УСТАВ

на Камарата на архитектите в България

Приет на Учредителното събрание, състояло се на 19 и 20 септември 2003 г. в град София, изменен и допълнен от Общото събрание на 3 април 2004 г.

Глава първа

Общи положения

Чл.1.(1) "Камарата на архитектите в България" се учредява по Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.

(2) "Камарата на архитектите в България" е наследник, продължител и правоприемник на "Българската инженерно-архитектна камара" (БИАК), учредена с Наредба-закон от 1937 г, и на "Камарата на архитектите в България", учредена през 1991 г в изпълнение на Решение на Осмия извънреден конгрес на Съюза на архитектите в България и пререгистрирана по Закона за юридическите лица с нестопанска цел през 2001 г.

Чл.2.(1) "Камарата на архитектите в България" е професионална организация на архитектите, извършващи проектантска дейност.

(2)Наименованието на професионалната организация на архитектите е "КАМАРА НА АРХИТЕКТИТЕ В БЪЛГАРИЯ", което се изписва съкратено КАБ.

(3) Седалището на "КАМАРА НА АРХИТЕКТИТЕ В БЪЛГАРИЯ" е в София.

(4) Наименованието, седалището и адресът на управление се посочват на български и английски език във всички официални документи и издания на Камарата на архитектите в България.

(5) Камарата на архитектите в България е юридическо лице с нестопанска цел и има кръгъл печат с графичен знак и надпис "Камара на архитектите в България". Всяко нейно подразделение има аналогичен кръгъл печат с допълнителен поясняващ текст .

Глава втора

ЦЕЛИ и функции

Чл.3. Главна цел на Камарата на архитектите в България е да регламентира дейността на архитектите- проектанти и да гарантира свободния избор на проектант в условията на лоялна конкуренция.

Чл.4. Камарата на архитектите в България има следните цели:

1. да защитава високия обществен престиж на архитекта-проектант;

2. да представлява своите членове и да защитава професионалните им права и интереси в съответствие с интересите на обществото;

3. да регламентира принципите за професионалната дейност в архитектурното проектиране при условия на определената професионална етика;

4. да не допуска монополизъм, нелоялна конкуренция и неравноправно положение при избора на проектант;

5. да защитава интелектуалната собственост и авторските права на архитекта;

6. да поддържа високо ниво на квалификация на своите членове и съответстващо качество на проектантските и консултантски услуги;

Чл.5. В съответствие с предназначението и целите си Камарата на архитектите в България има следните основни функции:

1. признава и отнема проектантска правоспособност в архитектурното проектиране;

2. контролира спазването на изискванията за необходима проектантска правоспособност;

3. участва като съвещателен орган на държавните и общински власти по въпросите на архитектурата и териториалното устройство;

4. определя компетентни експерти, журьори и консултанти в областта на архитектурната и устройствената дейност;

5. спомага за извънсъдебно разрешаване на спорове между членовете си и между тях и трети лица. Подпомага членовете си при съдебни спорове;

6. работи съвместно със Съюза на архитектите в България за творческото и професионално развитие на своите членове и издигане социалния статус на архитекта;

7. осъществява сътрудничество с висшите училища за подготовка на архитекти;

8. осъществява сътрудничество със сродни професионални организации на международно равнище за реципрочно признаване на правоспособността на архитектите;

9. съдейства за провеждане на стажа на проектантите с ограничена проектантска правоспособност;

10. утвърждава правила за добра проектантска практика, които да съответстват на утвърдени международни норми;

11. участва в регламентирането на конкурсната дейност.

Чл.6. Камарата на архитектите в България реализира своите цели и функции като:

1. съставя и поддържа Регистър на действащите архитекти с пълна проектантска правоспособност, който обнародва ежегодно в Държавен вестник;

2. съставя и поддържа Списък на действащите архитекти с ограничена проектантска правоспособност;

3. съставя и поддържа Общ списък на членовете на Камарата на архитектите в България с текуща информация за състоянието на правоспособността на всеки свой член във всеки момент, както и за начините на упражняване на професията, творческите му изяви и професионалните му качества;

4. съставя образци на примерни договори и поддържа Регистър на сключените договори от членовете й;

5. съставя, актуализира и обнародва в "Държавен вестник" Наредба за минимални цени за архитектурно проектиране и контролира спазването и;

6. съставя Кодекс за професионална етика и контролира спазването му;

7. издава информационен бюлетин;

8. съставя разпоредби и правилници, които да регламентират дейността й;

9. води публичен регистър на лицата по чл.8, ал.1 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране;

10. изработва предложения до органи, имащи право на законодателна инициатива.

Глава трета

Членство, права и задължения

Чл.7.(1) Членството в Камарата на архитектите в България е задължително за всички архитекти, упражняващи проектантска дейност.

(2) Всеки архитект, за да упражнява проектантска дейност, е длъжен да се регистрира в Камарата на архитектите в България и да получи проектантска правоспособност по условията на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.

