От съоръжението са заинтересовани еднакво и България, и Румъния. През последните месеци две съобщения привлякоха вниманието към изграждането на втори Дунавски мост.
Първото е за съвещанието на министрите от Източна Европа на 23 септември 1999г. в Киев, където транспортният министър на Р. Румъния Траян Басеску заяви: "Вместо изграждането на втори мост на Дунав в Румъния "Построяването на хидротехническо съоръжение на реката при Никопол." Действително, проектът за него е от 1980 година, и се нарича хидротехнически комплекс "Никопол - Турну Мъгуреле" с баражна стена, "върху която минават шосе и железопътна линия", но не беше замразен, както твърди Министърът, а напълно отречен.
Второто съобщение е свързано с публикация на румънския вестник "Евентиментул зилей" от 27 октомври с. г., предадено с различни заглавия в българския ежедневен печат: "Румънската преса: България да не сънува Дунав мост-2", "Европа, а не Румъния отхвърлиха втория мост", "Програмата ФАР била против Дунав мост-2" и др. И двете съобщения са еднопосочни и очертават нов етап в развитието на въпроса.
Проектът на ХТК "Никопол - Турну Мъгуреле" предвижда нивото на река Дунав при баражната стена (6 км западно от гр. Белене) да се повиши със 7 метра. От това се залива 3/4 от гр. Никопол и се налага "изнасянето" му на платото. По същество това изисква изграждането на нов град, който не само губи историческите и природни предимства, но почти напълно се обезличава.
Опашката на представения на 23.09.1999 г. в Киев "ВЕЦ при Никопол" язовир по дължина надминава устието на граничната река Тимок, което създава подобни проблеми и за другите дунавски селища на българския бряг - Оряхово, Лом, Видин и др. Най-важното обаче е, че така въобще се ликвидират възможностите от баражната му стена при Белене - Чоара, нагоре през язовира да се строи мост.
Не по-малки са пораженията на ХТК "Никопол - Турну Мъгуреле" от заливането на плодородни земи. Проектът предвижда вливащите се в язовира реки от България да бъдат заградени с диги. Няма обаче никаква гаранция, че същите земи няма да бъдат поразени от "подгизване". Загубите на земеделски земи в България от заливане с водите на язовира на ХТК "Никопол - Турну Мъгуреле" се очертават в порядъка на 500 000 дка.
От друга страна, както е известно, "Дунав бие българския бряг", което води до активизиране на свлачищата, които и без това още не са успокоени. Такава опасност за по-ниския румънски бряг няма. Всичко това стана причина проектът за ХТК "Турну Мъгуреле" да отпадне.
Когато се появи въпросът за мястото на втория мост, от румънска страна се поддържаше вариант да се използват предвидените в проекта жп и автотрасета, без да се заприщва водата и за целта да се препроектира баражната стена за мост. До визираното румънско съобщение в Киев от преди един месец насам това становище не е променяно.
Дунав мост-2 е перспектива обусловена, от геополитическото положение и на България, и на Румъния, което прави "анализите" на румънския вестник "Евениментул зилей" от 27.10.1999 г. субективни, особено когато се аргументират със становището, че "икономически по-изгодни били коридорите Костанца - Букурещ - Будапеща и Истанбул - Букурещ - Будапеща и че намеренията на България за втори Дунав мост нямат никакъв шанс".
Посочените коридори обаче имат паралелно направление, с което губят геометричната права на трасетата си, особено със завиване към Истанбул, условие заскъсяване на дължината и възможността за ускоряване движението по тях. Трасето, което ще има за свой участък Дунав мост-2, е в меридианно направление, което не може да се измества, както са си позволили авторите от "Евениментул зилей". Същото е и за другата му "мотивация", че "проучване на Програмата ФАР доказало строежът на нов мост като неуместен, тъй като икономическите показатели на коридор № 8 и коридор през Дунав са слаби".
Неразбираемо е това сравнение. Коридор Nо8 има трасе от пристанище Поти в Грузия - Бургас - Дуръс в Албания на Адриатическо море. В цялата си дължина трасето на Дунав мост - 2 е от Централна Европа и от Балтика по меридиана със завършек Средиземноморието. Просто тук е изключен коментар поради несравнимост на транспортните посоки.
Доколкото се цитират проучвания на ФАР, че "строежът на нов мост на Дунав е неуместен", е невероятно с такъв резултат, защото от 1995 г. насам на три-четири пъти именно ФАР обявяваше суми, с които ще подпомогне изграждането на Дунав мост-2. Ако съществуват нови факти, за да се вземе споменатата обратна позиция, тя трябва да бъде обявена по новите си аргументи. Внимателното следене на този въпрос обаче потвърждава обратна позиция на ФАР спрямо съобщенията във вестник "Евениментул зилей". То се позовава и на заключението на арбитражната фирма "Сър Александър Гиб", за което няма съобщение, че е оспорено и отречено. Авторите от споменатия вестник в успоредно направление със становището на румънския министър Басеску, накърняват националните интереси не само на България, но още повече и на своята Румъния. Геополитическите фактори са независими от субективните стремежи за вкарване на проблема за изграждане на "Дунав мост-2" в такава неблагоприятна и за двете страни конюнктура.

Проф. д-р г.н. Марин ДЕВЕДЖИЕВ

| Към начало| Предходна страница | Към титулна страница |