Драга редакция,
Напоследък се заговори за обществените поръчки във връзка с техническата правоспособност по чл. 229 и чл. 230 от новия Закон за устройство на територията (ЗУТ). В него се казва, че общинските специалисти не могат да проектират планове и проекти, освен служебно, и то ако не са обществени поръчки. Какво означава това? Може ли да се даде малко повече информация?
Благодарим и ви поздравяваме от Варна.

Ваня, Ива и Петя - дългогодишни технически специалистки в общини и райони на Варна

Драги колеги,
В чл. 229, ал. 3 от Закона за устройство на територията - ЗУТ (1), се посочва, че техническите специалисти от общините (кметствата, районите) нямат право да изработват планове и инвестиционни проекти, освен за малки и незначителни държавни и общински обекти, които не са предмет на обществени поръчки по Закона за обществените поръчки (2). Разбира се, че могат да се дадат повече подробности по отношение на възлагането, предмета и процедурите, които следва задължително да се изпълняват.
Основната цел на закона за обществените поръчки (ЗОП) е повишаване на ефективността при използването на бюджетните и общинските средства чрез следните мероприятия: установяване на прозрачност при възлагане на проектните разработки, създаване на ефективен контрол на изразходваните средства, създаване на условия за конкуренция и стимулиране на икономическото развитие на страната.
Конкретните обекти на обществените поръчки са много на брой и обхващат различни дейности, в т.ч. и в областта на строителството. За нас, техническите специалисти, са интересни дейностите по проектирането, строителството, административно- техническите услуги и др.
За да разберем в кои случаи се прилага Законът за обществените поръчки (ЗОП), следва да установим към датата на възлагането на обществената поръчка каква е стойността й без данък добавена стойност (ДДС). Тези стойности са следните:
- за строителство, инженеринг, строителнно-монтажни работи (СМР), надстрояване, пристрояване, реконструкция, технологическо оборудване и др. - 600 000 лв.;
- за доставка на строителни материали, ккоято се осъществява чрез покупка на стоки, наем или лиценз на машини, съоръжения и комплексно оборудване - 50 000 лв.;
- за поддръжка, текущ и основен ремонт, ремонт на сгради, машини и съоръжения, въвеждане на строежите в действие (експлоатация), проектиране във всички фази, включително и геодезически планове, предприектни проучвания и инвестиционни проекти за строителството, правно обслужване, системи за охрана, финансови услуги и др. - 30 000 лв. (чл. 3 и чл. 7 от ЗОП).
Изпълнителите по договори за обществени поръчки трябва да са регистрирани като търговци по ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН (3), или да упражняват свободна професия. Стойността на договора за обществена поръчка се изчислява съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗОП, като при строителни работи се включва и доставката на всички стоки и извършването на услуги, свързани с изпълнението, а при поръчки за доставка чрез наем за целия срок на договора и при поръчки за доставка чрез лизинг за целия срок на договора - ориентировъчна остатъчна стойност на активите.

ОБЩИТЕ ПРАВИЛА И ПРИНЦИПИ за възлагане на обществени поръчки са следните: публичност, свободна частна конкуренция, равни възможности за участие и опазване на търговската тайна. До края на януари всяка година възложителите са задължени да изпращат за публикуване в Държавен вестник информация за планираните обществени поръчки през годината, чиято стойност общо е равна или надвишава един милион лева. Целта е потенциалните кандидати за изпълнение на работите и дейностите да получат необходимата информация.
Прилаганите процедури са три: възлагане чрез открита процедура, ограничена процедура или процедура за договаряне (чл. 13 от ЗОП). След сключване на договора възложителят е задължен да изпрати информация на държавната администрация за вписване в Регистъра за обществени поръчки, и то не по-късно от 14 дни след датата на договора (чл. 17, ал. 4 от ЗОП). Ако изпълнителят не изпълни своите задължения по договора или е възпрепятстван от други обстоятелства, възложителят има право да прекрати договора, като дължи и съответните нанесени щети.
Като гаранция за участие в процедурата, възложителят определя процент от стойността на поръчката, която не може да бъде по- малко от 1 на сто. Възложителят има право да задържи гаранцията в няколко случая - когато кандидатът оттегли предложението си; когато подаде жалба срещу решението за класиране до решаване на спора в съда; когато е определен за изпълнител и не изпълни задълженията си.
Контролът по приложението на ЗОП се осъществява от Сметната палата и от органите на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол (чл. 57 от ЗОП). За нарушение на процедурите по възлагането или изпълнението на обществените поръчки санкциите са в размер до 0,5 на сто от цената на поръчката, но не по-малко от 1000 лева. Ако възложителят не проведе предвидената процедура, се наказва с глоба до 5 на сто от стойността на поръчката, но не по-малко от 5 000 лв. С този закон - ЗОП, се отменя старият Закон за възлагане на държавни и общински поръчки (ДВ, бр. 9/1997 г.).

1. Закон за устройство на територията - ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г., изм. и доп. бр. 41 от 24.04.2001 г.
2. Закон за обществените поръчки - ДВ, бр. 26 от 1999 г. изм. бр. 92 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.
3. Търговски закон - ДВ, бр. 48 от 1991 г., изм. много пъти, посл. ДВ, бр. 33, 42, 64, 81 и 90 от 1999 г.

| Към начало| Предходна страница | Към титулна страница |