(3) За архитекти, които не упражняват проектантска дейност, членството в Камарата на архитектите в България е доброволно.

Чл.8. Член на Камарата на архитектите в България може да бъде:

1. всеки български гражданин, притежаващ диплома за висше образование със специалност "архитектура", издадена от акредитирано висше училище;

2. всеки чужд гражданин, притежаващ диплома за архитект с образователно-квалификационна степен "магистър", отговаряща на изискванията на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, Закона за устройство на територията и Закона за висшето образование, при условия на взаимност със съответната държава.

Чл.9. Членството в Камарата на архитектите в България възниква с вписването на архитекта в Общия списък на членовете.

Чл.10. Членовете на Камарата на архитектите в България имат право:

1. да избират, да бъдат избирани и да участват в дейността на органите за управление на Камарата в периодите, когато не попадат под ограниченията на чл. 21, ал. 2 и 4 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.

2. да оспорват и да обжалват решенията на управителните органи на Камарата на архитектите в България.

3. да внасят в Управителния съвет предложения, препоръки и жалби, касаещи дейността на Камарата на архитектите в България.

4. да получават безплатни юридически консултации за авторски права или по договори за проектиране;

Чл.11. Членовете на Камарата на архитектите в България нямат право:

1. да договарят и извършват проектиране над границата на проектантската си правоспособност;

2. да нарушават Наредбата за минимални цени в проектирането;

3. да нарушават Кодекса за професионална етика;

4. да подписват чужд проект;

5. да допускат нелоялна конкуренция, монополизъм и нарушаване на авторските права на друг архитект;

6. да съгласуват и одобряват инвестиционен проект или устройствен план, който не е подписан от проектант с необходимата проектантска правоспособност;

7. да съвместяват дейността на проектант с пълна проектантска правоспособност с дейността на строител, на строителен предприемач или на административен служител.

8. да работят по договори не регистрирани в Камарата на архитектите в България;

9. да работят при конфликт на интереси, включително на свързани лица по § 1 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон за определените под ограничения занятия и длъжности според този Устав, Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, Закона за устройство на територията или според принципите на професионалната етика и лоялната конкуренция.

Чл.12. Членовете на Камарата на архитектите в България са задължени:

1. да съдействат за постигането на целите на Камарата на архитектите в България, посочени в Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и в този Устав;

2. да спазват Устава на Камарата на архитектите в България и да изпълняват решенията на Общото събрание и на Управителния съвет на Камарата на архитектите в България;

3. да внасят при постъпването си встъпителна вноска и редовно да изплащат дължимите вноски в размера и сроковете, определени от органите за управление на Камарата на архитектите в България;

4. да регистрират договорите за проектиране по утвърден от Управителния съвет на Камарата на архитектите в България образец;

5. да уведомяват Камарата на архитектите в България за настъпили промени в обстоятелствата, свързани с проектантската им правоспособност.

Чл.13.(1) Членството в Камарата на архитектите в България се прекратява в следните случаи:

1. по лично искане, заявено писмено до съответния орган на Камарата на архитектите в България;

2. при неплащане на годишната вноска в установения срок;

3. при прекратяване дейността на Камарата на архитектите в България;

4. при смърт.

(2) При прекратяване на членството Камарата на архитектите в България не дължи връщане на каквито и да било имуществени вноски.

(3) Лицата с прекратено членство нямат право на дял от имуществото в случай на ликвидация на Камарата на архитектите в България.

Глава четвърта

ПРОЕКТАНТСКА ПРАВОСПОСОБНОСТ

и УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРОФЕСИЯТА

Чл.14. професионалната дейност на архитекта- проектант обхваща:

1. консултантски и експертни дейности;

2. прединвестиционни и предпроектни проучвания;

3. устройствено планиране;

4. инвестиционно проектиране;

5. авторски надзор и надзор върху строителното изпълнение;

6. подготовка на тръжни книжа;

7. управление на проекти.

Чл.15. Проектантската правоспособност може да бъде ограничена (ОПП) или пълна (ППП).

Чл.16.(1) Ограничената проектантска правоспособност дава право за:

1. договаряне и проектиране на обекти от пета категория съгласно чл. 137 и обекти съгласно чл.54 ал.1 и 4 от Закона за устройство на територията;

2. участие в проектирането на сгради над границите по т. 1 и на устройствени схеми и планове - под ръководството и отговорността на архитект с пълна проектантска правоспособност.

(2) Ограничената проектантска правоспособност се признава на архитект, който отговаря на следните условия:

1. има завършено висше образование по специалност "Архитектура" с образователно-квалификационна степен "магистър" ;

2. не е осъден за умишлено престъпление от общ характер.

(3) За архитект, назначен в държавна или общинска администрация, ограничената проектантска правоспособност е валидна само извън териториалния й обхват, а за архитект, назначен в районна администрация в голям град - извън територията на съответната голяма община.

