Днешният град Ловеч знае своето древно начало, което започва в една от извивките на река Осъм на възлово стратегическо място.Високото скалисто плато е белязано от природата с широк поглед към околността и възможности за използване на естествената защита. В схемата на старите римски пътища на Балканите античното селище в района на съвременния град заема възлово място в зоната на пресичане на важни комуникационни връзки, свързващи Долния Дунав по суша с Черно, Бяло и Адриатическо море, с Византион (Константинопол), Азия и Източното Средиземноморие.

Жилищните квартали на средновековния град Ловеч, наследени и продължили развитието си в периода на османското владичество в зоната на живописната извивка на р. Осъм, са известни и търсени като място за творчески и социални контакти и в наши дни.
Старинният квартал "Вароша", запазил значителна част от атмосферата на средновековния и възрожденския град, е изправен отново пред проблема за грижа към опазване на урбанистичното и архитектурното наследство, за рационално използване "духът на мястото". Би могло да се иска по-деликатно вмешателство в автентичната структура, но реставрираното и съграденото е една даденост, с която сме длъжни да се съобразим.
Възниква проблемът и то все по-сериозен - как новите собственици, възстановили правата си за ползване на реставрирани къщи, да ги съхранят със свои средства за бъдното? Как да осъзнаят голямата си отговорност за опазване на културното наследство. Каква е в този сложен процес и ролята на областната власт, която също би трябвало да търси начини и средства за опазване на старинния квартал като единна селищна структура - неделима част от съвременния градски организъм. Усилията трябва да бъдат общи - навременни, целенасочени, за да се запази и малкото, което с труда и творческото умение на десетки специалисти е съхранено и реставрирано. При това градът все още крие свои тайни.
 Останките от антични и средновековни културни пластове, в къщите и дворовете на някои собственици, могат да разкрият нови данни, да обогатят историята на града и прилежащата териториална общност, да докажат силата на архитектурно-строителната и урбанистичната традиция. Важно е да се съберат на място собственици, специалисти, общественици, ловчанлии за които бъдещето на старинния квартал "Вароша" е възлов проблем, болка, грижа и отговорност; да обсъдят стойностните характеристики на съграденото и реставрираното, възможностите на фирми, частни лица и сдружения да участват в съхраняването на сградите-паметници на културата от местно и национално значение, отдавани примерно от собствениците за известен период под наем - за лично и обществено ползване, с цел възстановяване и опазване.

Ако се върнем назад във времето - края на ХIХ и началото на ХХ век и проследим някои знаци от благотворителната традиция на Ловчанската земляческа организация в София, проявяваното гражданско и етническо съзнание и единение, бихме могли да открием една от традиционните форми за събиране на финансови средства необходими за нуждите на града. Проведената през ноември 1905 г. вечеринка с благотворителна цел и подписката за ловешкото читалище, са знак за съпричастие към нуждите на община Ловеч. Събрана е значителна за времето сума. Съзнанието за общност, съпричастието към проблемите на съгражданите и нуждата за съхраняване културното ниво на града са обединявали всички. Дали тази прастара за ловчанлии традиция не може да бъде продължена по отношение съхраняване културното наследство на града в неговата архитектурна среда, най-близка до автентичната? Формите могат да бъдат различни, но целта е една - единение за опазване наследеното от вековете.
Достатъчно е да се споменат проблемите само на две от къщите- паметници на културата във "Вароша", които следва да получат обществена подкрепа - къщата на Васил Чешнето, реставрирана от Института за паметници на културата през 1971 г. и къщата на Стефан Захариев, реставрирана през 1969 г. - два уникални паметника от времето на Българското възраждане, обречени на бавно загиване; сгради за които собствениците сами не са в състояние да полагат необходимите грижи за опазването им.
Безспорно ловчанлии знаят стойностните характеристики на наслоявали се във вековете архитектурно-градоустройствени пластове на своя град, съзнават необходимостта от тяхното опазване, но дълг на специалистите, работили години наред за изследване и реставриране на този жив музей на Българското средновековие и възраждане, е да изявят в подходяща форма уникалния характер на старинния квартал "Вароша". Авторите на предлаганото проучване ще представят в хронологичен ред проблеми и хипотези за възникването и развитието на града "Президиум - Мелта - Ловча - Алтън Ловеч - Ловеч", ще изявят възможностите за ново възраждане на селището като културен, духовен и туристически център.

Докоснал се до живота на града във времето, всеки собственик ще може да бъде съпричастен на голямото, общото дело - да се осигури новия живот на старините сред съхранена архитектурна среда. Всеки камък, вграден в старинната къща, в оградния зид, открит в частния двор може да улесни и насочи изследването, да потвърди изказани хипотези, да допринесе, да "разбуди" историческата памет.

арх. Маргарита ХАРБОВА
арх. Кальо КАЛЕВ

| Към начало| Предходна страница | Към титулна страница |