Отминаващият век е съзидателен за
българската Архитектура. Следосвобожденското начало на всестранно развитие в България през ХХ-ти век придобива значителен подем.В архитектурното творчество това е подем за изграждане на градовете с голям размах в планирането им и с подчертана решителност и последователност в осъществяването на проектите в живота. Десетки години са формирани архитектурни ансамбли с площади и градини, сътворени са сгради, градски булеварди и паркове, които са символи в художествения образ на селищата и
непреходна основа за бъдещо архитектурноразвитие. Архитектурното
творчество през отминаващо столетие е съпътствано с неимоверно
многотрудности, свързани с материално благополучие или бедност, с духовен възход или нищета, с войни и политика, влияещи силно на отношението проект и реализацията му. Различни етапи на обществено-
политическо развитие в страната са оставили ярки следи в Архитектурата. Дори и сега, без историческо време, те позволяват набелязване на етапи,
които в бъдеще може би ще позволят разностранни периодизации за
архитектурното творчество в страната ни през ХХ-ти век.
В двадесетината години след Освобождението и началото на века Архитектурата е съпътствана от всестранен духовен кипеж. Реализират се
градоустройстевни намерения на градските управи по изготвени
проекти, в които участват и инициативни граждани. Създават се
градоустройствени предпоставки за развитието на градовете, в които се вплитат отреждане на терени за важните обществени сгради, за уличната мрежа и площадите, за парковете и градините, свързани в единна
система.Десетки чужди архитекти и инженери, между които и изтъкнатите
европейски майстори Румпелмайер, Грюнангер, Колар, Бенц, Майер, Бреасон,
Шванберг, руснаците Померанцев, Боголюбов, Смирнов и др., работят
за изграждането на градовете ни. Сградите и околните им
пространства, построени от тях, естествено са в духа на западноевропейската и руска архитектура, но не са чужди и влияния на българските строителни
традиции.За паркоустройството от това време българските градове
ползват "европейска помощ" с творчеството и на Даниел Неф, Йосиф
Фрай, Шевалас Лошо, Антон Новак, Холубар Леерс, Кречи и др. С
професионално майсторство от съществуващи градини и паркове и
преди Освобождението, те създават значителни творби на ландшафтната
архитектура. Между тях са Градската и Дворцовата градина,
Борисовата градина, Градината около Докторския паметник в София,
Дондуковата градина, градината "Цар Симеон" в Пловдив, Градската градина и
Морската градина във Варна, градските градини в Русе, Севлиево,
Велико Търново, Дунавската градина във Видин и др. Те са образци в
парковото изкуство у нас, а някои съпътстват и едни от най-хубавите сгради,
построени в градовете ни. Разбира се, с особен блясък в
Следосвобожденската епоха блестят архитектурните комплекси на
дворците "Врана", "Евксиноград" и "Кричим", чиито паркове си
остават и до днес недостигнати образци в ландшафтната архитектура у
нас.
След Втората световна война (след 9.IХ.1944 г.) се отбелязва
изключителен подем в градинско-парковото строителство. Този
подем създава предпоставка за разделителна линия, с която се отделя нов,
трети етап в развитието на паркоустройството в България, наречен
"социалистически".Началото се поставя с Постановление на МС N 460 от 10.VI.1952 г., относно подобряване на цялостната дейност по
озеленяване на населените места. Спирам се на този документ, който се помни
вече от малцина, защото той създава основи и педпоставки за
българскатапаркоустройствена наука. Поставят се задължения за
инвентаризиране на озеленените площи в селищата, заподобряване на
тяхното състояние, за създаване на нормативни документи за
зеленото строителство. Формират се групи за парково проектиране към
проектантските организации, като се поставя задължението всички
обществени сгради да се изграждат с проект и за озеленяване на
парцелите им. Дава се път за издаване на специализирана
литература.
Паркоустройството се включва във всички нива напроектирането и
се води основно от инженери по паркоустройство и озеленяване. Творците
вече са много, обеденине в различни проектантски институции със
специализирани групи или с участието в градоустройствени
направления.Осъществуването на приемственост, като една от
важните закономерности в развитието на градовете, дава отражение и в
развитието на паркоустройството. Миналото се преценява твърде критично и то с оглед на настоящето и бъдещето. Паркоустройството се включва като
неразделна част в художествения синтез на жизнената среда.Трудно е
да се обхванат както стотиците посторени през това време
паркоустройствени обекти, така и техните автори. За построеното се
говори не само като количество, но се отчитат и качествени
достойнства, свързани с потребностите на обществото и с висок
професионализъм.На фона на многото с пълно призанние изпъкват работите на инж. В.Атанасова - Паркът към НДК, паркоустрояването на резиденция
"Бояна"м на В.Мутафчиев - площадът с каскади в Плевен,
паркоустрояване на резиденциите "Бояна", "Сандански", "Банкя"; на
К.Каракашев - паркоустрояване на ваканционно селище "Русалка",
площад-градина в Белоградчик; Ел.Качарова - паркоустрояване на к.к.
