Разработването на проблемите, свързани с усвояването,
устройството и използването на подземните пространства в София
и Столичната община, е възложено на проектантски колектив с
ръководител проф. д-р арх. Стефчо Димитров - преподавател в
катедра "Градоустройство" на Архитектурния факултет на
Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. Той е
автор на книгите "Подземна урбанизирана среда" (1984), "Съвременни
градоустройствени разработки"(1996) и "Акценти в регионалното
планиране"(2000).
Усвояването, устройството и използването на подземните
пространства е алтернатива в бъдещото устойчиво развитие на
София като европейски град, компактен и икономичен за своите
граждани, екологически съвършен, с висок стандарт за живеене,
атрактивен за наши и чужди инвестиции, убеден е проф. д-р арх.
Димитров. Тя налага оптимално изграждане на многофункционални
подземни комплекси и системи в централните части на града и
дисперсни подземни обекти в неговата периферия. Затова
структурата на подземната урбанизирана среда в София може да се
определи като интегрирано единство и взаимодействие на точкови
(ядрови) и линейни (зонални) обекти и съоръжения.
Проф. д-р арх. Стефчо Димитров
В структурата на подземната урбанизирана среда като основни
направления се включват Софийският метрополитен с неговите
метростанции, подземните инженерни мрежи и колектори,
археологическото наследство, плитките и дълбоките тунели за гумен
и релсов транспорт, подземните паркинги-гаражи, моно- и
многофункционалните подлези, подземните и подземно-надземните
многофункционални комплекси, продължава проф. д-р арх. Димитров.
На практика необходимостта от усвояване и използване на
подземните пространства засяга целия град, но най-належащите
нужди са в централното градско ядро, вторичните градски центрове и
основните съсредоточия на подземната линейно-ядрова структура в
контакта й със зоните за обитаване, труд и отдих. Във вертикално
отношение ръководения от проф. д-р арх. Димитров колектив зонира
и резервира подземната урбанизирана среда за следните функции:
- на ниво 0 до -4 -6 метра - за подлезии, паркинги, подпаважен трамвай,
плитки транспортни тунели, обекти на услугите и обслужването,
самодвижещи се пешеходни ленти, плитък инженерен колектор,
- на ниво -4 до -11,5 метра - за същитее функции и първи
метродиаметър,
- на ниво -11,5 до -19 метра - за размиинаване на втори метродиаметър,
метростанция, дълбок проходим колектор, дълбок транспортен
тунел,
- на ниво -19 до -26,5 метра - за размиинаване на трети
метродиаметър, метростанция, дълбок магистрален колектор,
автоматизиран паркинг-гараж.
В хоризонтално отношение подземната урбанизирана среда следва в
основни линии надземното функционално зониране. В най-близка
перспектива колективът на проф. д-р арх. Димитров предвижда
реализацията на:
- втората част от първи метродиаметър ГГлавен градски център -
летище София през жк "Младост" и жк "Дружба" и на втори
метродиаметър НДК - Централна гара за периода 2007-2015 година,
както и изграждане на част от трети метродиаметър или
подпаважен трамвай, обвързващ първите два метродиаметъра и
широкорелсовите трамваи за Княжево и Гара Искър в участъка
между площад "Руски паметник" - бул. Патриарх Евтимий" - бул.
"Васил Левски" за периода 2007-2012 година,
- проектиране и строеж на транспортни ттунели под ул. "Раковски"
между кръстовищата с бул. "Цар Освободител" и бул. "Дондуков" - до
2004 година, под бул."Цар Освободител" от СУ "Климент Охридски" до
Министерския съвет - до 2007 година, под кръстовището "Орлов
мост" - до 2005 година,
- изграждане на подземни многофункционаални подлези за най-
натоварените кръстовища в централното ядро на София и за някои
от най-натоварените главни артерии на жилищните комплекси
"Младост", "Люлин", "Дружба", "Надежда" и други, както и
многовариантно проучване за създаване на подземна търговска улица
от Съдебната палата до бул. "Патриарх Евтимий".