Известно е, че центровете на столиците са витрина на нацията. Е, София няма Храдчани като в Прага, няма Лувъра и Елисейските полета, няма парковете в центъра на Вашингтон. За съжаление, няма даже атмосферата на центъра на Белград или пък на Пловдив. И все пак преди сто, преди осемдесет преди шестдесет години центърът на София - Дворецът, ул. "Царя", ул. "Търговска", ул. "Леге", бул. "Дондуков" са били един цялостен, хомогенен ансамбъл, достатъчно представителен и в същото време достатъчно уютен, за да привлича софиянци и да впечатлява гостите от провинцията, Европа и света.

За да се оправдаят все по-ширещите в центъра шарения, безвкусица и безстилие, доскоро бе на мода да ругаят Мавзолея и сградите около Ларгото: бившите ЦУМ - Министерство на електрификацията (сега Министерски съвет), Партиен дом (понастоящем заета от Народното събрание), Гранд хотел "Балкан" (приватизиран като "Шератон") - Министерство на строежите и архитектурата (днес Президентство). Мавзолея бе взривен, но все още не е ясно какво ще стане на това място. Що се отнася до Ларгото, то по-скоро шанс за София е че то бе изградено достатъчно цялостно. Макар и в неприемлив за някои критици стил, то остава визитна картичка на една немаловажна глава от нашата история. Всъщност ценността на една стилистическа ориентация е главно в адекватността й на съответния обществен период с всичките му плюсове и минуси. В този смисъл ансамбълът на Ларгото е достатъчно уникален и ценен - той илюстрира и парадната монументалност, и студенината, и силно изразения централизъм, и така ценените от тоталитаризма еднородност, еднообразие, едноплановост в обществото, пренесени в архитектурата и урбанизма.

А какво дава на центъра съвременният период - последните десет години? Може би най-ясно това личи в промените, направени в самия този ансамбъл - например новия вход на Президентството, който буквално осакати симетричната аркова композиция, водеща към археологическия комплекс "Св. Георги". На отсрещната страна достъпният преди двор на Министерския съвет (там имаше и кинозала) сега е заграден. Партерите на двете сгради - на "Дондуков" 1 и 2, станаха още по-затворени и недостъпни. Тротуарите на двете сгради са превърнати в паркинги. Ротондата "Св. Георги" бе превърната от музей в действаща черква, обслужвана от алтернативния Синод. Силуетът и въздействието на самата ротонда са нарушени от грозната нова защитна козирка. На входа на църквицата "Св. Петка" се мъдрят различни по изпълнение и с почти еднакво съдържание надписи. На шпила на бившия Партиен дом, в буквалния смисъл на думата, е набучено знаме. Пред новия вход на президентството стоят същите бутафорни, сякаш картонени, кабинки на гвардейците. И навсякъде зеят празните места на избитите или свалени петолъчки, сърпове и чукове. В съседство уникалната, емблематична и исторически безценна сграда на бившия Княжевски дворец е оставена да се поддържа и ремонтира почти изцяло с дарения. Общото впечатление е, че сякаш центърът на града е завладян от друга нация, която гледа максимално да използва, но не и наистина да обогати завареното.
Това излъчване не е само тук. Обемите на новите банки и бизнесцентрове около Градската градина надхвърлят многократно не само преди съществувалите обеми, но и цялостната исторически развила се рамка на Градската градина и Двореца.
Не да се постигне диалог с наследеното, а да се постигне максимална икономическа изгода от застроеното - това е, за което говори новото. Всякакви приказки за правото на модерен изказ тук са блъф - компютърните перспективи служат само да ви накарат да повярвате в заблудата, те ви пренасят в една илюзорна, захаросана реалност. За- вършва се и още един нов бизнес-център на знаковия "ъгъл" срещу "Булбанк" и ЦУМ и още от сега се вижда, че той също е чужд на тези монументални сгради. Трябва да посоча, че това място има много голяма обозримост и за архитектурното му решение преди време се провеждаха и конкурси, и дискусии. Точно тук би могло, а и трябваше да се потърси един ъглов силуетен акцент. А сега построената, макар и лъскава нова сграда, оформена със стъкло и метал, се губи до съседните по-стари сгради, които, макар и оформени с проста мазилка, са някак си по-пластични, по-градски, по-истински.
Един от малкото съзнателни опити да се обогати образът на центъра бе изграденият монумент - т. нар. "нов символ" на София. Така и не стана ясно какво още, освен "готина кака", представлява фигурата - това съвсем естествено подсича символните устремления и на авторите, и на инициаторите. Наистина на снимка, особено компютърно обогатена, статуята изглежда добре. Но нали не можем да я гледаме само с телеобектив? Често пъти минавам край нея - уви, не съм видял някой да спре и да я разгледа. Камо ли да се снима с нея - това е почти невъзможно! Явно и темата, и мястото, и композицията на монумента заслужаваха погрижлива преценка. В проведения преди години конкурс за тази част от центъра по-вечето колеги се опитваха да подобрят обстановката около монумента. Но "пришиването на балтона" към това уникално "копче" се оказа нелека задача и явно още дълго ще бъде изпита-ние за специалистите.
Очаквам реакцията на евентуалния читател - ами нали точно това, за което критикувате, е работа на вас - архитектите! Разбира се, не изключвам ролята на архитектите и урбанистите. И все пак главното в случая са политиците. И при най-голямо желание без тяхното участие архитектът не може да направи друго - освен предизвикателството на вре-менно монтираното "Обиталище" на Павел Койчев и арх. Бойко Кадинов или на изложбата от архитектурни идеи, каквато аз самият организирах преди две години. Но за да се стигне до реалност, в случая трябва обща политическа нагласа, инвестиране, програма, възлагане, пари, обществена информираност и подкрепа.
Докато всичко това сега липсва - и най-ценните архитектурни и урбанистични идеи ще останат да съществуват само във виртуалната реалност.