(4) Ограничената проектантска правоспособност възниква след вписването на архитекта в Списъка на архитектите с ограничена проектантска правоспособност по чл.6.

(5) За вписване в Списъка на архитектите с ограничена проектантска правоспособност лицето подава заявление до Областната колегия по местоживеене по образец, утвърден от Управителния съвет на Камарата на архитектите в България, придружено от:

1. копие от документ за самоличност, съдържащо данни за ЕГН и постоянен адрес;

2. копие от документ за завършено висше образование по специалност "Архитектура" с образователно-квалификационна степен "магистър";

3. декларация, че работи или че не работи в държавна или общинска администрация;

4. свидетелство за съдимост.

Чл.17.(1) Пълната проектантска правоспособност дава право за упражняване на всички дейности в обхвата на чл.14.

(2) Пълна проектантска правоспособност се признава на архитект, който отговаря на следните условия:

2. има стаж по специалността не по-малко от 18 месеца по условията на чл. 16, ал. 1, т. 2 или не по-малко от 3 години по условията на чл. 16, ал. 1, т. 1;

3. не работи в държавна или общинска администрация по основен трудов договор;

4. не е собственик или служител във фирма с предмет на дейност "строителство", "строително предприемачество" или "търговия с недвижими имоти";

5. не е осъден за умишлено престъпление от общ характер.

(3) Пълна проектантска правоспособност придобива всеки архитект от момента на вписването му в Регистъра на действащите архитекти с пълна проектантска правоспособност по чл.6.

(4) За вписване в Регистъра на действащите архитекти с пълна проектантска правоспособност архитектът подава заявление до Областната колегия по местоживеене по образец, утвърден от Управителния съвет на Камарата на архитектите в България, придружено от:

1. копие от документ за самоличност;

2. копие от документ за завършено висше образование по специалност "Архитектура";

3. доказателства за стаж по специалността по условията на ал. 2, т. 2 от този член;

4. свидетелство за съдимост;

5. декларация, че лицето не попада под ограниченията на ал. 2, т. 3 и 4 от този член;

6. декларация за начините на упражняване на професията;

Чл.18.(1) Управителният съвет на Областната колегия се произнася с решение за признаване на ограничена проектантска правоспособност, съответно на пълна проектантска правоспособност, или за отказ от признаването й, в едномесечен срок от внасянето на заявлението и необходимите приложения към него.

(2) Управителния съвет на Областната колегия предоставя решението за признаване заедно с материалите към него на Комисията по регистъра към Управителния съвет на Камарата на архитектите в България.

(3) Комисията по регистъра вписва името на архитекта в Общия списък на членовете и в Списъка на архитектите с ограничена проектантска правоспособност, съответно в Регистъра на действащите архитекти с пълна проектантска правоспособност, след решение на ус на каб. Срокът за вписване или отказ е един месец от предоставянето на материалите от Областната колегия.

(4) След вписването в Регистъра на действащите архитекти с пълна проектантска правоспособност, Управителния съвет на Камарата на архитектите в България издава удостоверение за пълна проектантска правоспособност, съответно за ограничена проектантска правоспособност след вписване в Списъка на архитектите с ограничена проектантска правоспособност.

Чл.19.(1) Пълната проектантска правоспособност отпада в следните случаи:

1. с отпадане на някое от условията, послужили за признаването й;

2. при прекратено членство в Камарата - за определения срок.

(2) със заемането на административна длъжност архитектът губи всякаква проектантска правоспособност за териториалния обхват на администрацията, в която работи и си запазва ограничена проектантска правоспособност извън нея. Със заемането на длъжността "Главен архитект" на непълно работно време в общ размер до два дни седмично включително, когато в общината няма друг архитект, архитектът си запазва пълна проектантска правоспособност за останалата територия на страната, както и произтичащите от нея пълни организационни права в Камарата на архитектите в България. Това се отразява в Регистъра на действащите архитекти с пълна проектантска правоспособност и в Списъка на архитектите с ОПП.

(3) В случаите по ал. 1, т. 1 архитектът се изключва от Регистъра на действащите архитекти с пълна проектантска правоспособност и се включва в Списъка на архитектите с ограничена проектантска правоспособност.

(4) Започнати проекти по регистрирани договори, сключени при условия на валидна пълна проектантска правоспособност, могат да бъдат довършени след отпадането й.

Чл.20.(1) Пълната проектантска правоспособност се възстановява след отпадането на всички основания за отнемането й по решение на Управителния съвет на Областната колегия, взето въз основа на декларация от архитекта. Срокът за произнасяне на Управителния съвет на Областната колегия е един месец. Липсата на решение в този срок се счита за мълчаливо съгласие.

(2) Срокът за вписване на промяната по ал. 1 в Регистъра на действащите архитекти с пълна проектантска правоспособност е един месец след уведомяването на Комисията по регистъра.

