ПОСТАВЯЕМИ И ПРЕМЕСТВАЕМИ СЪОРЪЖЕНИЯ И ОБЕКТИ

ВЪПРОС:
Можете ли да ми отговорите на следния въпрос: каква е разликата между поставяемите съоръжения - маси, будки, павилиони, сергии и други, и строежите, които трайно се свързват със земята? Нали и павилионите, будките и други също се свързват с терена, защото те без основи не биха били годни за работа?
Инж. Антон АНТОНОВ, София

Драги колега,
Тълкувание по въпроса, може да даде инстанцията, която е създала някакъв нормативен акт или го е одобрила. В конкретния случай това е МРРБ. Този факт обаче не пречи да дискутираме по темата - нали чрез различни становища и мнения се достига до истината?
Както знаете, павилионите, будките, бараките, сергиите, масите за продажба и др., не са строежи и за тях се издава разрешение ЗА ПОСТАВЯНЕ, А НЕ РАЗРЕШЕНИЕ ЗА СТРОЕЖ! Базираме се на чл. 120-а от ППЗТСУ (ДВ, бр. 140 от 1998 г.). Строежите са надземни, подземни, подводни сгради, постройки, мрежи, инсталации, пътища, съоръжения, уредби и др. СМР са работите, с които те се изграждат, преустройват, поддържат, или възстановяват. От казаното се установява, че строежите винаги са свързани с терена, имат основи или подземни елементи. Такива строителни елементи съоръженията за поставяне няма. За разрешаването им е необходима наредба, приета и одобрена от съответния общински съвет. Когато земята е държавна или общинска, следва да се разработи схема за поставянето и да се одобри от главния архитект на общината. Предварително съгласие следва да даде МРРБ, областният управител (ведомството, което стопанисва терена), или кмета на общината. Ползването и стопанисването на съоръженията се извършва при условията на Закона за държавната или общинската собственост (ЗДС и ЗОС). Тези схеми в миналото се одобряваха от кмета на общината и се съгласуваха с органите на КАТ при МВР (отменения чл. 89, ал. 2 от Наредба N 5 за правила и норми по ТСУ от 1977 г. - отм. от 27.07.1995 г.). Понеже терените са държавна или общинска публична собственост, обикновено тротоари, платна на улици, свободни общински места и други, правилно би било схемите да бъдат предварително съгласувани с КАТ при МВР. С това ще се осигурят безопасността на движението, редът и спокойствието на гражданите.
Дефиниция кога се прилага чл. 120-а от ППЗТСУ за поставяеми съоръжения няма. Докато за постоянните строежи винаги се прилага разпоредбата на чл. 57 от ЗТСУ и чл. 220 - 226 от ППЗТСУ и се издава задължително разрешени еза строеж.
Точен и верен отговор са дали органите от Столичния общински съвет, с приемането на Решение N 1 по Протокол N 60 от 05.07.1999 г. "Наредба за ред и условия за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Столичната община", на основание чл. 22, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА)1, във връзка с прилагането на чл. 120а от ППЗТСУ. В чл. 2, ал. 1 от тази Наредба просто и ясно се посочва, че "преместваеми съоръжения, предназначени за търговски или други обслужващи дейности, НЕ СА ТРАЙНО СВЪРЗАНИ С ТЕРЕНА И НЕ НАРУШАВАТ ЦЯЛОСТТА НА НАСТИЛКАТА ПОД ТЯХ. И най- важното, те могат да се поставят върху части на тротоари и площадни пространства, върху свободни площи и имоти, без това да пречи на основното предназначение на тези терени. В Наредбата СОС прецизира и един друг проблем, който може да предизвика съмнения и различни гледища за предназначението на съоръженията. Те могат да бъдат: павилиони, сергии, колички, маси, временни базарни конструкции, слънчезащитни устрйства, спирка на градския обществен транспорт, спортни, атракционни и детски съоражения, тоалетни и телефонни будки и др. (чл. 4, ал. 1 от Наредбата). Детайлизирането на функциите стига дотам, че се определят и стоките за продажба и извършването на услуги, като се изреждат: хранителни стоки, печатни произведения, цветя, цигари, ядки, сладолед, кафе, закуски, плодове и зеленчуци, фишове за тото и лотарийни билети, парфюмерия, козметика, стоки с акционен характер и услуги от битов характер.
Прецизирането продължава с определяне на точните граници, дадени в Приложение N 1 за първа и втора зона; реда за разрешаването върху държавни, общински и частни терени; вътрешно-служебния контрол; административно-наказателните разпоредби и прочие. В ПЗР се посочва, че съществуващите досега обекти, които са разрешени по реда на чл. 197 от ЗТСУ, ако липсват в одобрените схеми, следва да се премахнат в шестмесечен срок от датата на публикуването на Наредбата. За премахването се прилага чл. 44 от ЗТСУ - заповед на началника на управление "Архитектура и градоустройство" или кметовете на райони, въз основа на съставен констативен акт от длъжностните лица на УАГ или районните технически служби. При така добре развития и уточнен материал, не остава друго, освен да препоръчаме да се последва примера на СОС и УАГ при СО, и всяка община да разработи и приеме подобни наредби.

1. ЗМСМА - ДВ, бр. 77/91 г.; изм. бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., бр. 33, 122 и 130 от 1998 г., бр. 67, 130 и 154 от 1999 г., бр. 69 от 1999г.

| Към начало| Предходна страница | Към титулна страница |


INTERNET SOLUTIONS Milomir Bogdanov M.Sc./arch./, B.Bdg; phone: +(359 - 2) 95 25 037; fax: +(359 - 2) 95 25 605; Cellular: +(359 - 48) 78 59 28; E-mail: mpb_eu@yahoo.com

1