ВЪПРОС:
Драги колега,
1. ЗМСМА - ДВ, бр. 77/91 г.; изм. бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996
г., бр. 33, 122 и 130 от 1998 г., бр. 67, 130 и 154 от 1999 г., бр. 69 от 1999г.
Можете ли да ми отговорите на следния въпрос: каква е разликата
между поставяемите съоръжения - маси, будки, павилиони, сергии и
други, и строежите, които трайно се свързват със земята? Нали и
павилионите, будките и други също се свързват с терена, защото те
без основи не биха били годни за работа?
Инж. Антон АНТОНОВ, София
Тълкувание по въпроса, може да даде инстанцията, която е създала
някакъв нормативен акт или го е одобрила. В конкретния случай това
е МРРБ. Този факт обаче не пречи да дискутираме по темата - нали
чрез различни становища и мнения се достига до истината?
Както знаете, павилионите, будките, бараките, сергиите, масите за
продажба и др., не са строежи и за тях се издава разрешение ЗА
ПОСТАВЯНЕ, А НЕ РАЗРЕШЕНИЕ ЗА СТРОЕЖ! Базираме се на чл.
120-а от ППЗТСУ (ДВ, бр. 140 от 1998 г.). Строежите са надземни,
подземни, подводни сгради, постройки, мрежи, инсталации, пътища,
съоръжения, уредби и др. СМР са работите, с които те се изграждат,
преустройват, поддържат, или възстановяват. От казаното се
установява, че строежите винаги са свързани с терена, имат основи
или подземни елементи. Такива строителни елементи съоръженията
за поставяне няма. За разрешаването им е необходима наредба, приета
и одобрена от съответния общински съвет. Когато земята е
държавна или общинска, следва да се разработи схема за поставянето
и да се одобри от главния архитект на общината. Предварително
съгласие следва да даде МРРБ, областният управител (ведомството,
което стопанисва терена), или кмета на общината. Ползването и
стопанисването на съоръженията се извършва при условията на
Закона за държавната или общинската собственост (ЗДС и ЗОС).
Тези схеми в миналото се одобряваха от кмета на общината и се
съгласуваха с органите на КАТ при МВР (отменения чл. 89, ал. 2 от
Наредба N 5 за правила и норми по ТСУ от 1977 г. - отм. от 27.07.1995
г.). Понеже терените са държавна или общинска публична
собственост, обикновено тротоари, платна на улици, свободни
общински места и други, правилно би било схемите да бъдат
предварително съгласувани с КАТ при МВР. С това ще се осигурят
безопасността на движението, редът и спокойствието на
гражданите.
Дефиниция кога се прилага чл. 120-а от ППЗТСУ за поставяеми
съоръжения няма. Докато за постоянните строежи винаги се прилага
разпоредбата на чл. 57 от ЗТСУ и чл. 220 - 226 от ППЗТСУ и се издава
задължително разрешени еза строеж.
Точен и верен отговор са дали органите от Столичния общински
съвет, с приемането на Решение N 1 по Протокол N 60 от 05.07.1999 г.
"Наредба за ред и условия за поставяне на преместваеми съоръжения
на територията на Столичната община", на основание чл. 22, ал. 1 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация
(ЗМСМА)1, във връзка с прилагането на чл. 120а от ППЗТСУ. В чл. 2,
ал. 1 от тази Наредба просто и ясно се посочва, че "преместваеми
съоръжения, предназначени за търговски или други обслужващи
дейности, НЕ СА ТРАЙНО СВЪРЗАНИ С ТЕРЕНА И НЕ
НАРУШАВАТ ЦЯЛОСТТА НА НАСТИЛКАТА ПОД ТЯХ. И най-
важното, те могат да се поставят върху части на тротоари и
площадни пространства, върху свободни площи и имоти, без това да
пречи на основното предназначение на тези терени. В Наредбата СОС
прецизира и един друг проблем, който може да предизвика съмнения и
различни гледища за предназначението на съоръженията. Те могат да
бъдат: павилиони, сергии, колички, маси, временни базарни
конструкции, слънчезащитни устрйства, спирка на градския
обществен транспорт, спортни, атракционни и детски съоражения,
тоалетни и телефонни будки и др. (чл. 4, ал. 1 от Наредбата).
Детайлизирането на функциите стига дотам, че се определят и
стоките за продажба и извършването на услуги, като се изреждат:
хранителни стоки, печатни произведения, цветя, цигари, ядки,
сладолед, кафе, закуски, плодове и зеленчуци, фишове за тото и
лотарийни билети, парфюмерия, козметика, стоки с акционен
характер и услуги от битов характер.
Прецизирането продължава с определяне на точните граници, дадени в
Приложение N 1 за първа и втора зона; реда за разрешаването върху
държавни, общински и частни терени; вътрешно-служебния контрол;
административно-наказателните разпоредби и прочие. В ПЗР се
посочва, че съществуващите досега обекти, които са разрешени по
реда на чл. 197 от ЗТСУ, ако липсват в одобрените схеми, следва да се
премахнат в шестмесечен срок от датата на публикуването на
Наредбата. За премахването се прилага чл. 44 от ЗТСУ - заповед на
началника на управление "Архитектура и градоустройство" или
кметовете на райони, въз основа на съставен констативен акт от
длъжностните лица на УАГ или районните технически служби.
При така добре развития и уточнен материал, не остава друго, освен
да препоръчаме да се последва примера на СОС и УАГ при СО, и всяка
община да разработи и приеме подобни наредби.