Чл.21.(1) Чужд гражданин, което по закон има призната пълна проектантска правоспособност, може да упражнява проектантска дейност на територията на Република България само съвместно с български архитект с пълна проектантска правоспособност. Отговорността по спазването на нормативната уредба се носи от българският архитект.

(2) Чужд гражданин, който ще извършва проектантска дейност на територията на Република България, подлежи на вписване в регистрите на Камарата на архитектите в България. За вписването му в регистър, чуждият гражданин трябва да удостовери:

1. че е вписан в регистъра на архитектите от съответната държава, като член на архитектурна камара или друга призната организация на архитектите, даваща правоспособност за упражняване на архитектурната професия в тази държава;

2. че не е лишен от правото да упражнява професията архитект в съответната държава;

(3) Вписването на чуждия гражданин в регистър на Камарата на архитектите в България става по общия ред за приемане на нови членове, с което се придобиват правата и задълженията на редовен член на Камарата на архитектите в България.

(4) Диплома по архитектура, придобита в чужбина, трябва да бъде легализирана според изискванията на Министерство на образованието и науката на Република България.

Чл.22.(1) Отказите на Управителния съвет на Областната колегия от признаване или възстановяване на проектантска правоспособност и отказите на Комисията по регистъра от вписване на обстоятелствата по правоспособността подлежат на обжалване пред Комисията по професионална етика. Липсата на произнасяне на Комисията по професионална етика в двумесечен срок се счита за мълчалив отказ.

(2) Потвърдените от Комисията по професионална етика откази от признаване или възстановяване на проектантска правоспособност подлежат на обжалване пред Управителния съвет на Камарата на архитектите в България.

(3) Потвърдените от Управителния съвет на Камарата на архитектите в България откази подлежат на обжалване пред Софийски градски съд по реда на Закона за административното производство.

(4) Последващо кандидатстване за ограничена проектантска правоспособност или за пълна проектантска правоспособност се допуска не по-рано от три месеца след последния потвърден или необжалван отказ.

Глава пета

ОРГАНИ И УПРАВЛЕНИЕ

Раздел I

Структура

Чл.23.(1) Камарата на архитектите в България е единна организация на територията на Република България.

(2) Камарата има териториални подразделения, сформирани по ред и условия, регламентирани в Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и този Устав.

Чл.24.(1) Органи на управление на Камарата на архитектите в България на национално равнище са: Общо събрание и Управителен съвет.

(2) Право на участие в органите за управление на Камарата на архитектите в България имат само членовете, отговарящи на условията по чл. 21, ал. 2 и 4 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, за не повече от два последователни мандата по четири години в областно или национално ръководство.

(3) За членове на Управителния съвет на Камарата на архитектите в България, Контролния съвет и Комисията по професионална етика не могат да бъдат предлагани и избирани членове на централни органи за управление на съсловни и браншови организации на други участници в инвестиционния процес.

(4) Никой член няма право на глас в органите за управление при решаване на въпроси, отнасящи се до него и свързаните с него лица по §1 от Търговския закон.

(5) Камарата на архитектите в България се представлява от Председателя на Управителния съвет.

Раздел II

Национални органи и управление

Чл.25. Органите на Камарата на архитектите в България на национално ниво са Общо събрание, Управителен съвет, Контролен съвет и Комисия по професионална етика.

Чл.26. Камарата на архитектите в България се управлява от Общо събрание, Управителен съвет, оперативно ръководство и Председател.

Чл.27.(1) Върховен орган на Камарата на архитектите в България е Общото събрание.

(2) Делегати на Общото събрание по право са членовете на националните органи на Камарата. Останалите делегати се избират от Общото събрание на всяко подразделение измежду членове й със пълна проектантска правоспособност при норма на представителство един делегат на всеки пет члена.

(3) Всеки делегат има право на един глас.

(4) Всеки член на Камарата има право на свободен достъп до участие в Общото събрание с право на съвещателен глас.

Чл.28. Правомощия на Общото събрание:

1. приема, изменя и допълва Устава на Камарата на архитектите в България;

2. избира и освобождава при тайно гласуване председателите и членовете на Управителния съвет, на Контролния съвет и на Комисията по професионална етика;

3. приема програмата за дейността на Управителния съвет на Камарата на архитектите в България и бюджет за изпълнението й;

4. определя средствата, необходими за постигане на целите на Камарата на архитектите;

5. приема, изменя и допълва Наредбата за минимални цени за архитектурно проектиране;

6. приема, изменя и допълва Кодекса за професионална етика;

7. изслушва, обсъжда и приема годишния отчет за дейността на Управителния съвет и на Контролния съвет, както и годишния отчет за финансовите приходи и разходи на Камарата на архитектите в България;

8. разглежда и решава жалби против решенията на Управителния съвет на Камарата на архитектите в България, Контролния съвет и Комисията по професионална етика;

9. произнася се по въпроси във връзка с професионалните интереси на членовете си;

10. взема решения за разпореждане с недвижими имоти, собственост на Камарата.