"Албена" и др., получили наши и международни награди.Не може да се
пропусне и участието на паркостроителите при обновяването на
градските центрове във Варна - арх. Ю.Ангелова; Каварна и Разград - инж.
К.Генчев; в Плевен - инж. Кашинска; за инж. Мутафчиев - Монтана,
Кърджали и Севлиево; за инж. Пеев - Харманли; инж. Д.Петров -
Добрич и др., в Сливен, Шумен, Лом, Козлодуй и пр. Рискувам с
изреждането на имена, но трябва да отбележа и тези на инженерите
Г.Радославов, В.Кожухаров, Й.Георгиев, Тенко Дянков, Ганчо Бакалов,
В.Уруков, Д.Диловска, Ст.Москова, Т.Тончева, Д.Проданов и много
други, които с реализираните си проекти оставят трайни следи в
българското паркоустройство.След промяната от 1989 г. се очертава
четвърти етап за развитието на паркоустройството, но той сигурно
ще бъде пречислен към следващия век.Градините и парковете на този век
имат историческо развитие, което трябва да бъде ценено и
отчитано от първоначалното изграждане за всички етапи на развитие, през които се преминало до деня, в който става настояще. Настояще с достолепие и
респект, което да прехвърлим в идния век.Направеният кратък преглед за участието на паркоустройството в Архитектурата на
отминаващото столетие преплита творчество вградинско-парковото изкуство и реално развитие на градините и парковете в градовете ни. Всъщност това е една от проявите на архитектурното творчество, което има за непосредствен резултат изграждане на вид естетическа реалност, формираща
особена пространствена организация на жизнената среда - градините и
парковете.
Проф. инж. Кръстан КАРАКАШЕВ
За изключително кратък период в началото на века се формира
забележителна, дипломирана в Европа, архитектурна колегия.
Утвърждават се нови имена - на Петко Момчилов, Йордан Миланов,
Наум Торбов, Никола Лазаров, Антон Торньов, Георги Фингов, Пенчо
Койчев и др., които в творческия си път създават нова, жизнена и
демократична по своята същност архитектура. В соите проекти те
залагат нови идеи с български дух и със завършени решения на сгради и
ансамбли за повдигане националното самочувствие на освободения
българин.Творчеството от тези години е ярко изразено
Архитектурно творчество. То се изразява с градивната дейност за формиране на пространствена среда с материална структура като част от
жизнената среда. Удовлетворяват се утилитарни нужди за хората и обществото с прецизирана необходимоси детайли, характерни и съответстващи на градските ансамбли. Задоволяват се духовно-естетически и
идеологически потребности. В страната ни се създава вече Архитектура, която
художествено отразява и твори действителността на града, като се
вплитат и градоустройство и паркоустройство, и благоустройство.
Характерни в творчеството са сътворениет паркове - Морската
градина в Бургас, историческите градини в Плевен, градините в Шумен, Стара
Загора. Те са дело на дипломирани специалисти в Европа като Георги
Духтев, Гюлеметов, Шипаров, Нестеров и др. и в сътрудничество с
архитекти.До началото на Първата световна война, в резултат на
всеобщ подем, много български градове добиват невероятен облик с много
достойнства и противоречия. За това допринася и значителният брой
изградени градини и паркове, както и "модата" за озеленяване на
улиците. Като архитектурно творчество повечето от тези градини
и паркове носят своеобразен художествен образ и собствена социална и
природна характеристика. Те са резултат на творчески процес с
разкрити закономерности и особености и съдържат единство на
композиционнитерешения от техническо и биологическо естество. Много от тези паркове са вече столетници, но са запазили достолепие и хубост и са гордост за градинско-парковото ни изкуство.Трудните години след войните на
Балканите и Европа задържат нормалното развитие на градовете
ни.
