Драга редакция,

Моля да отговорите на следните интересуващи ни въпроси:
1. Коя инстанция установява вярната имотна граница между две УПИ - общинската администрация, РДНСК, ДНСК, органите на кадастъра или някоя друга?
2. Как се процедира по проекти на чуждестранни лица? На практика какво следва да се извършши?
3. Следва ли да се издаде разрешение за ползване, след като за строежа е издаден "акт за узаконяване"?
Благодарим!

арх. Иван ГЕОРГИЕВ, София


Уважаеми колеги,

Конкретно на въпросите ви:

По първия въпрос
Законът за устройство на територията(1) и Законът за кадастъра и имотния регистър(2) не предвиждат ред за установяване на вярна имотна граница между съседни урегулирани поземлени имоти от страна на РДНСК, ДНСК, МРРБ и др. Редът за това е регламентиран в чл. 53 от ЗКИР и параграф 6 от "ПР" на ЗУТ. Възможностите са две:
А. При наличие на грешка в местоположението на имотната граница и при съгласие на всички пряко заинтересовани собственици, по тяхна молба службата по кадастъра или техническата служба (при непредадени от общинската администрация кадастрални планове в Агенцията по кадастъра) установяват на самото място грешките и непълнотите в кадастралните карти и кадастралния регистър и съставят констативен акт. Той се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересованите собственици. Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се одобряват със заповед от изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра или от овластен от него началник служба по кадастъра или по сегашния ред, предвид разпоредбата на параграф 6 от "ДР" на ЗУТ. Заповедта се съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалва по реда на Закона за административното производство - ЗАП(3) пред съответния Окръжен съд.
Б. При наличие на спор относно местоположението на имотната граница, в смисъл на материално право, той се решава по съдебен ред. В този случай непълнотите и грешките в кадастралната карта се отстраняват в съответствие с влязлото в сила съдебно решение.

По втория въпрос:
Условията, при които чуждестранните лица могат да изработват проекти, са посочени в чл. 230, ал. 4 от ЗУТ. Макар че текстът е телеграфически, ще го разширим и обогатим с оглед да стане приложим на практическо ниво.
Няма пречки тези чуждестранни лица да извършват проучване и проектиране в Република България за обекти в страната при спечелен конкурс. Вторият случай е, когато те са определени за изпълнители при условията на Закона за обществените поръчки - ЗОП(4). Във всички други случаи те могат да извършват проучвателни и проектни работи само съвместно с български проектанти. По този начин се осигурява защитата на българските архитекти от чуждестранната конкуренция.
Когато по искане на инвеститора (възложителя) се налага да се използват чуждестранни проекти, изготвени от чуждестранни юридически и физически лица, ще бъде необходимо да се направи следното:
1. Проектът следва да бъде преведен на български език.
2. Цялата проекто-сметна документация (ПСД) да се авторизира от български физически лица, притежаващи техническа и проектантска правоспособност. Тези български специалисти при необходимост извършват налагащите се промени в ПСД с оглед привеждането й в съответствие с действащите в Република България правила, норми и нормативи, както и с издадената виза по чл. 140 от ЗУТ.
3. ПСД следва да бъдат съобразени с изискванията на Наредба № 4/2001 г. за обхвата на инвестиционните проекти.
4. Лицето, провеждащо авторския надзор, и възлагателят (собственик) следва да подпишат всички части на проекта.
5. Лицата, които упражняват технически контрол в проектирането, подписват ПСД по конструктивната част на инвестиционния проект.
Лицата, авторизирали инвестициония проект, носят пълна отговорност за годността и качеството на проекта. Одобряването на проекта, разрешение за строеж и разрешение за ползване (регистрацията в общината) се извършват по общия ред, съобразно изикванията на ЗУТ.

По третия въпрос:
Разбира се, че е необходимо издаването на разрешение за ползване след издаването на разрешение за строеж или акт за узаконяване. До датата 09.04.1993 г. беше необходимо само съставянето на акт образец 16, с което се финализираше изпълнението на строежите (ДВ, бр. 28 от 05.04.1993 г.). След тази дата, на основание Наредба № 6 за държавно приемане и разрешаване ползването на строежите в Р. България и следващите разпоредби от 1999 г. и 2001 г. се изискваше разрешение за ползване (ДВ, бр. 72 от 1999 г. и бр. 96 от 1999 г., бр. 54 от 2001 г.). Последната Наредба № 2 е от 31.07.2003 г. и се отнася до въвеждане в експлоатация на строежите в страната и минималните гаранционни срокове за изпълнение на строителни и монтажни работи в съоръженията и строителните обекти (ДВ, бр. 72 от 15.07.2003 г.). Приемането на строежите от първа до трета категория се извършва от държавна приемателна комисия (ДПК) и разрешенията за ползване се издават от ДНСК.
Не се разрешава да се обитават, съответно използват строежи или части от тях преди да е издадено разрешение за ползване, както и използването им не по предназначение или в нарушение на условията по издаденото разрешение за строеж и другите строителни книжа.
При констатиране на такива нарушения по ЗУТ началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице вземат необходимите мерки.
За сведение, с публикуването на Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи (ДВ, бр. 72 от 15.08.2003 г.) и действието на чл. 137, ал. 2 от ЗУТ, строежите от първа до трета категория се приемат от ДПК и се издава от ДНСК разрешение за ползване (чл. 177, ал. 2 от ЗУТ).
Строежите от четвърта и пета категория се регистрират в съответната община и се издава от главния архитект удостоверение за годност на строежите (чл. 169 от ЗУТ). Строежите от шеста категория въобще не се приемат (чл. 178, ал. 2 от ЗУТ).
Вие питате и какви са последиците от неприемането по съответния ред на строежите. Началникът на ДНСК:
- забранява с мотивирана заповед обитаването, съответно ползването на строежите и разпорежда прекъсването на захранването им с електричество, вода, газ, топлинна енергия и пр.
- на базата на съставен акт по чл. 36 от Закона за административните нарушения и наказания - ЗАНН(5), издава наказателно постановление за парична глоба.
Обитаването и ползването на строежите се разрешава от началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, след като се отстранят причините, които са предизвикали забраната и се заплатят наложениет глоби и държавни такси.

1. Закон за устройство на територията - ЗУТ - ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г., изм. и доп. бр. 41 и бр. 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20 от 2003 г., и последното изменение и допълнение ДВ, бр. 65 от 22.07.2003 г.

2. Закон за кадастъра и имотния регистър - ЗКИР, ДВ, бр. 34 от 25.04.2000 г. изм. бр. 45 и бр. 99 от 2002 г. в сила от 01.01.2001 г.

3. Закон за административното производство - ЗАП, ДВ, бр. 90 от 13.11.1979 г., изм. много посл. ДВ, бр. 45 от 2002 г. и бр. 55 от 2003 г.

4. Закон за обществените поръчки - ЗОП, ДВ, бр. 56 от 1999 г. изм. посл. ДВ, бр. 45 от 2002 г.

5. Закон за административните нарушения и наказания - ЗАНН, бр. 97 от 1967 г., изм. посл. бр. 25, бр. 61 и бр. 101 от 2002 г.

| Към начало| Предходна страница | Към титулна страница |