11. избира одитори и освобождава от отговорност Управителния съвет

Чл.29.(1) Общото събрание на Камарата на архитектите в България може да бъде редовно и извънредно.

(2) Редовно Общо събрание се свиква ежегодно.

(3) Извънредни общи събрания се свикват от Управителния съвет на Камарата на архитектите в България по негова инициатива или по писмено искане на най-малко 1/10 от членовете. Ако в последния случай Управителния съвет на Камарата на архитектите в България в едномесечен срок не отправи писмена покана за свикване на Общо събрание, то се свиква чрез съда.

(4) Управителният съвет изпраща покана за свикване на общото събрание до всички областни колегии и я публикува в професионалната преса поне един месец преди датата на провеждането.

Чл.30.(1) Общото събрание е редовно, ако присъстват най-малко две трети от делегатите. При липса на кворум Общото събрание се отлага с един час, след което се провежда и се смята за редовно независимо от броя на присъстващите делегати.

(2) Заседанията на Общото събрание са публични и се ръководят от Председателя на Управителния съвет, а в негово отсъствие - от неговия заместник. Всички разисквания и взети решения се протоколират.

(3) Решенията на Общото събрание се вземат с обикновено мнозинство 50% плюс един глас.

(4) Решенията по чл.28,т.1 и т.6 се вземат с квалифицирано мнозинство от две трети от гласовете.

Чл.31.(1) Управителният съвет е орган на Камарата на архитектите в България, който ръководи дейноста й съгласно изискванията на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и Устава.

(2) Управителният съвет на Камарата на архитектите в България се състои от Председател, 10 (десет) членове, избрани от Общото събрание и председателите на Областните колегии. Членовете на Управителния съвет са с мандат четири години, за не повече от два последователни мандата.

(3) За членове на Управителния съвет могат да бъдат предлагани и избирани само членове на Камарата с пълна проектантска правоспособност и ефективен проектантски стаж най-малко десет години.

(4) Не се допуска членство в Управителния съвет на Камарата на архитектите в България:

1. на свързани лица по смисъла на §1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон.

2. на народни представители, министри и членове на политически кабинети към министерства.

Чл.32.(1) Управителният съвет на Камарата на архитектите в България заседава редовно всяко тримесечие и взема решения при задължителен кворум шест члена от избраните от Общото събрание и половината от председателите на областните колегии.

(2) Извънредно заседание на Управителния съвет се свиква от Председателя или по писмено искане на най-малко една трета от членовете му.

(3) На заседанията се водят протоколи, които се съхраняват в протоколна книга.

(4) При отпадане или отстраняване на член от основния състав на Управителния съвет преди края на мандата му, съставът се попълва временно от списъка с проектопредложенията за избора му от предходното Общо събравие, по реда на получените гласове. Новите членове подлежат на утвърждаване или подмяна с други от непосредственото следващо Общо събрание.

Чл.33. Управителния съвет на Камарата на архитектите в България сформира Комисия по регистъра, както и други постоянни или временни комисии в съответствие с актуалните дейности и приема правила за работата им.

Чл.34. Управителният съвет на Камарата на архитектите в България:

1. организира извършването на дейността на Камарата на архитектите в България в съответствие с този Устав и решенията на Общото събрание и носи отговорност за това;

2. осъществява оперативно ръководство на Камарата в периодите между Общите събрания в съответствие с взетите от тях решения и съгласно предназначението й по Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и този устав;

3. стопанисва и се разпорежда с имуществото на Камарата при спазване на изискванията на Устава, осъществява и отчита финансовата й дейност, подготвя и внася бюджет за обсъждане и приемане от Общото събрание;

4. отчита дейността си пред Общото събрание;

5. изготвя Наредбата за минимални цени за архитектурно проектиране и измененията в нея и след одобряването й от Общото събрание я публикува;

6. решава всички въпроси от дейността на Камарата, които не са от изключителна компетентност на Общото събрание или на Областните колегии;

7. предизвиква и участва в инициативи за изменение и допълнение на нормативни документи по организация и управление на инвестиционния процес и изпълнява ролята на съвещателен орган на законодателни и държавни институции;

8. съгласува конкурсни програми за устройствено планиране и инвестиционно проектиране;

9. популяризира целите и задачите на Камарата, постиженията и проблемите на архитектурното проектиране;

10. осъществява информационната и издателска политика на Камарата и създава поддържа и актуализира интернет сайт за цялостната дейност на Камарата на архитектите в България;

11. осъществява контакти със сродни организации и сдружения в страната и участва в съвместни инициативи и мероприятия, свързани с архитектурното творчество;

12. осъществява контакти с Камарите на архитектите от други държави за взаимното признаване на проектантската правоспособност и пълноправно участие на българските архитекти на международния проектантски пазар;

13. приема Правилник за приложение на Устава.