Всъщност за какво говори всичко това? Най-вече за това, че …съвремнното ни общество - в лицето на управляващите, от президента през Столична община до кмета на Район "Сердика", не се интересува от архитектурните стойности, не желае дамисли за трайно присъствие - чрез архитектурата в живота на града, а може би и на нацията? Този политически елит мисли само за ежедневието. Неговата архитектурна грижа стига само, както и на повечето "граждани от селата" до праага на собственото им жилище най-много до павильоните и бараките. Командирът Костов си преустрои кабинетите, бат,Петьо - Президентството, г-н Соколов - част от бившия Партиен дом. Софиянски направи подлеза. Но четирите заедно правят едно от най-неуютните, неудобни и чужди на съвремието места в центъра на София, където хората притичват между колите, главните входове са затворени и се влиза отстрани, а полицаите мрачно те огреждат. Човек би казал, че това е сценографски създадена атмосфера! Уви това е реалност! Реалност, която илюстрира тезите, че градът е нещо повече от отделни архитектурни единици, а архитектурата иска още нещо, освен чисто утилитарен подход. Центърът на София - витрината на нашта родина в преход, всъщност говори, че преходът все още предстои. Преходът към по-голям размах в начинанията, по-висока обща, а значи и архитектурна култура в реализациите, по-висока отговорност пред бъдещите поколения.

Р.S. Имах голямото желание да припиша тази статия на някоя русокоса студентка по архитектура или поне на борбен млад колега, специализирал в Англия. Със сигурност тогава тези редове биха привлекли повече внимание! Но уви не познавам такива млади кадри, може би защото шансът за успех и обществено признание чрез архитектурата и урбанизма е наистина минимален. И те търсят бъдещето си в друго, по-ефективно поприще ...

д-р арх. Тодор БУЛЕВ

| Към начало| Предходна страница | Към титулна страница |