Сред небесните застъпници на България и Балканите първенство има Св. Иван Рилски, следван от Св. Прохор Пчински, Св. Йоаким Осоговски и Св. Гавраил Лесновски. Основаните от последните двама манастири в момента са на територията на Република Македония.

Манастирът "Св. Йоаким Осоговски" /Сарандопорски/ е разположен недалеч от граничния пункт Гюешево - Деве баир, северно от Крива паланка, в местността "Бабин дол", където според житието е живял светецът в края на ХI и началото на ХII в.
Традицията свързва съграждането на обителта през ХIIв. с името на игумена Теофан. Има сведение, че тя е била посетена от сръбския цар Стефан Душан преди битката при Велбъжд в 1330 г., а Карловачката летопис в 1505 г. споменава за принос на крал Милутин в изграждането му. През 1474 г. манастирът получава дар от Република Дубровник 20 златни перпери, а в 1585 г., след едно разрушително земетресение, монасите се обръщат за помощ чак към далечна Москва. Известният пътешественик Евлия Челеби пише за разцвет на манастира през ХVIIв.
Днес манастирът има две черкви - малка и голяма, запазени са и манастирските сгради с чердаци от ХIХ в.
Малката черква "Рождество на Св. Богородица" е кръстокуполен храм от ХII в., преустроен през ХVI в. и основно ремонтиран през ХIХ и ХХ в. Интериорът й днес е изцяло покрит със съвременни стенописи. Иконостасът пази две забележителни икони, зографисвани вероятно от Христо Димитров - основоположника на Самоковската иконописна школа. В черквата има извор - аязмо със светена вода.
Голямата манастирска черква е монументална каменна сграда с артика и куполи. Храмът е изграден за четири години от изтъкнатия майстор Андрей Дамянов-Зографски* от рода Рензовци от Дебърско и е завъшен от него в 1851 г. Стенописите са дело на зографа Димитър Антонов Попрадишки, който работи тук многократно от 1884 до 1945 г., заедно с иконописците от с. Тресонче - Григорие Петров, Аврам Дичев и Мирон Илиев от Дебърската школа. Киворият до западния зид съхранява мощите на Св. Йоаким Осоговски.

Манастирът "Св. Гавраил Лесновски" е разположен в Осоговската планина, до село Златово, край град Кратово. Той е основан в края на ХI или началото на ХII в. от Св. Гавраил, който е водил отшелнически живот на това място.
Висока кула-камбанария подчертава средновековния силует на манастира.През ХIV в. е изградена манастирската черква в характерния за епохата декоративен стил. Тя е кръстокуполен храм с два купола, наос и преддверие.
Стенописите в наоса представят Страстите Христови и Неговите чудеса, Св. Гавраил Лесновски, Св. 40 мъченици, различни светци и библейски пророци. Сред стенописите в притвора особено интересни са тези, изобразяващи "Псалмите Давидови", които включват жанрови сцени със свирещи и танцуващи хора, те са аналог от същия период на фреските в Хрельовата кула на Рилския манастир. Ктитор за изписването на храма е феодалът Йоан Оливер, властвал по това време над тези места. Той е изобразен в притвора заедно с цар Стефан Душан и царското семейство и близо до олтатра заедно с първоначалния патрон на храма Архангел Михаил.
Високият Иконостас от 1811 г., изработен от майстор Петре Гарка, е най-ранното произведение на Дебърската школа. В него пластично са съчетани множество човешки фигури, живо включени в различни композици и сцени. Забележителни са иконите на Богородица и Христос от основателя на Самоковската иконописна школа - зографа Христо Димитров, а също и по-ранните предвъзрожденски икони, разположени в съседство, оказали се твърде големи за новия иконостас.
В манастира е функционирал скрипторий. Тук се е пазела забележителна колекция ръкописи от прочутата Кратовска книжовна школа. Тя, както и богатата сбирка от икони, понастоящем са експонирани в Скопие.
Манастирът "Лесново" е паметник на културата защитен от закона. Това е означено специално пред портите на светото място. Поклонниците трябва да са облечени по подобаващ начин, жените който го посещават не може да носят панталони, единствено приемливи за тях са дългите поли. Строгите канони на православието тук са се запазили живи и днес.

Ралица БАЙТАЗОВА

* Майстор Андрей Дамянов-Зографски е представен в статията на д-р арх. Николай Тулешков, публикувана тук и в бр.22/2000г. на в-к "Арх & Арт".

Към начало

Предходна страница

Към титулна страница

РЕДАКЦИЯ: София 1504, ул. Христо Георгиев Nо 8, Вх. А; тел./факс: (02)+ 444-871; (02)+ 467-031
Отговорност за публикуваните материали носят авторите им.

© INTERNET DESIGNE - Milomir Bogdanov M.Sc./arch./, B.Bdg; phone: (359-2)+543-476;fax: (359-2)+529-185; e-mail: mbogdanov@hotmail.com