Чл.35.(1) Контролният съвет се състои от председател и четирима членове, избрани от Общото събрание с тайно гласуване.

(2) Председателят на Контролния съвет го представлява пред останалите органи на Камарата. Той има право на участие в заседанията на Управителния съвет с право на съвещателен глас.

Чл.36.(1) Контролният съвет:

1. контролира спазването на Устава и изпълнението на решенията на Общото събрание от страна на Управителния съвет;

2. прави предложения за отмяна на незаконосъобразни или противоуставни решения на Управителния съвет на Камарата на архитектите в България;

3. контролира финансовата дейност на Управителния съвет, а при необходимост предизвиква финансова ревизия;

4. дава заключение по годишния отчет и баланса;

5. решава други въпроси от негова компетентност.

(2) Контролният съвет се отчита за дейността си пред Общото събрание.

Чл.37.(1) Комисията по професионална етика е орган по провеждането на дисциплинарните производства по този Устав.

(2) Комисията по професионална етика се състои от председател и четирима членове, избрани от Общото събрание с тайно гласуване.

(3) Председателят на Комисията по професионална етика я представлява пред останалите органи на Камарата. Той има право на участие в заседанията на Управителния съвет на Камарата на архитектите в България с право на съвещателен глас.

Чл.38.(1) Комисията по професионална етика:

1. съставя Кодекс за професионална етика на архитекта и предложенията за промените в него и ги предлага за обсъждане и приемане от Общото събрание;

2. контролира спазването на Кодекса от страна на членовете на Камарата;

3. разглежда жалби относно нарушения на Кодекса за професионална етика и авторски права, представени й от Управителните съвети на Областните колегии и от членове на Камарата на архитектите в България;

4. извършва арбитражна дейност за извънсъдебно разрешаване на творчески и професионални спорове;

5. издава решения за налагането на наказания по условията на този Устав;

6. разглежда жалби срещу откази на Управителните съвети на Областните колегии за признаване на проектантска правоспособност;

7. разглежда жалби срещу откази на Комисията по регистъра от вписване в Списъците или Регистъра на Камарата по условия и ред, определени в Правилник за приложение на тоя Устав;

8. решава други въпроси от нейна компетентност.

(2) Комисията по професионална етика се отчита за дейността си пред Общото събрание.

Раздел III

Областни колегии

Чл.39.(1) На територията на страната се учредяват Областни колегии, в които членуват лицата по постоянен адрес. Те упражняват всички дейности на Камарата в съответствие със Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и Устава и в изпълнение на решенията на Общото събрание и Управителния съвет.

(2) Областните колегии не са юридически лица.

(3) Софийската областна колегия се състои от няколко архитектурни колегии.

Чл.40.(1) Органите на управление на Областните колегии на Камарата са Общо областно събрание и Управителен съвет на Областната колегия.

(2) Софийската областна колегия свиква областно общо събрание на делегатски принцип - 1 делегат на 5 члена.

(3) Областната колегия се представлява от нейния председател.

(4) Общото областно събрание:

1. избира и освобождава при тайно гласуване председателите и членовете на Управителния съвет на Областната колегия;

2. приема програмата за дейността на Управителния съвет на Областната колегия на Камарата на архитектите в България;

3. обсъжда и приема годишния отчет за дейността на Управителния съвет на Областната колегия и годишния отчет за финансовите приходи и разходи;

4. разглежда и решава жалби против решенията на Управителния съвет на Областната колегия;

5. произнася се по въпроси във връзка с професионалните интереси на членовете си;

6. избира делегати за Общото събрание на Камарата на архитектите в България.

(5) Редовно Общо областно събрание се свиква ежегодно.

(6) Извънредни общи събрания се свикват от Управителния съвет на Областната колегия по негова инициатива или по писмено искане на най-малко 1/3 от членовете. Ако в последния случай Управителният съвет на Областната колегия в едномесечен срок не отправи покана за свикване на Общо областно събрание, то се свиква чрез Управителния съвет на Камарата на архитектите в България.

(7) Областният управителен съвет се състои най-малко от трима членове по преценка на Общото областно събрание и:

1. организира извършването на дейността на Областната колегия в съответствие с този Устав, решенията на Управителния съвет на Камарата на архитектите в България, решенията на Общото областно събрание и носи отговорност за това;

2. осъществява оперативно ръководство на Областната колегия в периодите между Общите събрания, в съответствие с взетите от тях решения и съгласно предназначението й по Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и този Устав;

3. стопанисва и се разпорежда с имуществото на Областната колегия при спазване на изискванията на Устава, осъществява и отчита финансовата дейност, подготвя и внася бюджет за обсъждане и приемане от Общото областно събрание;

4. отчита дейността си пред Общото областно събрание;

5. взема решения за признаване на ограничена проектантска правоспособност по реда и условията на Устава и прави предложения до Комисията по регистъра за вписване на името на архитекта в Списъка на архитектите с ограничена проектантска правоспособност и за промени в него;