Последици от стихийното и безплановото им изграждане нарушават и
законови положения, и създадени традиции. В никой град от страната
ни не са извършени и паркоустройствени работи, но е опазено, доколкото
е било възможно, създаденото от първите Следосвобожденски
десетилетия.През 1921 г. инженерно-архитектурните кадри в
България надигат глас за ново градоустройствено планиране. Настъпват
отново години на строителен подем с всеобщо развитие на градовете, което
продължава до началото на Втората световна война.Подемът
обхваща и градинско-парковото строителство, което вече е силно повлияно и
зависимо от градоустройството. Разширяват се общоградските
паркове, строят се много нови градини и скверове. Изграждането им е дело на
българи, завършили в чужбина или школували при Неф, Фрай, Новак.
Със значителни творчески приноси са Георги Духтев, Иван Стойчев,
Георги Николов, Христо Данов, Гюлеметов, Делчо Сугарев,
Александър Гинев, Георги Петров, Хаджиангелов, Бегов и др. Позициите на Любен Тонев за "зелена система" се поддържат и от други архитекти-
градостроители.Много от градините и парковете на градовете ни са
от времето на 20-те и 30-те години на века. Те формират втори етап на
творчество с градоустройствена обвързаност в развитието на
ландшафтната архитектура у нас.През 1921 г. Варна е обявена за
курортен град и това дава особен подем на паркоустройството не
само там, а и в страната. Приморският парк се разширява, изграждат се
Ботевата и други градини, паркоустроява се теренът около
новопостроените морски бани в 1926 г. По-късно започва
изграждането на големите паркове "Аспарухов вал" и "Владислав Варненчик" и др. В 1934 г. към общината се създава служба "Цветни градини". През
тридесетте години в София се подобряват съществуващите градини
и се построяват много нови скверове. Те са създадени от Архитектурно-
градоустройствената дирекция при Столичната община. От това
време са градините пред Военния клуб, при Майчин дом, на пл. "Възраждане",
при площада около Народното събрание, около църквата "Св.
Седмочисленици", при Централната баня, несъществуващата вече
градина около Централна гара и редица други. Изградени са и нови озеленени
площи в местността "Три кладенеца", в кв. "Иван Вазов", кв. "Буката",
кв. "Надежда" и др.Развитието на градинско-парковото творчество се
отбелязва и в редица други градове - Русе, Стара Загора, Ямбол,
Плевен, Бургас и много в средните и малки градове. Същественото в подема
на паркоустройството е това, че то е в резултат на благоустройствена
общинска и държавна политика.В парковите композиции от втория
етап на паркоустройственото творчество все още има влияние от
европейското парково изкуство и подражание на класическите паркове, но се появява и стремеж към изграждане на творческо кредо, стремеж към нови
композиции. Твърди се, че през тези години градинското и парковото
ни изкуство е достигнало върхови точки в Морската градина на Варна,
на Бургас, в борисовата градина в София, в градините на Русе, Шумен,
Видин, Пловдив и пр. Този върхов етап е малко проучен от една
страна затова, че силното в парковите композиции е било растителното
участие, което е преходно, и от друга, че годините са го променили
невъзвратимо. За съжаление повечето от тези градини са претърпели и редица
реконструкции, а някои дори са изчезнали.
Към наскоро създадената възможност за висше образование в
Селскостопанската академия - Лесотехнически факултет по Зелено
градско строителство, се прибавя и специален техникум в Пловдив.За
това начало трябва да се отбележта с признателност имената на
проф. Л.Тонев, проф. Б.Захариев, доц. арх. Д.Сугарев, инж. Г.Василев, инж.
