се прилага чл. 48,
ал. 6 от ЗУТ - разглеждане, приемане и одобряване на индивидуален
архитектурен проект от експертния съвет по устройство на
територията на общината.
Към улици, алеи и площади височината на оградите може да бъде до
0.60 м, а нагоре ажурна (прогледна). Към вътрешните регулационни
линии оградите могат да се разрешават и изграждат плътни с
височина до 2,20 м. Има обаче няколко условия:
а) към съседните УПИ оградите се разполагат с равни части в двата
имота;
б) когато оградата е плътна с височина над 0,60 м, тя се допуска въз
основа на изрично писмено съгласие на собствениците на засегнатите
имоти;
в) ако разстоянието от оградата до жилището на първия етаж на
сграда в съседния УПИ е малко, то оградата не може да е по-висока
от това разстояние - целта е да не се засенчва жилището в първия
(приземния) етаж на съседите.
Много спорове се водят кои огради са плътни и кои - прогледни
(ажурни). С указание по този въпрос излезе МРРБ - № 08-А-8 от 4.03.2002
г., в което се посочва: "Плътна е оградата, когато няма визуална
връзка със съседите и тя хвърля плътна сянка върху съседния терен.
Иначе оградите могат да се разрешават: монолитни, със сгробяеми
елементи, готови монтажни пана и др."
Неофициално изтече информация, че с измененията и допълненията в
ЗУТ ще се разрешава да се ограждат и земеделски земи с леки огради
или "жив плет".
*2. Наредба № 5 от 21 май 2001 г. за правила и нормативи за устройство
на територията - (ДВ, бр. 51 от 5.06.2001 г., попр. бр. 62 от 2001 г.
*3. Наредба № 7 от 8 юни 1998 г. за системите за физическа защита на
строежите, ДВ, бр. 70 от 1998 г., попр. бр. 82 от 1998 г., изм. и доп. бр.
52 от 1999 г., 84 от 2000 г., попр. бр. 93 от 2000 г.
*4. Наредба № 14 от 29 септември 2000 г. за летищата и летищното
осигуряване - ДВ, бр. 103 и бр. 104 от 2000 г.