6. взема решения за признаване на пълна проектантска правоспособност по реда и условията на Устава и прави предложения до Комисията по регистъра за вписване на името на архитекта в Регистъра на действащите архитекти с пълна проектантска правоспособност и за промени в него;

7. съставя и поддържа Общ списък на членовете на Камарата на архитектите в България по чл.6, който предоставя на Комисията по регистъра на Камарата на архитектите в България;

8. регистрира договорите за проектиране в териториалния си обхват;

9. контролира спазването на цените за проектиране;

10. контролира спазването на изискванията за необходима проектантска правоспособност;

11. контролира спазването на Кодекса за професионална етика от страна на членовете на Камарата;

12. разглежда жалби относно нарушения на Кодекса за професионална етика и авторски права;

13. извършва арбитражна дейност за извънсъдебно разрешаване на творчески и професионални спорове;

14. предлага на Комисията по професионална етика решения за налагането на наказания по условията на този Устав;

15. решава други въпроси от негова компетентност.

Глава шеста

ДИСЦИПЛИНАРНИ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ

Чл.41.(1) За допуснати дисциплинарни нарушения членовете на Камарата подлежат на предвидените в този Устав наказания.

(2) Дисциплинарно нарушение е всяко неизпълнение на задълженията, предвидени в Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, Устава и решенията на Управителния съвет на Камарата, както следва:

1. неспазване на кодекса за професионална етика;

2. неспазване на наредбата за минимални цени за проектиране;

3. неспазване на решения на управителния съвет на Камарата;

4. извършване на проектантска дейност без необходимата проектантска правоспособност по изискванията на ЗУТ;

5. подписване на чужд проект;

6. одобряване или даване на оценка за съответствие на проект, изработен в нарушение на границите на проектантската правоспособност, установени със Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и с този Устав;

7. нарушаване на чужди авторски права върху произведение на архитектурата или архитектурен проект, защитени със Закона за авторското право и сродните права;

8. уронване престижа на професията при нейното упражняване;

9. работата по договор нерегистриран в Камарата на архитектите в България.

Чл.42. Дисциплинарно производство се образува от Комисията по професионална етика, по реда на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, след писменото й сезиране и при наличие на доказателства за съответното нарушение.

Чл.43. (1) При постъпване на сигнал за дисциплинарно нарушение Управителния съвет на Областната колегия уведомява писмено съответния член на Камарата, който може да даде обяснения в 14-дневен срок от уведомяването.

(2) В случай на установяване на извършено проектиране от архитект, който не притежава съответната проектантска правоспособност, Председателят на Управителния съвет на Областната колегия уведомява органите на ДНСК за налагане на санкция по реда на ЗУТ.

Чл.44. Нарушенията по чл. 41, ал. 2 се установяват с акт на Управителния съвет на Областната колегия в едномесечен срок, който се предоставя на Комисията по професионална етика за санкциониране и вписване в досието.

Чл.45.(1) За допуснати нарушения по чл. 41, ал. 2 на членовете на Камарата се налагат следните наказания:

1. забележка;

2. лишаване от правото да бъдат избирани в органите на управление на Камарата за срок до 5 години;

3. предупреждение за лишаване от проектантска правоспособност за срок до една година.

4. лишаване от проектантска правоспособност за срок до една година.

(2) За маловажни случаи председателят на Управителния съвет на Областната колегия може да направи лично предупреждение на провинилия се член, без да открива производство.

(3) Решението за наказание по ал.1, т.1 се взема от Управителния съвет на Областната колегия и се подписва от председателя в двумесечен срок. Решението подлежи на обжалване пред Комисията по професионална етика на Камарата на архитектите в България.

(4) Решенията за наказание по ал.1 т.т.2,3,4 се вземат от Комисията по професионална етика на КАБ и се подписват от председателя й в тримесечен срок.

(5) Преди да постанови решението си Комисията по професионална етика на Камарата на архитектите в България е длъжна да поиска допълнителни обяснения от провинилия се член и от подалия сигнала.

Чл.46.(1) Решенията на Комисията по професионална етика подлежат на обжалване пред Управителния съвет на Камарата на архитектите в България.

(2) Необжалваните решения на Управителния съвет на Областната колегия или на Комисията по професионална етика влизат в сила автоматично след изтичане на срока на обжалването.

(3) Решенията на Управителния съвет на Камарата на архитектите в България по чл.45 ал.1 т.4 подлежат на обжалване пред съда по реда на Закона за административното производство.

(4) Влезлите в сила, както и потвърдените от съда дисциплинарни наказания се отбелязват в личното дело на съответния член на Камарата при Областните колегии и в Общия списък на членовете на Камарата на архитектите в България.

(5) Налагането на дисциплинарни наказания от Камарата не отменя търсенето на наказателна или гражданска отговорност.

