Драга редакция,
С уважение и благодарност очаквам отговорите на следните въпроси, които ме интересуват:
1. Правилно ли постъпвам, като изисквам комплектувани проекти за жилища и други обекти, съгласно изискванията на нормативната уредба? В Кърджалийския регион ползваните жилища нямат необходимата кубатура, брой на помещенията, височини пр.
2. Как трябва да постъпвам, когато строителни инженери и техници проектират в общината проекти с тесни или неправилно развити стълби, неприемливи размери на бани и тоалетни (без изолационни преддверия) и с други отклонения, и то по искане на собствениците?

арх. Миладин АХЧИЕВ, Кърджали

Драги колега,
Поставените въпроси показват колко важна и практически значима е функцията на главния архитект на общината. В нея се включва и ръководството на техническите екипи по въпросите на устройството на територията (УТ). Спазването на изискванията на Закона за устройство на територията(1) и подзаконовите разпоредби е първа грижа на техническата администрация в общините и областите. Конкретно на въпросите:

Още в началото следва да подчертаем, че е напълно правилно и законосъобразно да се отклоняват проекти, в които не са спазени строителните правила, норми и нормативи, както и действащите нормативни актове. Действително днес най-масово проектирани са малките обекти, с незначителна квадратура и кубатура. Но от 14.04.2003 г. тези обекти не могат да се проектират от строителни инженери и техници, защото Наредба № 6 за техническата правоспособност в проектирането и строителството(2), е отменена (ДВ, бр. 33 от 11.04.2003 г.). Нова наредба, която да замени Наредба № 6, не е публикувана. На практика се получава, че специалистите със средно техническо образование не могат да извършват нищо. Те не само че не могат да проектират малки обекти (до 260 кв. м РЗП), но и не могат да участват в инвестиционния процес като упражняващи строителен надзор, заснемане на незаконни обекти за узаконяване и други технически дейности.
Правата и задълженията на архитектите и строителните инженери на свободна практика са регламентирани в Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране - ЗКАИИП(3) и в чл. 229 и чл. 230 от ЗУТ.
По приложения архитектурен проект за пристройка към "заварена сграда" (по смисъла на параграф 21 от Заключителните разпоредби на ЗУТ), могат да се направят следните бележки:
а) с проекта се премахва старо нарушение и се създават условия за нормално жилище с всички необходими и задължителни помещения; не е отбелязано само складовото помещение има ли го и къде се намира; то единствено може да бъде в подпокривното пространство или в подземния етаж;
б) кухнята, банята и тоалетната са задължителни елементи на едно жилище, съгласно чл. 93, ал. 3 от отменената Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ от 1998 г., а понастоящем по чл. 40 от ЗУТ и чл. 131 от Наредба № 5 за правила и нормативи по устройство на територията от 2001 г. Ако липсва канализация в урегулирания поземлен имот - УПИ (парцел) XII-841, кв. 31 в село Комунига, община Черноочене, следва да се изгради септична (попивна) яма. Водещо е водоснабдяването, а не канализацията. Тези ями се разполагат на три метра от регулационните линии.
Много важно е да се спазят подзаконовите наредби към ЗУТ, като Наредба № 4, Наредба № 5, Наредба № 8 и др.(4), които са предмет на отговор на втория въпрос.
Решително следва да се пресекат подбужданите от собствениците отклонения, защото отговаря за пропуските и нарушенията този, който одобрява проектите - главният архитект.
При строителството следва да се прилага и чл. 223 от ЗУТ, отнасящ се до провеждането на превантивния архитектурно-строителен контрол по прилагането на:
- одобрените подробни устройствени планнове;
- съгласуваните (одобрените) инвестициоонни проекти по всички части;
- разрешението за строеж и другите строоителни книжа.
По отношение на Българските държавни стандарти (БДС) ще следва да се съобразяваме със Закона за националната стандартизация(5) и Закона за техническите изисквания на продуктите(6). Стандартите означени с ЕN, са въведени като БДС по Директива 93/68 на Съвета на Европейската общност, изменена с Директива 89/106 на Съвета на ЕО за съществените изисквания за оценяване на съответствието на строителните продукти. Към Директивата са приложени Списък и справка за въвеждането им у нас като БДС. Този проблем за БДС е съществен и заслужава да го разгледаме отделно и по-детайлно в един от следващите броеве на вестника.
Подмяната на носещи конструкции и конструктивни елементи, като например гредоред със стоманобетонова плоча, следва да се извърши с конструктивни проекти и разрешение за строеж. Това са строително-монтажни работи по смисъла на параграф 5, т. 38 от "Допълнителните разпоредби" на ЗУТ.
В заключение следва да припомним, че собствениците не могат да искат от проектантите и одобряващите органи отклонения от нормативната уредба, защото това ще бъде незаконосъобразно с всички отрицателни последици от това.

1. Закон за устройство на територията - ЗУТ, ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г., влязъл в сила цялостно от 31.03.2001 г., изм. и доп. бр. 41 и бр. 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20 от 2003 г.
2. Наредба № 6 за техническата правоспособност в проектирането и строителството - ДВ, бр. 65 от 21.08.1987 г., изм. и доп. бр. 2 и бр. 66 от 1995 г.; отменена в ДВ, бр. 33 от 11.04.2003 г.
3. Закон за камарата на архитектите и инженерите по инвестиционното проектиране - ЗКАИИП - ДВ, бр. 20 от 2003 г.
4. Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти - ДВ, бр. 51 от 5.06.2001 г.
Наредба № 5 за правила и нормативи по устройство на територията - ДВ, бр. 51 от 5.06.2001 г., попр. бр. 62 от 13.07.2001 г. Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове - ДВ, бр. 57 от 26.06.2001 г.
5. Закон за националната стандартизация - ЗНС - ДВ, бр. 55 от 1999 г., изм. бр. 108 и бр. 112 от 2001 г., бр. 13 от 2002 г.
6. Закон за техническите изисквания на продуктите - ЗТИП, ДВ, бр. 86 от 1999 г., изм. бр. 63 и бр. 93 от 2002 г., изм. бр. 18 от 2003 г.

| Към начало| Предходна страница | Към титулна страница |