Вл.Манолов, инж. Ив.Клисаров, Гена Папазова, д-р Д.Бакалов и др.Постановлението дава невероятен тласък за тотално разгръщане
на паркоустройствените дейности в проектирането, новите реализации
и поддържането. Трудно биха могли да се изброят, а невъзможно е да се
посочат с цифри, новите озеленени площи в селищата. Със
социалистическото обновяване на градовете като "насъщна
необходимост за новия обществен живот" се създава стремеж за нова
пространствена среда, за нов материален и духовен живот, в който значителна роля се предоставя на паркоустройствените терени.Като важни, характерни
и занчителни обекти, създадени през този период, могат да се
отбележат: в София - Паркът на Съветската армия, парк "Вл. Заимов", парк "Гео
Милев", Западен парк, Южен парк, Северен парк; в Русе - Младежки
парк; в Димитровград - Парк за отдих и култура и парк "Пеню Пенев",
Хълмът на Освободителите и Младежки хълм в Пловдив; "Кайлъка",
парк "Лавров" в Плевен; в Хасково започва "Кенана" и "Ямача" и много
други. Освен новосъздадените паркове, силно ес провежда
тенденцията за реконструкции. Много от големите и стари паркове се преустройват в ПКО (Парк за култура и отдих), като в повечето случаи значително се разширява територията им и обогатява съдържанието им, дори и с несвойствени за парк обекти. По подобие на "постиженията в Съветския
съюз" в озеленяването се поемат инициативи за преустройство в
ПКО: парк "Аязмото" (става ПКО "Ленин"), на Приморските паркове в
Бургас и Варна, на "Кьошковете" в Шумен и редица по-нови, като
"Кайлъка", Младежки парк "Света гора" във В.Търново и др. "Модата"
обхваща и парковете на редица градове и промяната налага незачитане
на миналото с тенденции за заличаване на всичко "буржоазно" и останало
от капитализма. По формулата "национално по форма и социалистическо
по съдържание" и в стил "исторически монументализъм с
украшателство" се създават еднообразни и повтарящи се осови и геометрични
композиционни схеми. Значителна част от тях оставят трайна следа в българските градини и паркове за дълги години, част от които времето утвърди. В първоначалните години на подема на градинско-парковото
строителството проектирането е поето от млади архитекти, насочени към тази дейност от проф. Сугарев и проф. Тонев, от проф. Стойчев и проф. Горанов от Варненската политехника. С известност за голямо творчество са
проектантите от "Софпроект" - архитектите Неделчо Радославов,
Иван Бояджиев, Магда Карлова, Иван Тагарев, Рашко Робев, Стою Добрев и
дендролозите инженер-лесовъди Джуров и Корчев; от Варна -
архитектите Калков, Сл.Атанасов, К.Христов, Б.Маркова, Ф.Гинев;
от "Главпроект" - парковото проектиране, водено от арх. Ст.
Коджаманов и арх. Нейков, арх. Авджиева, Жеко Жеков, с дендролози инж.
Коюмджиев и инж. Клисаров; от Бургас - арх. Гюлемезов, арх. Рафайян и др.В
средите на тези творци от 1956 г. започват да навлизат и току що
завършващи възпитаници на ВЛТИ - инженери по паркоустройство.
Лозан Минев, Валери Мачугански, Нинко Христов, Георги Узунов,
Борис Георгиев, Цветан Иванов, Мария Ковачева, Йорданка Величкова,
Надежда Бойчинова, Петър Ковачев, Кръстан Каракашев, Дико Диков, Иван Стрелков, Вера Пенчева, Лиляна Таринска и др., отрано се
насочват към проектиране. Те бързо преодоляват дендроложкия и творят
самостоятелно и цялостно проектите си. С тяхното навлизане в
многообразното парково творчество се проявява стремеж към
промяна,към разчупване на геометричните композиции в симетрия, към
изчистване и опростяване на детайлите и премахване на еклектичните
елементи.
Търсят се насоки за пълно обновяване на социалните паркови функции
като пространствена среда в градовете.От това време, в което
паркоустройството е силно обвързано с градоустройството, са
характерни реализации на отделни части от Парковете за отдих и култура, на
паркоустрояване на училища, детски градини, жилищни комплекси и
др. В по-късни години в развитието на архитектурното творчество се
очертават няколко водещи теми. Парковото и градинско строителство се
изявяват в устройството на курортните комплекси по Черноморското
крайбрежие, в решенията за градските центрове и площадни пространства,в
многобройните проектирани пешеходни зони, в паркоустрояването на
терените на представителни обществени сгради и резиденции.
Този вид творчество до голяма степен оправдава смисъла за комплексност
с всички останали видове архитектурна дейност и поставя днес актуални по своето значение проблеми - за цената на природата и красотата, за
ролята на екологическите въздействия и живота на харота.И дали в новия
век това архитектурно творчестов ще се приеме като ландшафтна
архитектура - название, появило се в 1860 г. от големия американски
архитект Фредерик лоу Олмстед и днес световно прието, или ще го
наричат по български паркоустройство или озеленяване - следа от
съветското влияние, то интензивно ще се развива като част от
Архитектурата, както в посоки с участие при архитектура,
градоустройството и териториалното устройство, така и в
посоките на видовете пространствени среди.Това творчество ще носи
архитектурната естетика със спецификата на художествения образ, ще има структурата и психологията за екологическа утилитарност и ще създава силно въздействие за възприемане на жизнената среда и през идните
векове.