Глава седма

ФИНАНСИРАНЕ

Чл.47. Бюджетът на камарата се определя за една година.

Чл.48. Приходите на Камарата се формират от:

1. еднократни встъпителни вноски;

2. годишни вноски;

3. дарения, помощи и други постъпления;

4. финансова помощ от държавата;

5. финансиране от фондове на Европейски съюз.

Чл.49.(1) Всеки кандидат за членство в Камарата внася еднократна встъпителна вноска, чиито размери се определят от Общото събрание на Камарата на архитектите в България.

(2) при възстановяване на членство в Камарата се дължи заплащане на вноска, равна на встъпителната.

(3) Членовете на Камарата дължат годишна вноска в размер определен от Общото събрание, съобразно проектантската им правоспособност.

(4) по предложение на областната колегия, ус на каб взима решение за разсрочване или опрощаване плащането на вноските по ал. (3)

(5) От архитектурния хонорар на всеки договорен проект, определен по Наредбата за минимални цени се прави отчисление за Камарата в размер определен от Общото събрание, което се внася в сметката на Камарата на архитектите в България по ред, определен в Правилник за приложение на Устава.

(6) Получените данни от регистрираните договори се класифицират като служебна информация.

Чл.50.(1) Вноските по чл.49, ал.3 се събират еднократно чрез ръководството на съответната Областна колегия по ред, определен в Правилник за приложение на Устава.

(2) Финансовите постъпления се разпределят между Управителния съвет на Камарата на архитектите в България и Областните колегии в съотношение, определено от Общото събрание на Камарата на архитектите в България.

Чл.51.(1) Имуществото на Камарата включва: право на собственост и ограничени вещни права върху движими и недвижими вещи; права на интелектуална собственост; пари и други.

(2) Имуществото на Камарата и приходите от неговото стопанисване се използват единствено за изпълнението на целите, посочени в Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и този Устав.

Чл.52. Приходите и разходите на Камарата на архитектите в България се отчитат пред Общото събрание.

допълнителнИ разпоредбИ

§ 1. По смисъла на този устав:

1. "Камарата" или "Камарата на архитектите в България" е "Камарата на архитектите" по Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране;

2. Общият списък на Камарата на архитектите в България включва всички членове с пълна проектантска правоспособност, ограничена проектантска правоспособност и доброволни членове.

§ 2. Всеки член на Камарата на архитектите в България със ограничена проектантска правоспособност и пълна проектантска правоспособност има индивидуален печат, с който подпечатва проектите си.

преходни и заключителни разпоредби

§ 3. Камарата на архитектите в България се конституира с подписването на Протокола и Устава от участниците в Учредителното събрание на Камарата на архитектите в България.

§ 4. Членството в Камарата възниква:

1. за учредителите - с подписването на Протокола на Учредителното общо събрание;

2. за всички останали архитекти след вписването им в Регистъра за пълна проектантска правоспособност и Списъците за ограничена проектантска правоспособност и списъка на доброволните членове;

§ 5. делегатите на учредителното събрание, предложени за членове на органи на управление, подават декларация, че отговарят на условията на чл. 12, ал. 3 и чл. 21, ал. 4 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.

§ 6. (1) Камарата на архитектите в България приема вливането на съществуващата "Камара на архитектите в България", регистрирана по Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

(2) Приема названието "Камара на архитектите в България" и запазения знак.

(3) Членовете на съществуващата "Камара на архитектите в България", регистрирана по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, на основание чл.12, ал.3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел стават автоматично членове на Камарата на архитектите в България по Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране със статут на доброволни членове до вписването им в съответните регистри за проектантска правоспособност.

(4) Заварените към датата на влизане на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране в сила членове на Камарата на архитектите в България, регистрирана по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, както и тези с прекъснато преди тази дата членство, продължило най-малко 18 месеца, не дължат встъпителни вноски по чл.50, ал.1. За такива им се признават материалните активи ал.5 и приносът им към създаването и дейността на сегашната Камара.

(5) Приема архива и имуществото - активи и пасиви на съществуващата "Камара на архитектите в България", регистрирана по Закона за юридическите лица с нестопанска цел след прекратяването й.

§ 7. Въпроси, които не са уредени с настоящия Устав, се решават от Общото събрание, съобразно Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и законодателството на Република България.

§ 8. В случай, че избран от Националното Учредително събрание член на ръководните органи на Камарата на архитектите в България получи отказ по чл.22 от настоящия Устав за признаване на пълна проектантска правоспособност, той се отстранява от Управителния съвет и се замества пореда на чл.32, ал.4 от Устава.

§ 9. Учредителното събрание е Общо събрание на Камарата на архитектите в България.

Този Устав е приет от Учредителното събрание на Камара на архитектите в България, проведено на 19 и 20 септември 2003 г. и е изменен и допълнен от общото събрание на 3 април 2004 година.

Председател на Общото събрание: арх. П. Йовчев